-
1 leçon
f. (lat. lectio, lectionis "lecture") 1. урок; leçon de français урок по френски; 2. лекция; 3. мнение, съвет, предупреждение; поука; 4. мъмрене, наказание, урок; 5. вариант (на текст); 6. текстове от Светото писание, които се четат по време на нощните служби. Ќ faire la leçon а qqn. поучавам някого; leçon de choses предметно обучение, нагледен урок; leçon vivante жив пример. -
2 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
3 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
4 demande
f. (de demander) 1. искане; молба, желание; demande faite avec insistance настоятелна молба; 2. заявление, прошение; satisfaire une demande изпълнявам прошение; 3. ост. въпрос; leçon par demandes et réponses урок с въпроси и отговори; 4. икон. търсене; 5. юр. иск; demande reconventionnelle насрещен иск; 6. поръчка; livrer sur demande доставям по поръчка. Ќ Ant. réponse. -
5 étudier
v.tr. (lat. studere) 1. уча, изучавам, готвя, приготвям; élève qui étudie sa leçon ученик, който учи урока си; 2. проучвам, изследвам; étudier une affaire проучвам дело, нещо сторено; 3. разглеждам; étudier un projet de loi разглеждам законопроект; s'étudier 1. изучавам се; 2. ост. старая се. -
6 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
7 longuement
adv. (de long) 1. надълго, с подробности; expliquer longuement la leçon обяснявам надълго урока; 2. дълго време; продължително.
См. также в других словарях:
leçon — [ l(ə)sɔ̃ ] n. f. • XIe; lat. lectio, onis « lecture » I ♦ Liturg. rom. Textes de l Écriture ou des Pères de l Église, qu on lit ou qu on chante aux offices nocturnes, principalement à matines. II ♦ Cour. 1 ♦ (XIIe ) Ce qu un élève doit … Encyclopédie Universelle
Lecon — Leçon Pour les articles homonymes, voir Leçon (homonymie). La Leçon est un terme qui revêt diverses significations dans le domaine de l enseignement. Construisons ensemble un recueil de méthodes et de conseils : Comment apprendre Sommaire 1 … Wikipédia en Français
leçon — Leçon. s. f. Instruction qu on donne à ceux qui veulent apprendre quelque science, quelque langue. Leçon de Droit, de Theologie, de Medecine. ce Docteur, ce Regent a fait aujourd huy une belle leçon, sçavante leçon. faire des leçons publiques.… … Dictionnaire de l'Académie française
leçon — Leçon, quasi Lection, Literarum lectio. Petite leçon qu on a ouy autrefois, Auditiuncula. Jusques à vous dire, et faire vostre leçon comme vous debvez juger, Vt vobis voce praeirent quid iudicaretis. Une leçon, Vna schola. Les leçons d apres midi … Thresor de la langue françoyse
Leçon — (franz., spr. lößóng), Lektion, Unterricht, Unterrichtsstunde; auch als Büchertitel … Meyers Großes Konversations-Lexikon
leçon — (le son) s. f. 1° Proprement. Action de lire, de réciter. Dans la liturgie catholique, partie de l office qu on dit à matines, et qui se compose de morceaux de l Ancien ou du Nouveau Testament, et de la vie du saint dont on célèbre la fête.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LEÇON — s. f. Instruction qu on donne, ordinairement dans une classe et du haut d une chaire, à ceux qui veulent apprendre quelque science, quelque langue. Leçon de droit, de théologie, de médecine, de chimie, de botanique, de littérature, d arabe, de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LEÇON — n. f. Enseignement qu’on donne, ordinairement dans une classe et du haut d’une chaire, à ceux qui veulent apprendre quelque science, quelque langue. Leçon de droit, de théologie, de médecine, de chimie, de botanique, de littérature, d’arabe, de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Leçon — Pour les articles homonymes, voir Leçon (homonymie). La leçon est un terme qui revêt diverses significations dans le domaine de l enseignement. Sommaire 1 Origines du mot 2 Emploi du … Wikipédia en Français
leçon — nf. ; cours (de savoyard, d histoire) : l(es)son (Albanais.001, Albertville, Villards Thônes | Chambéry, Saxel.002), lchon (Giettaz). Sav. Dire sa lesson <dire sa leçon = lire sa leçon (s exercer à lire)> (002). A1) expr., faire la morale … Dictionnaire Français-Savoyard
leçon — caleçon leçon … Dictionnaire des rimes
