-
81 sanza
f. (mot d'une langue africaine) африкански народен музикален инструмент. -
82 savane
f. (esp. sabana, d'un langue d'Haïti) геогр. 1. савана; 2. блатист терен ( в Канада). -
83 source
f. (fém. de so(u)rs, anc. p. p. de sourdre) 1. извор; source thermale термален извор; capter une source каптирам извор; eau de source изворна вода; 2. прен. начало, източник, първоизточник; оригинален текст; source de chaleur, d'énergie, de lumière източник на топлина, на енергия, на светлина; savoir de bonne source зная нещо от сигурен източник; langue source лингв. език, от който се прави превод на друг език; 3. loc.adv. de source лесно, без усилие, по вода. Ќ chose qui coule de source нещо, което става естествено, представлява логична последица от нещо. -
84 sucre
m. (it. zucchero, de l'arabe sukkar, d'une langue indienne, sanscrit çarkarâ, proprem. "grain", d'où lat. saccharum) 1. захар; sucre raffiné рафинирана захар; sucre en morceaux захар на бучки; pain de sucre къс от бяла захар, излята в конически калъпи; sucre de lait млечна захар, лактоза; sucre de raisin гроздова захар, гликоза; 2. бучка захар; mettre deux sucres dans son café слагам две бучки захар в кафето си; 3. мед. захар ( в урината при болни от диабет). Ќ canne а sucre бот. захарна тръстика; casser du sucre sur la tête (le dos) de qqn. разг. клеветя, злословя против някого. -
85 taire
v.tr. (du lat. tacere) премълчавам, скривам; taire la vérité премълчавам истината; taire son chagrin скривам мъката си; se taire 1. мълча; млъквам; 2. премълчавам, прикривам; 3. пазя мълчание, замлъквам, притихвам. Ќ faire taire карам някого да мълчи, запушвам му устата; taire sa langue (sa gueule) мълча. -
86 tamarin1
m. (d'une langue indienne de l'Amazone) зоол. тамарин, мармозетка ( вид остроноктеста маймуна). -
87 thaï,
e adj. (mot de la langue thaïe) 1. тайландски; 2. m. група езици, говорени в Тайланд и в Лаос. -
88 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
89 tokharien,
ne adj. (du gr. Tokharoi, désignant un peuple d'Asie centrale) тохарски; langue tokharien,ne тохарски език. -
90 trilingue
adj. (lat. trilinguis, de tri- et lingua "langue") 1. който говори три езика; 2. който е написан на три езика; триезичен. -
91 unau
m. (d'une langue, indienne du Brésil) зоол. трипръст ленивец. -
92 unilingue
adj. (de uni- et lat. lingua "langue") 1. едноeзичен; dictionnaire unilingue едноезичен речник; 2. който пише или говири само на един език. Ќ Ant. bilingue, multilingue. -
93 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
94 véhiculaire
adj. (de véhicule) в съчет. langue véhiculaire език, който служи за посредник между индивиди с различни матерни езици. -
95 vernaculaire
adj. (du lat. vernaculus "indigène, domestique", de verna "esclave né dans la maison") местен; туземен; langue vernaculaire местен език ( използван от малка група хора). Ќ nom vernaculaire биол. разговорно име на растение или животно. -
96 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
97 vilain,
e adj. et n. (du bas lat. villanus "habitant de la campagne (villa)") 1. m., f. ист. свободен селянин (през Средновековието); 2. ост. отвратителен, лош, низък, долен; vilain,es actions отвратителни постъпки; vilain,s mots лоши, цинични думи; 3. лош, немирен (за дете); c'est vilain, de tirer la langue лошо е да се плезиш; 4. грозен, противен; elle est vilain,e тя е грозна; 5. отвратителен, лош (за време); il fait vilain, разг. времето е лошо; 6. m. силна караница; 7. m., f. лошо, немирно дете. Ќ vilain,es maladies разг. венерически болести. Ќ Ant. bourgeois, gentilhomme, noble; gentil, beau, joli. -
98 vipère
f. (lat. vipera) 1. пепелянка; усойница, Vipera aspis; 2. прен. зъл, злобен, опасен човек; змия. Ќ langue de vipère змийски език; vipère corune d'Egypte зоол. рогата отровница ( змия). -
99 vocalique
adj. (du lat. vocalis) лингв. вокален, отнасящ се до гласните; système vocalique d'une langue система на гласните звукове в език. -
100 vogoul(e)
m. et adj. (nom donné par les Russes au kanti, nom autochtone de cette langue) език, който се говори в Урал.
См. также в других словарях:
langue — [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la langue… … Encyclopédie Universelle
langué — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue-de-bœuf — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue — LANGUE. s. f. Cette partie charnuë & mobile qui est dans la bouche de l animal, & qui est le principal organe du goust & de la parole. La langue d un homme, d un oiseau, d un cheval, d un poisson. grosse langue. langue espaisse. langue mince,… … Dictionnaire de l'Académie française
langue — Langue, f. penac. Proprement prins est l instrument ou membre que Dieu a formé tant en la bouche de l homme pour parler, chanter, gouster, lecher, attraire, ramonceler et mettre en bas la boisson et viande, et mondifier la bouche qui sont les… … Thresor de la langue françoyse
Langue — (frz.: langue = ‚Sprache (eines Volkes) ) ist in der Sprachwissenschaft, im Speziellen in der Allgemeinen Linguistik, ein von Ferdinand de Saussure eingeführter Fachbegriff und bezeichnet das (allgemeine, überindividuelle, soziale) Sprachsystem… … Deutsch Wikipedia
Langue — Municipio de Honduras Capital Langue Entidad Municipio • País … Wikipedia Español
Langue — 〈[lã:g] f.; ; unz.; Sprachw.〉 (nach Saussure) das grammat. u. lexikal. System der Sprache; Ggs Parole2 [frz., „Sprache“] * * * Lan|gue [ lã:gə], die; [frz. langue = Sprache; Zunge < lat. lingua] (Sprachwiss.): die Sprache als grammatisches u.… … Universal-Lexikon
langue — langue; langue·do·cian; langue·doc; … English syllables
Langue d'oc — [F., language of oc yes.] The dialect, closely akin to French, formerly spoken south of the Loire (in which the word for yes was oc); Proven[,c]al. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Langue d'oc — (spr. lang dock), im Mittelalter Bezeichnung der provenzal. Sprache (provenz. oc = ja); Gegensatz Langue d oïl, die nordfranz. Sprache (oïl = oui) … Kleines Konversations-Lexikon
