-
1 laissé(e)-pour-compte
adj. (de laisser pour compte) търг. отказан (за стока, която получателят отказва да приеме поради дефекти и др.); нежелан от никого ( за човек или предмет). -
2 laissé(e)-pour-compte
adj. (de laisser pour compte) търг. отказан (за стока, която получателят отказва да приеме поради дефекти и др.); нежелан от никого ( за човек или предмет). -
3 sot-l'y-laisse
m.inv. (de (le) sot l'y laisse) крехко месо. -
4 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
5 aventurine
f. (de aventure, un ouvrier ayant laissé tomber par aventure de la limaille dans une matière vitreuse en fusion) минер. полупрозрачен кварц с примеси на слюда. -
6 cuver
v.intr. (de cuve) 1. ферментирам, кипя (в каца); le vin cuve виното ферментира; 2. утаявам се, избистрям се ( за течности). 3. v.tr. cuver son vin спя дълбоко, непробудно ( след напиване). Ќ on le laisse cuver sa colère оставят го гневът му да се успокои. -
7 déluré,
e adj. (forme dial. de déleurré "qui ne se laisse plus prendre au leurre") отворен, хитър, жив, бодър. Ќ Ant. emporté, endormi, niais. -
8 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
9 rêveur,
euse adj. et n. (de rêver) 1. мечтателен; 2. замислен, разсеян; 3. m., f. мечтател; разсеян, постоянно замислен човек; 4. ост. който размишлява; философ; 5. m., f. човек, който сънува. Ќ cela me laisse rêveur, това ме оставя смаян. -
10 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
11 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого.
См. также в других словарях:
laisse — [ lɛs ] n. f. • 1178; de laisser I ♦ Lien avec lequel on attache un chien ou un autre animal pour le mener, le maintenir à ses côtés. Laisse de cuir, de métal qui s accroche au collier d un chien. Tenir un chien en laisse. Chien qui tire sur sa… … Encyclopédie Universelle
laissé — laisse [ lɛs ] n. f. • 1178; de laisser I ♦ Lien avec lequel on attache un chien ou un autre animal pour le mener, le maintenir à ses côtés. Laisse de cuir, de métal qui s accroche au collier d un chien. Tenir un chien en laisse. Chien qui tire… … Encyclopédie Universelle
laisse — 1. (lê s ) s. f. 1° Corde dont on se sert pour mener des chiens attachés. Des chiens de chasse qui vont en laisse. Une laisse de lévriers, se dit de deux lévriers, attachés ou non. • Quand le loup est détourné, on amène les lévriers qui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
laisse — Laisse. s. f. Corde dont on se sert pour mener des levriers attachez. Une laisse de crin. mener des levriers en laisse. les tenir en laisse. des levriers qui vont en laisse. une laisse de levriers, Se dit ordinairement de deux levriers, soit qu… … Dictionnaire de l'Académie française
laissé — laissé, ée (lê sé, sée) part. passé de laisser. 1° Dont on ne s est pas séparé. Laissé en route par ses compagnons. Demeuré sur la place. • Les apôtres laissés pour morts, BOSSUET Hist. II, 12. Abandonné. • L homme fut laissé à lui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Laisse — [lɛːs; französisch, eigentlich »Schnur«, »Koppelriemen«] die, / s, zum musikalischen Vortrag bestimmte Strophenform v. a. des altfranzösischen Heldenepos (Chanson de Geste) aus einer wechselnden Anzahl gleich gebauter Verse (Acht , Zehn ,… … Universal-Lexikon
Laisse — [lɛ:s] die; , s [lɛ:s] <aus gleichbed. (alt)fr. laisse, eigtl. »Gürtel, Schnur«, dies aus mlat. laxa »Gürtel, Zügel«> beliebig langer, durch ↑Assonanz verbundener Abschnitt in den ↑Chansons de Geste … Das große Fremdwörterbuch
Laisse — (spr. lässe), die einreimige Strophe von beliebiger Verszahl im altfranzösischen Volksepos, dann auch für Gedichte andern Inhalts verwendet … Meyers Großes Konversations-Lexikon
laissé — Laissé, [laiss]ée. part. Il a les significations de son verbe … Dictionnaire de l'Académie française
LAISSE — s. f. Corde dont on se sert pour mener des chiens attachés. Une laisse de crin. Mener des lévriers en laisse, les tenir en laisse. Des chiens de chasse qui vont en laisse. Une laisse de lévriers, se dit de Deux lévriers, qu ils soient ou ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Laisse — A laisse is a type of stanza, of varying length, found in medieval French literature, specifically medieval French epic poetry (the chanson de geste ), such as The Song of Roland . In early works, each laisse was made up of (mono) assonanced… … Wikipedia
