-
1 accroître
v.tr. (de lat. crescere "croître") 1. уголемявам, нараствам, увеличавам; accroître la production увеличавам производството; 2. v.tr.ind. връщам се в полза на някого, падам се в полза на някого; la part de leur cousin est accrue а sa soeur частта на братовчед им (от наследството) се пада на сестра му. Ќ Ant. amoindrir, diminuer, réduire, restreindre. -
2 arrangeable
adj. (de arranger) 1. който може да се уреди; leur différend n'est pas arrangeable спорът им не може да се уреди; 2. който може да се поправи; cette montre est arrangeable този часовник може да се поправи. -
3 casaque
m. (o.i., probabl. du turc quzzak ou kazak "aventurier", nom donné а des cavaliers du bord de la mer Noire et appliqué ensuite а leur vêtement) 1. ост. мъжка горна дреха с широки ръкави; 2. ост. женска горна дреха, прилепнала до тялото; 3. цветна куртка на жокей. Ќ tourner casaque променям мнението си, схващанията си; избягвам. -
4 fermeté
f. (lat. firmitas) 1. твърдост, здравина; 2. прен. твърдост, увереност, сигурност; fermeté de l'esprit твърдост в съжденията; 3. решителност, непоколебимост; 4. сила; fermeté du style силата на стил; 5. строгост, твърдост; ces parents manquent de fermeté avec leur fils тези родители не са строги към сина си; 6. фин. стабилност на валутен курс. Ќ Ant. faiblesse, défaillance. -
5 gangue
f. (all. Gang, vocab. de la mine "chemin" et "filon" dans les mots comp.) 1. минер. естествена скална обвивка (на скъпоценен камък или руда); 2. прен. обвивка, външна форма; dégager les idées de leur gangue освобождавам идеите от външната им обвивка. Ќ Hom. gang. -
6 gémonies
f. pl. (lat. gemoniæ scalæ "escalier des gémissements", а Rome, où on exposait les cadavres des condamnés après leur strangulation, avant de les jeter dans le Tibre) в съчет. vouer qqn. aux gémonies позоря някого публично. -
7 grog
m. (angl. grog, sobriquet de l'amiral Vernon, Old Grog (il était habillé de gros grain, grogram), qui obligea ses marins а étendre d'eau leur ration de rhum) грог. -
8 grosseur
f. (de gros) 1. големина; дебелина, едрина; обем; trier les њufs d'après leur grosseur сортирам яйцата според големината им; il est de la grosseur de son père той е голям като баща си; 2. подутост, подутина, буца; 3. закръгленост, едрина ( на животно). Ќ Ant. finesse, minceur, petitesse. -
9 laconique
adj. (gr. laconikos (de Lacinie), les Laconiens étant célèbres pour la concision de leur langage) лаконичен, кратък, отривист, сбит. Ќ Ant. prolixe, long. -
10 lui
pron.pers. (lat. illi, datif de ille) (pl. leur) 3 лице мн. ч. за двата рода: той (тя, то), те; него, му, Ј, им; употребява се: I. несамостоятелно: 1. в съчет. с глагол: on lui donne ce cahier дават му тази тетрадка; je lui donne un cadeau давам му подарък; 2. в съчет. с глагол в повелително наклонение: donne lui а manger дай му да яде; II. самостоятелно: 1. в безглаголни изречения: qu'est-ce qu'il a acheté aujourd'hui? - lui, rien какво е купил днес? - той, нищо; 2. с лични глаголи: regardez comme il est beau lui гледайте колко е хубав; c'est lui това е той; 3. с преходни глаголи: ils n'ont pas pu le supporter lui не можаха да го изтърпят; 4. в предл. глаг. конструкция: je viens avec lui идвам с него; je me souviens de lui спомням си за него. Ќ lui-même (pl. eux-mêmes) той самият. -
11 majorité
f. (lat. majoritas, de major "plus grand") 1. пълнолетие; 2. мнозинство (в събрание и др.); majorité absolue абсолютно мнозинство; majorité relative относително мнозинство; а la majorité des voix при мнозинство на гласове; 3. по-голяма част, повече; les Français, dans leur immense majorité, pensent que... французите, в по-голямата си част, считат че...; 4. воен. бюро на главния генерал; персонал (служители) в главен щаб. -
12 rival,
e, aux adj. et n. (lat. rivalis "rival", de rivales "riverains", "qui tirent leur eau du même coures d'eau (rivus)") 1. съпернически; 2. m., f. съперник; 3. m., f. съперник, съперница в любовта. Ќ sans rival, несравним, единствен. Ќ Ant. allié, associé, partenaire. -
13 seulement
adv. (de seul) 1. само; l'homme ne vit pas seulement de pain човек не живее само с хляб; 2. но, обаче; само че; leur maison est très haute, seulement elle n'est pas solide тяхната къща е много висока, само че не е много здрава; 3. поне, ако, ако само; si seulement je pouvais dormir поне да можех да спя; 4. нито, дори; sans avoir seulement le temps d'avaler sa soupe дори да нямаш време да изядеш супата си; 5. току-що; il vient seulement d'arriver току-що пристигна. -
14 sodomie
f. (de Sodome, n. d'une ville de Palestine, détruite avec Gomorrhe а cause de leur corruption) содомия ( практикуване на анален секс). -
15 superstition
f. (lat. superstitio, probabl. de superstes "survivant", de superstare "se tenir dessus", pour désigner ceux qui prient pour que leurs enfants leur survivent) суеверие. -
16 témoigner
v. (refait sur témoin) I. v.tr. показвам, проявявам; изразявам; témoigner ses sentiments показвам чувствата си; II. v.intr. 1. свидетелствам, давам показания като свидетел; témoigner en justice давам показания в съд; 2. удостоверявам, гарантирам за; le martyrs témoignent de leur Dieu мъчениците гарантират за своя Бог; se témoigner засвидетелстваме си един на друг. -
17 témoin
m. (lat. testimonium, de testis "témoin") 1. свидетел; témoin direct пряк свидетел; audition des témoins изслушване на свидетелите; faux témoin лъжесвидетел; les témoins d'un mariage свидетели на сватба; j'ai été témoin de leur dispute бях свидетел на свадата им; parler devant témoins говоря в присъствието на трета страна; 2. свидетелство, знак, признак; l'industrie automobile, secteur-témoin de toute la production industrielle française автомобилната индустрия се явява като свидетелство за цялата френска индустриална продукция; 3. граничен (синурен) знак; 4. спорт. щафета (пръчка, знаменце и др., които се предават от бегачите един на друг); 5. устройство (табло) за контрол; 6. ост. свидетелстване. -
18 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
leur — 1. (leur) 1° Pronom personnel pluriel des deux genres, qui signifie à eux, à elles. Il se place immédiatement devant le verbe, et se dit principalement des personnes. Il faut compter sur l ingratitude des hommes et ne pas laisser de leur faire… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Leur morale et la nôtre — est un court essai rédigé en 1938 par Léon Trotsky, alors en exil au Mexique, pour défendre le marxisme et le bolchévisme[1] contre les accusations d immoralité portées par de nombreux critiques dans le contexte des procès de Moscou. La version… … Wikipédia en Français
Leur morale... et la nôtre (Film, 2008) — Pour les articles homonymes, voir Leur morale et la nôtre (homonymie). Leur morale... et la nôtre Réalisation Florence Quentin Acteurs principaux André Dussollier Victoria Abril Samir Guesm … Wikipédia en Français
Leur Derniere nuit — Leur dernière nuit Leur dernière nuit est un film de Georges Lacombe tourné en 1953. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Leur Dernière Nuit — est un film de Georges Lacombe tourné en 1953. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Leur Dernière nuit — est un film de Georges Lacombe tourné en 1953. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Leur derniere nuit — Leur dernière nuit Leur dernière nuit est un film de Georges Lacombe tourné en 1953. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Leur Aventure — J ai lu leur aventure était une collection de livres de poche de couleur bleue lancée par l éditeur français J ai Lu en 1962. Elle comprend en tout 167 titres qui cessèrent de paraître vers 1996. Sommaire 1 Description 2 Analyse sur la collection … Wikipédia en Français
Leur dernière nuit — est un film de Georges Lacombe tourné en 1953. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du film … Wikipédia en Français
Leur kultur — est un film muet français réalisé par Léonce Perret et sorti en 1915. Fiche technique Réalisation : Léonce Perret Date de sortie : France : 1915 Genre : Documentaire Lien externe Leu … Wikipédia en Français
leur — leur … Dictionnaire des rimes
