-
1 dernier-né,
dernière-née m., f (de dérnier et né) последното родено дете в семейство. -
2 né,
e adj. (de naître) 1. роден; създаден; 2. от рождение; noble né, благородник по рождение. Ќ ne pas être né d'hier (de la dernière pluie, de la dernière couvée) не съм вчерашен. -
3 analyse
f. (gr. analusis "décomposition") 1. хим. анализ, разлагане; analyse qualitative качествен анализ; analyse quantitative количествен анализ; 2. грам. разбор; analyse grammaticale граматичен анализ, разбор; 3. лит. разбор; критика; 4. анализиране, анализ; analyse économique икономически анализ; analyse statistique статистически анализ; 5. мат. analyse corrélative корелативен анализ; analyse combinatoire комбинаторен анализ. Ќ en dernière analyse като последен резултат. Ќ Ant. synthèse. -
4 année
f. (lat. pop. °annata) 1. година; l'année passée (dernière) миналата година; l'année courante текущата, тази година; année astronomique, sidérale, lunaire астрономическа, звездна, лунна година; 2. период на дейност, активност; année scolaire, théвtrale учебна, театрална година; année académique учебна година в университет. -
5 bouchée
f. (de bouche) залък, хапка; bouchée de pain залък, хапка хляб. Ќ manger une bouchée хапвам малко, набързо; pour une bouchée de pain за смешна цена; dès la dernière bouchée скоро след яденето; ne faire qu'une bouchée d'un adversaire триумфирам лесно над противник; mettre les bouchées doubles работя по-бързо, форсирам; bouchée au chocolat фин шоколадов бонбон с пълнеж. -
6 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
7 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
8 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
9 couvée
f. (de couver) 1. всички яйца, измътени от една птица; 2. люпило, мътило ( всички пилета от едно люпене). Ќ n'être pas né de la dernière couvée имам опит, не съм наивен; от стара коза яре съм. -
10 demeure
f. (de demeurer) I. 1. жилище, дом; местожителство; 2. красива къща; 3. ост. закъснение, отлагане; II. юр. отсрочка, отсрочване; demeure du créancier отказ на кредитора от получаване на платежа. Ќ mettre en demeure заставям, принуждавам някого да изпълни задълженията си; а demeure здраво, стабилно; dernière demeure гроб, последно жилище; faire sa demeure живея, обитавам; labourer а demeure преоравам за последен път преди сеитбата. -
11 façon
f. (lat. factio, onis "action de faire", rac. facere) 1. вид, кройка, фасон, форма; une robe remarquable par la façon рокля със забележителна кройка, линия; châle façon cachemire шал от плат, който имитира кашмир; 2. начин; de façon ou d'autre по един или друг начин; façon de s'exprimer начин на изразяване; 3. маниер, метод, стил; 4. изработка, изработване, направа, ушиване; 5. външност, стойка, вид; 6. ранг, обществено положение; 7. зем. обработка, прекопаване; 8. pl. предвзети мениери, преструвки; 9. pl. държание, маниери; 10. loc. conj. de façon que, de telle façon que така че; по такъв начин; 11. loc. prép. de façon а така, че да; а la façon de като, подобно на. Ќ а sa façon както си знае; donner la première façon а qqch. скицирам нещо; donner la dernière façon а qqch. довършвам нещо; travailler а façon работя вкъщи, на парче; работя с материали на клиента; de toute façon неизбежно; sans façon обикновено, семпло. -
12 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
13 gerbe
f. (frq. °garba) 1. сноп; gerbe de blé житен сноп; gerbe d'avoine овесен сноп; 2. букет, китка; gerbe de roses букет от рози; 3. разш. сбор от предмети, подобни на сноп; gerbe d'étincelles сноп от искри; gerbe d'eau водна струя; 4. прен. сбор от подобни неща; "La dernière gerbe" заглавие на сборник с поеми от В. Юго; 5. воен. сборът от траектории на снаряди, изстреляни към една цел от едно оръдие. -
14 goutte1
f. 1. капка; goutte1 d'eau капка вода; goutte1 de sang капка кръв; 2. съвсем малко количество от течност; 3. разг. boire la goutte1 пия малка чаша ракия; 4. pl. медикамент, който се приема на капки; des goutte1s pour le nez капки за нос; 5. арх. малък конически орнамент в дорийския стил; 6. loc. adv. goutte1 а goutte1 капка по капка; прен. по малко; 7. предмет във форма на капка; goutte1 d'eau скъпоценен камък, шлифован във форма на капка и поставен на висулка. Ќ n'avoir pas une goutte1 de sang dans les veines изтръпвам от ужас; suer а grosses goutte1s избиват ме едри капки пот; jusqu'а la dernière goutte1 de sang до последна капка кръв; avoir la goutte1 au nez разг. носът ми тече; se ressembler comme deux goutte1s d'eau приличам си като две капки вода; c'est une goutte1 d'eau dans la mer това е капка в морето; mère goutte1 първи сок от гроздова преса; n'y voir goutte1 ост. не виждам нищо; n'y entendre goutte1 нищо не разбирам. -
15 importance
f. (it. importanza, du lat. importare "importer") 1. значение, важност; attacher de l'importance а une chose отдавам значение на нещо, считам нещо за много важно; c'est d'une importance capitale това е от първостепенна важност; 2. тежест, влияние; personne d'une grande importance личност с голямо влияние; 3. величина, значителен размер, значително количество; importance des effectifs численост на войската; 4. loc. adv. ост., лит. d'importance прекалено силно, извънредно много; de la dernière importance много важно. Ќ prendre de l'importance ставам важен. Ќ Ant. futilité, insignifiance, médiocrité. -
16 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
17 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
18 ressource
f. (lat. resurgere) 1. средство, възможност; la seule ressource de la femme est de plaire aux hommes единственото средство на жената е да се харесва на мъжете; 2. помощ, опора, надежда; vous êtes ma dernière ressource вие сте последното ми средство; 3. ав. изправяне, издигане (на самолет след пикиране); 4. pl. ресурси, финансови източници, финансови средства; être sous ressources без пари съм, беден съм; ressources naturelles d'un pays природни ресурси на държава; ressources humaines човешки ресурси. Ќ avoir de la ressource още съм способен да правя нещо, имам все още средства, енергия; sans ressource ост. без лекарство, без лек. -
19 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
20 volonté
f. (du lat. voluntas) 1. воля; желание; bonne volonté добра воля; imposer sa volonté налагам волята си; les dernières volontés de qqn. последната воля, преди смъртта на някого; mauvaise volonté липса на желание да се извърши задължение или изпълни ангажимент; effort de volonté усилие на волята; 2. прищявка, каприз; faire les quatre volontés de qqn. задоволявам всички капризи на някого; 3. loc. adv. а volonté по желание; когато искам; колкото искам; prenez des légumes а volonté вземайте колкото искате зеленчуци. Ќ acte de dernière volonté завещание; faire ses quatre volontés правя, каквото ми скимне. Ќ Ant. faiblesse.
См. также в других словарях:
Derniere sortie avant Roissy — Dernière sortie avant Roissy Dernière sortie avant Roissy Malaise dans les banlieues Tournage extérieur à Sarcelles Titre original Dernière sortie avant Roissy … Wikipédia en Français
Dernière Sortie Avant Roissy — Malaise dans les banlieues Tournage extérieur à Sarcelles Titre original Dernière sortie avant Roissy … Wikipédia en Français
Dernière Sortie avant Roissy — Malaise dans les banlieues Tournage extérieur à Sarcelles Titre original Dernière sortie avant Roissy … Wikipédia en Français
Dernière sortie avant roissy — Malaise dans les banlieues Tournage extérieur à Sarcelles Titre original Dernière sortie avant Roissy … Wikipédia en Français
Dernière sortie avant Roissy — Malaise dans les banlieues Tournage extérieur à Sarcelles Données clés … Wikipédia en Français
Dernière Guerre civile de la République romaine — Après s être assuré de la victoire durant la guerre civile, Octavien se proclame lui même empereur du nouvel Empire romain. Informations générales Date Du printemps de l an … Wikipédia en Français
Dernière Volonté — (произносится «дернье’р волонте’», в переводе на русский «Последняя воля») французский музыкальный проект, автор которого известен под псевдонимом Geoffroy D. На раннем этапе творчество этого проекта представляло собой синтез музыки стиля… … Википедия
Derniere alliance des elfes et des hommes — Dernière Alliance des Elfes et des Hommes Guerre de la Dernière Alliance Informations générales Date 3430 3441 SA Lieu Principalement Dagorlad et Barad dûr Issue Victoire décisive de l Alliance Belligérants … Wikipédia en Français
Derniere danse — Dernière danse Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Dernière Danse (Last Dance) est un film américain réalisé par Bruce Beresford en 1996. Dernière Danse est une chanson de Kyo parue en 2003… … Wikipédia en Français
Dernière Alliance — des Elfes et des Hommes Guerre de la Dernière Alliance Informations générales Date 3430 3441 SA Lieu Principalement Dagorlad et Barad dûr Issue Victoire décisive de l Alliance Belligérants … Wikipédia en Français
Dernière Alliance Des Elfes Et Des Hommes — Guerre de la Dernière Alliance Informations générales Date 3430 3441 SA Lieu Principalement Dagorlad et Barad dûr Issue Victoire décisive de l Alliance Belligérants … Wikipédia en Français
