-
1 dessous-de-bouteille
m. (de dessous et bouteille) подложка за бутулки. -
2 dessous-de-bras
m. inv. (de dessous et bras) кръг от непромокаем плат за предпазване на дрехите от изпотяване под мишниците. -
3 dessous-de-plat
m. (de dessous et plat) подложка за ястия. -
4 dessous-de-porte
m.inv. (de dessous et porte) скулптурна декорация или рисунка над рамката на врата. -
5 dessous-de-table
m. (de dessous et table) подкуп. -
6 là-dessous
adv. (de là et dessous) от отдолу. -
7 par-dessous
loc.adv. вж. dessous, par. -
8 Ant. dessous.
dessus-de-lit m.inv. (de dessus et lit) покривка за легло. -
9 ci-dessous
adv. вж. ci1. -
10 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
11 catatonie
f. (du gr. kata "en dessous" et tonos "tension") псих. кататония, състояние на пасивност и вялост, настъпващо след силни емоции ( при шизофрениците). -
12 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега. -
13 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
14 estimer
v.tr. (lat. њstimare) 1. оценявам; estimer qqch. au-dessous, au-dessus de sa valeur подценявам, надценявам нещо; 2. преценявам, считам; estimer une distance преценявам дадено разстояние; estimer indispensable de faire qqch. считам за необходимо да направя нещо; 3. ценя, уважавам, почитам; estimer un collègue уважавам колега; 4. мисля, смятам, вярвам; 5. мор. определям приблизително изминато разстояние от кораб; s'estimer оценявам се; преценявам се; ценя се, самоуважавам се; считам се. Ќ Ant. mésestimer, mépriser, dédaigner; déprécier. -
15 inférieur,
e adj. (lat. inferior, compar. de inferus "placé en dessous") 1. поставен по-долу, долен; la machoire inférieur,e долна челюст; cours inférieur, d'un fleuve долно течение на река; membres inférieur,s долни крайници, крака; 2. прен. низш; rang inférieur, низш чин; animal inférieur, низшо животно; 3. лошокачествен; 4. по-низкостоящ; 5. m., f. подчинен; 6. по-малък; 6 est inférieur, а 8 шест е по-малко число от осем. Ќ planètes inférieur,es планети, които са по-близо до Слънцето от Земята ( Меркурий и Венера). Ќ Ant. supérieur. -
16 infra
adv. (mot lat. "au-dessous, plus bas") (в текст) по-долу, след това, по-нататък. Ќ Ant. supra. -
17 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
18 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
19 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
20 sens2
m. (germ. sinno "direction", avec infl. de sens1) страна, направление, посока, ход. Ќ loc. adv. sens2 dessus dessous нагоре с краката, надолу с главата.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
dessous — DESSOUS. adv. de lieu, qui sert à marquer La situation d une chose qui est sous une autre. Voyez sur la table, cherchez dessus ou dessous. On le cherchoit sur le lit, il étoit dessous. Ci dssous gît. Comme on verra ci dessous. f♛/b] Il est… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dessous — Dessous. adv. de lieu, Qui sert à marquer la situation d une chose qui est sous une autre. Voyez sur la table, cherchez dessus & dessous. il l a terrassé, & l a mis dessous. Il est quelquefois preposition, & signifie, Sous. J ay cherché… … Dictionnaire de l'Académie française
dessous-de-table — [ d(ə)sud(ə)tabl ] n. m. inv. • 1948; de 2. dessous et table ♦ Argent que donne secrètement, illégalement, un acheteur au vendeur. ⇒ enveloppe. Des dessous de table. ● dessous de table nom masculin invariable Somme versée de la main à la main et… … Encyclopédie Universelle
dessous-de-bouteille — [ d(ə)sud(ə)butɛj ] n. m. inv. • déb. XXe; de 2. dessous et bouteille ♦ Petit support rond sur lequel on pose une bouteille pour éviter de tacher la nappe, la table. Des dessous de bouteille. ● dessous de bouteille nom masculin invariable Petit… … Encyclopédie Universelle
dessous-de-plat — [ d(ə)sud(ə)pla ] n. m. inv. • 1898; de 2. dessous et plat ♦ Support, plateau sur lequel on pose les plats pour éviter de brûler ou de tacher la nappe, la table. ● dessous de plat nom masculin invariable Support que l on met sur la table pour y… … Encyclopédie Universelle
dessous-de-bras — [ d(ə)sud(ə)bra ] n. m. inv. • 1929; de 2. dessous et bras ♦ Cercle de tissu imperméable destiné à protéger les vêtements de la transpiration aux aisselles. ● dessous de bras nom masculin invariable Garniture de tissu cousue à l aisselle pour… … Encyclopédie Universelle
Dessous — Sn elegante Damenunterwäsche erw. fremd. Erkennbar fremd (20. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. dessous m. Pl., eigentlich Unteres , einer Substantivierung von frz. dessous darunter , dieses aus l. de subtus von unterhalb , zu l. sub unten .… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
dessous — s.n. (Franţuzism) Lenjerie de damă care se poartă sub jupă sau rochie. [pron. de sú, scris şi desu, pl. uri. / < fr. dessous]. Trimis de LauraGellner, 19.02.2005. Sursa: DN DESSOUS DESÚ/ s. n. lenjerie de damă care se poartă sub jupă sau… … Dicționar Român
Dessous De Paris — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sommaire 1 Au sens propre 1.1 Éléments d’urbanisme … Wikipédia en Français
Dessous de Paris — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sommaire 1 Au sens propre 1.1 Éléments d’urbanisme … Wikipédia en Français
Dessous de paris — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sommaire 1 Au sens propre 1.1 Éléments d’urbanisme … Wikipédia en Français
