Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

kənstr

  • 81 remonstrant

    I
    subst. \/rɪˈmɒnstr(ə)nt\/
    en som protesterer
    Remonstrant ( historisk) remonstrant, tilhenger av den reformerte teolog Armenius i Nederland
    II
    adj. \/rɪˈmɒnstr(ə)nt\/
    protesterende, som kommer med motargumenter

    English-Norwegian dictionary > remonstrant

  • 82 Konstrukteur

    kɔnstruk'tɔːr
    m TECH
    Konstrukteur (in) [kɔnstrʊk'tø:ɐ]
    <-s, -e; -nen> constructor(a) Maskulin(Feminin)

    Deutsch-Spanisch Wörterbuch > Konstrukteur

  • 83 demonstrability

    {di:,mɔnstrə'biliti}
    1. доказуемост
    2. нагледност, очевидност
    * * *
    {di:,mъnstrъ'biliti} n 1. доказуемост; 2. нагледност;
    * * *
    очевидност; доказуемост; нагледност;
    * * *
    1. доказуемост 2. нагледност, очевидност
    * * *
    demonstrability[di¸mɔnstrə´biliti] n 1. доказуемост; 2. очевидност, нагледност.

    English-Bulgarian dictionary > demonstrability

  • 84 demonstrable

    {di'mɔnstrəbl}
    1. доказуем
    2. очевиден, явен, нагледен, който може да се покаже
    * * *
    {di'mъnstrъbl} a 1. доказуем; 2. очевиден, явен, нагледе
    * * *
    явен; очевиден; доказуем; нагледен;
    * * *
    1. доказуем 2. очевиден, явен, нагледен, който може да се покаже
    * * *
    demonstrable[di´mɔnstrəbl] adj 1. доказуем; 2. очевиден, явен; нагледен; който може да се покаже; FONT face=Times_Deutsch◊ FONT face=Symboladv demonstrably.

    English-Bulgarian dictionary > demonstrable

  • 85 demonstrative

    {di'mɔnstrətiv}
    I. 1. нагледен, убедителен
    който показва/доказва (of)
    2. експанзивен, излиятелен, открит, неприкрит (за чувства)
    грaм. показателен
    II. n грам. показателно местоимение
    * * *
    {di'mъnstrъtiv} I. a 1. нагледен, убедителен; който пок
    * * *
    убедителен; демонстративен; излиятелен; нагледен; неприкрит;
    * * *
    1. i. нагледен, убедителен 2. ii. n грам. показателно местоимение 3. грaм. показателен 4. експанзивен, излиятелен, открит, неприкрит (за чувства) 5. който показва/доказва (of)
    * * *
    demonstrative[di´mɔnstrətiv] I. adj 1. нагледен, убедителен; който доказва (показва) (of); 2. експанзивен, излиятелен; 3. (за чувства) открит, неприкрит, демонстративен; 4. ез. показателен; II. n ез. показателно местоимение.

    English-Bulgarian dictionary > demonstrative

  • 86 demonstratively

    {di'mɔnstrətivli}
    1. убедително, нагледно
    2. експанзивно, излиятелно, открито
    * * *
    {di'mъnstrъtivli} adv 1. убедително, нагледно; 2. екс
    * * *
    убедително; демонстративен; излиятелно; нагледно;
    * * *
    1. експанзивно, излиятелно, открито 2. убедително, нагледно
    * * *
    demonstratively[di´mɔnstrətivli] adv 1. убедително, нагледно; 2. открито, експанзивно, демонстративно.

    English-Bulgarian dictionary > demonstratively

  • 87 demonstrativeness

    {di'mɔnstrətivnis}
    1. убедителност, нагледност
    2. експанзивност, излиятелност, откритост, неприкритост
    * * *
    {di'mъnstrъtivnis} n 1. убедителност, нагледност; 2
    * * *
    излиятелност; нагледност; неприкритост;
    * * *
    1. експанзивност, излиятелност, откритост, неприкритост 2. убедителност, нагледност
    * * *
    demonstrativeness[di´mɔnstrətivnis] n 1. нагледност, убедителност; 2. експанзивност; 3. откритост, неприкритост, демонстративност.

    English-Bulgarian dictionary > demonstrativeness

  • 88 monstrance

    {'mɔnstrəns}
    n църк. дарохранителница
    * * *
    {'mъnstrъns} n цьрк. дарохранителница.
    * * *
    n църк. дарохранителница
    * * *
    monstrance[´mɔnstrəns] n рел. дарохранителница.

    English-Bulgarian dictionary > monstrance

  • 89 monstrous

    {'mɔnstrəs}
    1. чудовищен
    2. уродлив, изроден
    3. грамаден, огромен, исполински
    4. жесток, зверски
    5. рaзг. безобразен, скандален, абсурден, невъзможен
    * * *
    {'mъnstrъs} а 1. чудовищен; 2. уродлив; изроден; З. грамаде
    * * *
    чудовищен; уродлив; абсурден; безобразен; зверски; жесток; изроден; невъзможен;
    * * *
    1. грамаден, огромен, исполински 2. жесток, зверски 3. рaзг. безобразен, скандален, абсурден, невъзможен 4. уродлив, изроден 5. чудовищен
    * * *
    monstrous[´mɔnstrəs] adj 1. чудовищен; 2. уродлив, изроден, безобразен, безформен; 3. грамаден, огромен, чудовищен, исполински; 4. жесток, зверски; 5. разг. невъзможен, абсурден; FONT face=Times_Deutsch◊ adv monstrously.

    English-Bulgarian dictionary > monstrous

  • 90 moonstruck

    {'mu:nstrʌk}
    a побъркан, смахнат
    * * *
    {'mu:nstr^k} а побъркан, смахнат.
    * * *
    смахнат; умопобъркан;
    * * *
    a побъркан, смахнат
    * * *
    moonstruck[´mu:n¸strʌk] adj побъркан, смахнат, умопобъркан.

    English-Bulgarian dictionary > moonstruck

  • 91 remonstrance

    {ri'mɔnstrəns}
    n протест, възражение (against)
    in REMONSTRANCE като възражение, в знак на протест
    * * *
    {ri'mъnstrъns} n протест, възражение (against); in remonstrance кат
    * * *
    протест;
    * * *
    1. in remonstrance като възражение, в знак на протест 2. n протест, възражение (against)
    * * *
    remonstrance[ri´mɔnstrəns] n протест, възражение, ремонстрация ( against); in \remonstrance като възражение; като израз на протест; the Grand R. Великата ремонстрация, документ, в който Английският парламент е изложил оплакванията си до Чарлз I през 1641 г.

    English-Bulgarian dictionary > remonstrance

  • 92 remonstrant

    {ri'mɔnstrənt}
    1. a протестиращ, възразяващ
    2. n участник в протест
    * * *
    {ri'mъnstrъnt} 1. а протестиращ, възразяващ; 2. п участни
    * * *
    протестиращ;
    * * *
    1. a протестиращ, възразяващ 2. n участник в протест
    * * *
    remonstrant[ri´mɔnstrənt] I. adj протестиращ, възразяващ; II. n участник в протест; R. ремонстрант, холандски протестант, отцепник от учението на Калвин.

    English-Bulgarian dictionary > remonstrant

  • 93 remonstrative

    {ri'mɔnstrətiv}
    1. протестен
    2. възразяващ, протестиращ
    * * *
    {ri'mъnstrъtiv} а 1. протестен; 2. възразяващ, протести
    * * *
    a протестен;remonstrative; а 1. протестен; 2. възразяващ, протестиращ.
    * * *
    1. възразяващ, протестиращ 2. протестен
    * * *
    remonstrative[ri´mɔnstrətiv] adj протестен; възразяващ, протестиращ.

    English-Bulgarian dictionary > remonstrative

  • 94 undemonstrative

    {ʌndi'mɔnstrətiv}
    a сдържан, резервиран
    * * *
    {^ndi'mъnstrъtiv} а сдържан, резервиран.
    * * *
    резервиран;
    * * *
    a сдържан, резервиран
    * * *
    undemonstrative[¸ʌndi´mɔnstrətiv] adj резервиран, сдържан; FONT face=Times_Deutsch◊ adv undemonstratively.

    English-Bulgarian dictionary > undemonstrative

  • 95 demonstrative

    I [dimɔnstrətiv]
    adjective ( demonstratively adverb)
    kazalen; dokazilen; nazoren; grammar demonstrativen, kazalen; odkrit
    to be demonstrative of s.th. — dokazovati kaj
    II [dimɔnstrətiv]
    noun
    grammar kazalni zaimek

    English-Slovenian dictionary > demonstrative

  • 96 GRÆNN

    * * *
    (i. e. grœnn), adj. [not recorded in Ulf., as Luke xxiii. 31 and Mark vi. 39 are lost; A. S. grêne; Engl. green; Hel. grôni; O. H. G. kruoni; Genn. grün; Swed.-Dan. grön; derived from gróa, to grow]:—green, of verdure; grænn laukr, a green leech, Vsp. 4; er haugr hans ávallt grænn vetr ok sumar, Landn. 86; græn jörð ok fögr, Edda 44; grænt sumar, a green summer, Anal. 217; grænir dalar, green dales, Karl. 266; grænt klæði, H. E. i. 492; grænn sem sjór, Rb. 354.
    2. fresh; grænt kjöt, fresh meat, Stj. 493; grænn fiskr, fresh fish, Þiðr. 70, Bs. ii. 144.
    II. metaph. green, hopeful, good; þá er hóf at, ok væntum at nokkut grænt mun fyrir liggja, then it is well, and let us hope that some green spot may lie ahead, Fs. 24; sá mun nú grænstr ( the most hopeful choice) at segja satt, Finnb. 226; flyt þú mik aptr til eyjar minnar, ok mun sá grænstr, and that will be the best thou canst do, 258; þeir leitaðu brott, síðan þeir sá engan annan grænna, Karl. 212.
    III. in local names, Græna-land, n. the green land, Greenland, Íb. ch. 6, whence Græn-lendingar, m. pl. Greenlanders, i. e. the Norse or Icel. settlers; but in mod. usage the Esquimaux, who only came into Greenland about the 14th century: Græn-lenzkr, adj. of Greenland; Atlamál hin Grænlenzku, Atlakviða hin Grænlenzka, the names of two poems, prob. from their being composed in Greenland; the name is not to be derived from the Norse county Grenland, as the old writers make a strict distinction, using the adjective Grenskr of the Norse county.

    Íslensk-ensk orðabók > GRÆNN

  • 97 KÆNN

    * * *
    (i. e. kœnn), adj., compar. kænni, superl. kænstr (kænastr); [O. H. G. chuon; mid. H. G. kuene; Germ. kühn]:—wise; kœnna hverr, every wise man, Skv. 2. 25; kænir menn, Leiðarv. 40: an epithet of God, Bs. i. 138 (in a verse); of Christ, Od. 9, Hallfred: but usually,
    2. skilful, expert; kænn við e-t, skilful in a thing; kænn við leika, orrostur, riddaraskap, Fs. 14, Fms. vi. 5, vii. 257, x. 231; hinn kænasti at allri herstjórn, ii. 106; kænn við alla ríkis-stjórn, a wise ruler, i. 218:—clever, Hákon var kænstr ok fremstr ok gæfu-mestr, vi. 328; kænni ok klókari, Stj. 248; allra kvenna var hón kænst ok orði farin, Ld. 122, (kænust, Fms. ii. 21, l. c.); víg-kænn, her-k., stjórn-k.

    Íslensk-ensk orðabók > KÆNN

  • 98 ♦ instrument

    ♦ instrument /ˈɪnstrəmənt/
    n.
    1 strumento; apparecchio; arnese; congegno: scientific instruments, strumenti scientifici; (mus.) stringed [wind] instruments, strumenti a corda [a fiato]; musical instruments, strumenti musicali; optical instruments, strumenti ottici; surgical instruments, strumenti chirurgici; precision instruments, strumenti di precisione
    2 (fig.) strumento; mezzo: to be the instrument of sb. 's revenge, essere lo strumento della vendetta di q.
    3 (leg.) documento formale; atto notarile (o pubblico); strumento: to sign an instrument, firmare un atto notarile
    4 (comm.) titolo: negotiable instrument, titolo trasferibile
    ● instrument board, quadro portastrumenti; (autom., aeron.) cruscotto, plancia portastrumenti □ instrument designer, (tecnico) strumentista □ (aeron.) instrument flying, volo strumentale; volo cieco □ (aeron.) instrument landing, atterraggio guidato □ (leg., fin.) instrument of credit, titolo di credito □ to be the instrument of sb. 's death, essere la causa (o essere responsabile) della morte di q. □ (fig.) the instrument of fate, la mano del destino □ (leg.) instrument of transfer, atto di cessione □ (autom., aeron.) instrument panel, plancia portastrumenti; cruscotto □ (autom., ecc.) instrument system, strumentazione.
    (to) instrument /ˈɪnstrəmənt/
    v. t.
    1 (mus.) strumentare; orchestrare
    2 provvedere di strumenti.

    English-Italian dictionary > ♦ instrument

  • 99 demonstrative

    [dɪ'mɒnstrətɪv] 1.
    1) [person, behaviour] espansivo
    2) form.

    to be demonstrative of — essere rivelatore di [belief, attitude]

    3) ling. dimostrativo
    2.
    nome ling. aggettivo m., pronome m. dimostrativo
    * * *
    [dɪ'mɒnstrətɪv] 1.
    1) [person, behaviour] espansivo
    2) form.

    to be demonstrative of — essere rivelatore di [belief, attitude]

    3) ling. dimostrativo
    2.
    nome ling. aggettivo m., pronome m. dimostrativo

    English-Italian dictionary > demonstrative

  • 100 monstrous

    adjective
    1) (huge) monströs (geh.); riesig [Lkw, Kuchen, Buch]; unnatürlich groß [Gemüse, Person, Baum, Pflanze]
    2) (outrageous) ungeheuerlich (abwertend) [Vorschlag, Vorstellung, Einstellung, Entscheidung]
    3) (atrocious) scheußlich; monströs
    * * *
    1) (huge and often unpleasant.) ungeheuer
    2) (shocking: a monstrous lie.) ungeheuerlich
    * * *
    mon·strous
    [ˈmɒn(t)strəs, AM ˈmɑ:n-]
    1. (huge) riesig, unförmig, monströs
    2. (monsterlike) monsterartig, monsterhaft
    ET is strange and other-worldly without being \monstrous ET ist fremdartig und aus einer anderen Welt, aber nicht monsterhaft
    3. (outrageous) ungeheuerlich
    \monstrous lie ungeheuerliche [o fam faustdicke] Lüge
    4. (awful) grässlich, scheußlich, widerwärtig
    \monstrous cruelty abscheuliche Grausamkeit
    * * *
    ['mɒnstrəs]
    adj
    1) (= huge) ungeheuer (groß), riesig
    2) (= shocking, horrible) abscheulich; crime, thought, colour grässlich, abscheulich; suggestion ungeheuerlich

    it's monstrous that... — es ist einfach ungeheuerlich or schändlich, dass...

    * * *
    monstrous [ˈmɒnstrəs; US ˈmɑn-] adj (adv monstrously)
    1. monströs:
    a) ungeheuer, riesenhaft
    b) ungeheuerlich, fürchterlich, grässlich, scheußlich
    c) missgestaltet, unförmig, ungestalt
    2. un-, widernatürlich
    3. absurd
    * * *
    adjective
    1) (huge) monströs (geh.); riesig [Lkw, Kuchen, Buch]; unnatürlich groß [Gemüse, Person, Baum, Pflanze]
    2) (outrageous) ungeheuerlich (abwertend) [Vorschlag, Vorstellung, Einstellung, Entscheidung]
    3) (atrocious) scheußlich; monströs
    * * *
    adj.
    ungeheuer adj.

    English-german dictionary > monstrous

Страницы

См. также в других словарях:

  • instrument*/*/*/ — [ˈɪnstrʊmənt] noun [C] 1) a tool that is used in science, medicine, or technology scientific instruments such as microscopes[/ex] 2) a musical instrument, for example a piano or a guitar Do you play an instrument?[/ex] 3) a piece of equipment… …   Dictionary for writing and speaking English

  • instrumental — [ˌɪnstrʊˈment(ə)l] adj 1) involved in an important way in making something happen The general was instrumental in helping both sides to reach a compromise.[/ex] 2) instrumental music is played by instruments only rather than being sung …   Dictionary for writing and speaking English

  • instrument — /ˈɪnstrəmənt / (say instruhmuhnt) noun 1. a mechanical device or contrivance; a tool; an implement: a surgeon s instruments. 2. a contrivance for producing musical sounds: a stringed instrument. 3. a thing with or by which something is effected;… …  

  • instrument board — /ˈɪnstrəmənt bɔd/ (say instruhmuhnt bawd) noun a surface on which instruments are mounted in a small boat, plane, etc. Also, instrument panel …  

  • instrument flying — /ˈɪnstrəmənt flaɪɪŋ/ (say instruhmuhnt fluying) noun the navigation of an aircraft by instruments alone, with no visual cues …  

  • instrument landing — /ˈɪnstrəmənt lændɪŋ/ (say instruhmuhnt landing) noun the landing of an aircraft with the use of instruments alone and no visual cues, as in dense fog …  

  • instrument panel — /ˈɪnstrəmənt pænəl/ (say instruhmuhnt panuhl) noun a panel on the dashboard of a motor vehicle or above the controls of an aircraft, etc., which contains the instruments measuring velocity, power, and other relevant data …  

  • instrumental — /ɪnstrəˈmɛntl / (say instruh mentl) adjective 1. serving as an instrument or means: *He … had been largely instrumental in bringing about the Union, which was now in process of being bloodily dissolved. –martin boyd, 1946. 2. of or relating to an …  

  • instrumental conditioning — /ɪnstrəˌmɛntl kənˈdɪʃənɪŋ/ (say instruh.mentl kuhn dishuhning) noun → operant conditioning …  

  • instrumentalism — /ɪnstrəˈmɛntəlɪzəm/ (say instruh mentuhlizuhm) noun a form of pragmatism which maintains that the function of thought is to be instrumental to control of the environment and that ideas have value according to their function in human experience or …  

  • instrumentalist — /ɪnstrəˈmɛntələst / (say instruh mentuhluhst) noun 1. someone who performs on a musical instrument. 2. an advocate of instrumentalism. –adjective 3. of or relating to instrumentalism …  

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»