-
1 justifier
justifier[´dʒʌsti¸faiə] n 1. човек, който оправдава; 2. печ. работник (инструмент), който нарежда (свързва) набор. -
2 justifier
v.tr. (lat. ecclés. justificare) 1. оправдавам; justifier qqn. оправдавам някого; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; 2. доказвам; il doit justifier qu'il est malade той трябва да докаже, че е болен; 3. предявявам доказателство, потвърждавам; justifier un acte потвърждавам акт, деяние; 4. v.tr.ind. justifier de доказвам; reçu qui justifie d'un paiement разписка, която доказва плащането; justifier de son identité доказвам самоличността си, легитимирам се; 5. печ. набирам, поставям буквите в определения ред; se justifier оправдавам се, доказвам невинността си; se justifier d'une accusation доказвам невинността си. Ќ Ant. accuser, blâmer, condamner, incriminer. -
3 accuser
v.tr. (lat. accusare) 1. обвинявам; accuser qqn. d'un crime обвинявам някого в престъпление; 2. осъждам нещо ( като вредно), не одобрявам; accuser une habitude осъждам навик; 3. accuser réception съобщавам, че съм получил писмо или пратка; 4. правя явен, видим, показвам, лича си; son visage accuse de la fatigue лицето му показва умора; 5. проличавам, признавам, издавам; accuser son âge признавам годините си; 6. s'accuser признавам се за виновен; 7. очертавам, подчертавам; accuser les contours очертавам контурите. Ќ Ant. disculper, excuser, justifier. -
4 compromettre
v. (lat. jurid. compromittere) I. v.tr. 1. излагам, компрометирам, поставям в неприятно положение, злепоставям; подбивам авторитета, уронвам престижа; compromettre qqn. компрометирам някого, излагам някого; 2. увреждам, рискувам; compromettre sa santé увреждам здравето си; II. v.intr. юр. приемам арбитраж (за разрешаване на спор); III. v. pron. se compromettre компрометирам се, излагам се. Ќ Ant. justifier; affermir, assurer, garantir. -
5 justifiable
adj. (de justifier) 1. невинен, който може да бъде оправдан; 2. който може да бъде мотивиран, обяснен. Ќ Ant. injustifiable, insoutenable. -
6 justificatif,
ve adj. (du supin su lat. ecclés. justificare "justifier") оправдателен, доказателен; pièces justificatif,ves оправдателни документи; témoignage justificatif, свидетелски показания, които оправдават (подсъдим); exemplaire justificatif, брой на вестник, който се изпраща на рекламодателите, чиито реклами са отпечатани.
См. также в других словарях:
justifier — [ ʒystifje ] v. tr. <conjug. : 7> • v. 1120 sens 2; lat. ecclés. justificare 1 ♦ (1564) Rare Rendre juste, conforme à la justice. « Ne pouvant fortifier la justice, on a justifié la force » (Pascal). 2 ♦ Innocenter (qqn) en expliquant sa… … Encyclopédie Universelle
justifier — Justifier. v. a. Monstrer, prouver, declarer que quelqu un qui estoit accusé est innocent. Le Parlement l a justifié. il s est justifié de ce crime là. je vous aideray à vous justifier. on me reproche telle chose, mais je m en sçauray justifier.… … Dictionnaire de l'Académie française
Justifier — Jus ti*fi er, n. One who justifies; one who vindicates, supports, defends, or absolves. [1913 Webster] Justifiers of themselves and hypocrites. Strype. [1913 Webster] That he might be just, and the justifier of him which believeth in Jesus. Rom.… … The Collaborative International Dictionary of English
justifier — index advocate (counselor), apologist, proponent Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
justifier — (ju sti fi é), je justifiais, nous justifiions, vous justifiiez ; que je justifie, que nous justifiions, que vous justifiiez), v. a. 1° Faire qu une chose soit juste. • Ne pouvant fortifier la justice, on a justifié la force, afin que le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
JUSTIFIER — v. a. Montrer, prouver, déclarer que quelqu un est innocent, qu il ne mérite point de châtiment, de blâme. Il a été justifié de ce crime. Cela le justifie pleinement. Justifier la mémoire de quelqu un. Vous ne parviendrez point à le justifier de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
JUSTIFIER — v. tr. Montrer, prouver, déclarer que quelqu’un est innocent, qu’il ne mérite point de châtiment, de blâme. Il a été justifié de ce crime. Cela le justifie pleinement. Justifier la mémoire de quelqu’un. Vous ne parviendrez point à le justifier de … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
justifier — Se justifier, se laver d aucun cas qu on nous met à sus, Purgare crimen. Justifier, AEquare, Adaequare … Thresor de la langue françoyse
justifier — vt. justifyî (Albanais, Villards Thônes). A1) expliquer : èsplyikâ (Albanais). A2) se justifier, s expliquer : s èsplyikâ vp. (001) … Dictionnaire Français-Savoyard
justifier — justify ► VERB (justifies, justified) 1) prove to be right or reasonable. 2) be a good reason for. 3) Printing adjust (text) so that the lines of type fill a given width exactly, forming a straight right edge. DERIVATIVES justification noun… … English terms dictionary
justifier — noun see justify … New Collegiate Dictionary
