-
41 férie
f. (lat. feriњ "jour de repos") 1. празничен ден (у римляните); 2. кат. ден от седмицата ( без събота). -
42 férié,
e adj. (lat. feriatus) неработен, празничен; jour férié, неработен ден. Ќ Ant. ouvrable. -
43 fermant,
e adj. (de fermer) 1. който се затваря; който се заключва; 2. loc.adv. а portes fermant,es когато се затварят вратите на крепост; а jour fermant, надвечер, привечер. -
44 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
45 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
46 flambeau
m. (de flambe) 1. факел, голяма свещ; promenade aux flambeaux факелно шествие; 2. свещник, светилник; 3. прен. жар, пламък; светлина; светило. Ќ le flambeau de la nuit поет. месецът; le flambeau du jour поет. слънцето; retraite aux flambeaux заря с церемонии. -
47 intercalaire
adj. (lat. intercalarius) допълнителен, прибавен, вмъкнат; jour intercalaire високосният ден на месец февруари. -
48 jeudi
m. (lat. Jovis dies "jour de Jupiter") четвъртък; le jeudi gras последният четвъртък преди Великите пости. Ќ la semaine des quatre jeudis разг. на куков ден, никога. -
49 journal,
aux m. et adj. (bas lat. diurnalem "de jour", devenu jornal, journal, journel) 1. вестник; journal, illustré илюстрован вестник; le Journal officiel Държавен вестник; le journal, du soir вечерен вестник; marchand de journaux продавач на вестници; coupure de journal, изрезка от вестник; 2. дневник, книга; journal, de bord бордови дневник на самолет или кораб; journal, de marche дневник за хода на експедиция; 3. ост. земя, която може да се изоре за един ден; 4. редакцията на вестник; écrire au journal, пиша до редакцията на вестник; 5. adj. ост. всекидневен. Ќ livre journal, счетоводна книга; journal, mural стенвестник; journal, parlé радиожурнал; journal, filmé кинохроника; преглед на събитията ( по телевизията). -
50 journée
f. (de jour) 1. ден; pendant, dans la journée през деня; dans le courant de la journée през деня; belle journée хубав ден; journée de travail работен ден; 2. работен ден; instaurer la journée de huit heures въвеждам осемчасов работен ден; femme de journée прислужница, която работи през деня; 3. надница; 4. преход, един ден път. -
51 liminaire
adj. (lat. limen "seuil") 1. уводен, начален, предисловен; avis liminaire предисловие, предговор; 2. начален, встъпителен; jour liminaire първи, начален ден. -
52 lumière
f. (lat. lumen "lumière") 1. светлина; lumière du jour дневна светлина; lumière diffuse разсеяна светлина; 2. свещ, запалена лампа, светилник; faites de la lumière запалете лампите, светнете; 3. високоинтелигентен човек; ce n'est pas une lumière разг. той не е много интелигентен; 4. техн. пролука в тръбичка; 5. отвор (на пушка); 6. pl. прен. познания, осведоменост; просвещение; светлина; худ. светлини; siècle des lumières век на просвещението; les lumières et les ombres светлините и сенките. Ќ mettre en lumière публикувам, издавам; voir la lumière раждам се; живея. Ќ Ant. obscurité, ombre; aveuglement. -
53 lundi
m. (lat. lunњ dies "jour de la lune") понеделник; le lundi, tout les lundis всеки понеделник. -
54 lustral,
e, aux adj.(lat. lustrum) ист. 1. който става всеки пет години; sacrifice lustral, жертвоприношение, което става всеки пет години; contribution lustral,e данък, който се плаща всеки пет години; 2. който пречиства, очистителен. Ќ eau lustral,e светена вода; jour lustral, ден на кръщаване на новородено дете ( у древните народи). -
55 mardi
m. (lat. martis dies, jour de Mars) вторник. Ќ mardi gras последният ден от карнавала преди постите; ce n'est pas mardi gras aujourd'hui всеки ден не е Великден. -
56 mercredi
m. (lat. médiév. Mercoris Dies "jour de Mercure") 1. сряда; le mercredi, tous les mercredis всяка сряда; mercredi des Cendres първият ден от постите (у католиците); 2. interj. по дяволите! -
57 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
58 naissance
f. (de naître) 1. рождение, раждане; de naissance от рождение; 2. ост. възникване, зараждане, произход, произхождение; начало; 3. извиране, начална точка; la naissance d'une rivière извор ( място на извиране на река). Ќ acte (extrait) de naissance акт за раждане, кръщелно свидетелство; de haute naissance от голям род; donner naissance пораждам; jour de naissance рожден ден; prendre naissance водя начало, произлизам; avaler son acte (son bulletin) de naissance умирам; thème de naissance рождена звездна карта. Ќ Ant. mort, fin. -
59 nommé,
e adj. (de nommer) 1. наречен, наименуван, споменат, назован; 2. определен, назначен; 3. loc. adv. а jour nommé, в уречения ден; а point nommé, впрочем. -
60 nycthémère
m. (du gr. nux, nuktos "nuit" et hêmera "jour") биол. денонощие.
См. также в других словарях:
jour — jour … Dictionnaire des rimes
jour — [ ʒur ] n. m. • XIe jorn (sens I et III); bas lat. diurnum, pour dies « jour » I ♦ (1080) Clarté, lumière; ce qui donne de la lumière. 1 ♦ Clarté que le soleil répand sur la terre. Lumière du jour (⇒ diurne) . Le jour se lève, naît, paraît, point … Encyclopédie Universelle
jour — (jour ; au pluriel, l s ne se lie pas : des jour heureux ; cependant plusieurs la lient : des jour z heureux) s. m. 1° Clarté donnée à la terre par le soleil. 2° Espace de temps qui s écoule entre le lever et le coucher du soleil. 3° Espace … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
jour — Jour, m. Dies. Semble qu il vient de Diurnus, ostant la lettre d, et changeant i, voyele en i consonante. Les Hebrieux disent Iom, pour jour, dies, comme se dit aussi en aucunes provinces de ce Royaume où on dit es Joun, pour il est jour, Dies… … Thresor de la langue françoyse
jour — JOUR. s. m. Clarté, lumiere que le soleil respand lors qu il est sur l horison, ou qu il en est proche. Grand jour. beau jour. jour clair & serain. petit jour. la pointe du jour. au point du jour. devant le jour. sur le declin du jour. à jour… … Dictionnaire de l'Académie française
Jour De L'an — Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
Jour de l'An — Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
Jour de l’An — Jour de l an Jour de l an Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
jour — jour; jour·nal·ary; jour·nal·ese; jour·nal·ism; jour·nal·ist; jour·nal·is·tic; jour·nal·ize; jour·ney·man; jour·no; jour·nal; jour·ney; jour·nal·is·ti·cal·ly; jour·nal·iz·er; … English syllables
jour — 〈[ʒu:r]〉 → à jour * * * Jour [ʒu:ɐ̯ ], der; s, s [frz. jour, eigtl. = Tag < spätlat. diurnum < lat. diurnum = der tägliche Bedarf an Nahrungsmitteln, zu: diurnus = täglich]: 1. (veraltend) [Wochen]tag, an dem regelmäßig Gäste empfangen… … Universal-Lexikon
Jour — 〈[ ʒu:r] m. 6〉 Empfangstag ● Jour fixe festgesetzter Tag (an dem man sich regelmäßig trifft) [frz., „Tag“] * * * Jour [ʒu:ɐ̯ ], der; s, s [frz. jour, eigtl. = Tag < spätlat. diurnum < lat. diurnum = der tägliche Bedarf an Nahrungsmitteln,… … Universal-Lexikon
