-
21 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
22 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
23 bissexte
m. (lat. bisextus, de bis- et sextus "sixième", parce que, dans le calendrier julien, le sixième jour avant les calendes de Mars était doublé tous les 4 ans) ост. двадесет и деветият ден на месец февруари, който се добавя през високосните години. -
24 bonjour
m. (de bon et jour) 1. добро утро! добър ден!; dire bonjour а qqn. поздравявам някого; donnez bonjour (le bonjour) а поздравете от моя страна; 2. поздрав, поздравяване. Ќ bonjour! (Канада) сбогом! bonjour! неодобр. да има да вземаш! да прощаваш!; c'est si simple comme bonjour ясно е като бял ден; bonjour les dégâts! неприятностите идват; bonjour la confiance! разг. (Канада) вече си нямаме доверие! -
25 chaque
adj.indéf. (lat. pop. °casquunus "chacun") всеки; chaque personne всеки човек; chaque fois всеки път; ces cravates coûtent cent francs chaque всяка от тези врътовръзки струва по сто франка. Ќ а chaque jour suffit sa peine всеки ден с проблемите си. -
26 chômable
adj. (de chômer) в съчет. jour chômable неработен, почивен ден; fête chômable неприсъствен ден. Ќ Ant. ouvrable. -
27 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
28 citer
v.tr. (lat. citare "convoquer en justice") 1. цитирам; привеждам, споменавам; посочвам; 2. юр. призовавам (в съд); citer un témoin призовавам свидетел. Ќ citer qqn. а l'ordre de jour воен. изказвам пред войниците похвала на някого за добра служба или геройска проява. Ќ Hom. cité. -
29 combler
v.tr. (lat. cumulare "amonceler") 1. запълвам, попълвам; combler les ornières засипвам коловозите; combler un jour запушвам цепнатина; 2. препълвам; 3. покривам; combler un déficit покривам дефицит; combler un retard наваксвам закъснение; 4. прен. обсипвам; combler qqn. de compliments обсипвам някого с комплименти; 5. задоволявам, удовлетворявам; cela me comble de joie това ме изпълва с радост; combler qqn. удовлетворявам напълно някого. Ќ combler la mesure прехвърлям мярката, прекалявам; combler les vњux de qqn. изпълнявам желанията на някого. Ќ Ant. creuser, vider; nuire. -
30 dater
v. (de date) I. v.tr. 1. поставям, слагам дата; 2. датирам; 3. лит. бележа появата на; II. v.intr. 1. датирам, водя началото си; а dater de ce jour от този ден нататък; 2. помня се, оставам паметен; 3. много стар съм; не на мода. -
31 déclin
m. (de décliner) 1. привършване, край на нещо, залез; 2. астр. наклоняване, залязване; залез; déclin du soleil залязване на слънцето; déclin du jour привечер; 3. отслабване, намаление; 4. упадък. Ќ Ant. épanouissement, essor, progrès. -
32 demain
adv. (lat. de mane "а partir du matin") утре; dès demain, а partir de demain от утре; а demain до утре. Ќ après demain вдруги ден; de demain утрешен; d'ici а demain в течение на днешния ден; ne remettons pas а demain ce que nous pouvons faire le jour même не отлагай днешната работа за утре. -
33 diète2
f. (lat. méd. dieta "jour assigné") ист. диета ( народно събрание в някои държави в средните векове). -
34 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
35 douteux,
se adj. (de douter) 1. съмнителен; 2. подозрителен; 3. неясен, тъмен, мрачен; un jour douteux, мътна, неясна светлина; 4. слаб, боязлив; 5. несигурен; на когото не може да се разчита. Ќ Ant. certain, évident, assuré, clair, incontestable, indubitable. -
36 duodi
m. (lat. duo- "deux" et dies "jour") ист. вторият ден от декадата на републиканския френски календар. -
37 entier,
ère adj. (lat. integer "non touché") 1. цял, цялостен; un jour entier, цял ден; tout entier, напълно цял; 2. пълен, съвършен; un dévouement entier, пълно себеотрицание; 3. упорит, неотстъпчив, непреклонен; непроменлив, неизменяем, постоянен; une opinion entier, твърдо, неотстъпчиво мнение; 4. ветер. нескопен; animal entier, нескопено животно; 5. m. цялост; 6. loc.adv. en entier, напълно, изцяло. Ќ Ant. partiel, divisé, compréhensif. -
38 éphémère
adj. (du gr. ephêmeros "qui dure un jour") 1. мимолетен, краткотраен, малотраен, кратковременен, преходен, ефимерен; 2. m. зоол. еднодневка. Ќ Ant. durable, éternel, stable. -
39 faste1
adj. (lat. fastus, de fas "expression de la volonté divine") 1. в Древния Рим - благоприятен за извършване на нещо ден; 2. jour faste1 щастлив, благоприятен ден. -
40 férial,
e, aux adj. (de ferialis) кат. празничен; jour férial, празничен ден.
См. также в других словарях:
jour — jour … Dictionnaire des rimes
jour — [ ʒur ] n. m. • XIe jorn (sens I et III); bas lat. diurnum, pour dies « jour » I ♦ (1080) Clarté, lumière; ce qui donne de la lumière. 1 ♦ Clarté que le soleil répand sur la terre. Lumière du jour (⇒ diurne) . Le jour se lève, naît, paraît, point … Encyclopédie Universelle
jour — (jour ; au pluriel, l s ne se lie pas : des jour heureux ; cependant plusieurs la lient : des jour z heureux) s. m. 1° Clarté donnée à la terre par le soleil. 2° Espace de temps qui s écoule entre le lever et le coucher du soleil. 3° Espace … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
jour — Jour, m. Dies. Semble qu il vient de Diurnus, ostant la lettre d, et changeant i, voyele en i consonante. Les Hebrieux disent Iom, pour jour, dies, comme se dit aussi en aucunes provinces de ce Royaume où on dit es Joun, pour il est jour, Dies… … Thresor de la langue françoyse
jour — JOUR. s. m. Clarté, lumiere que le soleil respand lors qu il est sur l horison, ou qu il en est proche. Grand jour. beau jour. jour clair & serain. petit jour. la pointe du jour. au point du jour. devant le jour. sur le declin du jour. à jour… … Dictionnaire de l'Académie française
Jour De L'an — Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
Jour de l'An — Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
Jour de l’An — Jour de l an Jour de l an Feux d artifices pour le nouvel an à Londres. Autre nom Nouvel An Type Fête du calendrier Signification Célébration du premier jour du mois de janvier … Wikipédia en Français
jour — jour; jour·nal·ary; jour·nal·ese; jour·nal·ism; jour·nal·ist; jour·nal·is·tic; jour·nal·ize; jour·ney·man; jour·no; jour·nal; jour·ney; jour·nal·is·ti·cal·ly; jour·nal·iz·er; … English syllables
jour — 〈[ʒu:r]〉 → à jour * * * Jour [ʒu:ɐ̯ ], der; s, s [frz. jour, eigtl. = Tag < spätlat. diurnum < lat. diurnum = der tägliche Bedarf an Nahrungsmitteln, zu: diurnus = täglich]: 1. (veraltend) [Wochen]tag, an dem regelmäßig Gäste empfangen… … Universal-Lexikon
Jour — 〈[ ʒu:r] m. 6〉 Empfangstag ● Jour fixe festgesetzter Tag (an dem man sich regelmäßig trifft) [frz., „Tag“] * * * Jour [ʒu:ɐ̯ ], der; s, s [frz. jour, eigtl. = Tag < spätlat. diurnum < lat. diurnum = der tägliche Bedarf an Nahrungsmitteln,… … Universal-Lexikon
