-
1 joint
{dʒɔint}
I. 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване
2. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка)
3. начин на свързване/сглобяване
4. анат. става
out of JOINT изкълчен, прен. объркан
to put one's knee out of JOINT изкълчвам коляното си
to come out of JOINT изкълчвам се, измествам се (за става)
5. голямо парче месо (бут, плешка и пр.)
6. бот. възел, основа (на разклонение)
зooл. членче
7. част от нещо сглобяемо, коляно
8. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж
9. печ. гръбче
10. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение
eating JOINT гостилница, закусвалня
clip JOINT sl. Много скъп бар/кабаре
11. sl. цигара с марихуана
the JOINT in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого
II. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен
JOINT ownership/estate юр. съсобственост
JOINT heirs сънаследници
JOINT authors съавтори
JOINT committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия
JOINT traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път
III. 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена
2. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите
3. стр. фугирам (при зидане)
4. рендосвам (ръб) преди сглобяване* * *{jъint} n 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свър(2) {jъint} а общ, съвместен; (за)дружен, обединен; joint owners{3} {jъint} v 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни част* * *челен; фугирам; фуга; съвместен; ставен; става; съвкупен; сплотен; съединение; съединен; свърталище; свързване; сглобявам; разчленявам; възел; обединен;* * *1. 1 sl. цигара с марихуана 2. clip joint sl. Много скъп бар/кабаре 3. eating joint гостилница, закусвалня 4. i. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване 5. ii. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен 6. iii. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена 7. joint authors съавтори 8. joint committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия 9. joint heirs сънаследници 10. joint ownership/estate юр. съсобственост 11. joint traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път 12. out of joint изкълчен, прен. объркан 13. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение 14. the joint in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого 15. to come out of joint изкълчвам се, измествам се (за става) 16. to put one's knee out of joint изкълчвам коляното си 17. анат. става 18. бот. възел, основа (на разклонение) 19. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж 20. голямо парче месо (бут, плешка и пр.) 21. зooл. членче 22. начин на свързване/сглобяване 23. печ. гръбче 24. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите 25. рендосвам (ръб) преди сглобяване 26. стр. фугирам (при зидане) 27. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка) 28. част от нещо сглобяемо, коляно* * *joint[dʒɔint] I. adj общ, съвместен, (за)дружен, обединен; \joint ownership съсобственост; \joint authors съавтори; \joint account обща банкова сметка; \joint committee обща комисия; комисия с представители на двете камари на парламента; \joint cost общ разход; \joint tenancy съвместно владение; \joint venture джойнт венчър, съвместно предприятие; \joint equity venture company смесена акционерна компания; FONT face=Times_Deutsch◊ adv jointly; II. n 1. място (точка, линия, плоскост) на съединение, контактна повърхност; съединение, свързване; тех. челно съединение, челна тъпа сглобка, джонт; чело; шев; фуга; шарнирна сглобка; 2. начин на свързване (сглобяване); инструмент за сглобяване; 3. анат. става; \joint complication ставно усложнение; out of \joint изкълчен; прен. объркан; to put s.o.'s nose out of \joint смачквам някому фасона (като го изместя); 4. голямо парче месо (бут, плешка и пр.); 5. бот. възел; основа (на разклонение); зоол. членче; 6. част от нещо; коляно; a three-\joint fishing rod въдица от три съединяващи се части; the \joint in s.o.'s armour слабото място, ахилесовата пета; 7. геол. цепнатина, пукнатина; 8. лента по дължината на подвързия, която съединява гърба с корицата; 9. sl вертеп, свърталище; къща; долнопробно заведение; an eating \joint гостилница, закусвалня; 10. sl трева, джойнт - цигара с марихуана; a hop \joint разг. пушалня за опиум; 11. sl грубо пенис; III. v 1. съединявам (свързвам, сглобявам) съставни части (колена); 2. разделям на части, разчленявам; разрязвам при ставите; 3. фугирам (при зидане); рендосвам ръб преди сглобяване.
См. также в других словарях:
joint tenancy — see tenancy Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. joint tenancy … Law dictionary
Joint tenancy — Joint Joint (joint), a. [F., p. p. of joindre. See {Join}.] [1913 Webster] 1. Joined; united; combined; concerted; as, joint action. [1913 Webster] 2. Involving the united activity of two or more; done or produced by two or more working together … The Collaborative International Dictionary of English
joint tenancy — UK US noun [U] LAW, PROPERTY ► a legal agreement in which two or more people or groups together own a piece of property, and in which all of the property passes automatically to one owner if the others die → Compare TENANCY IN COMMON(Cf. ↑tenancy … Financial and business terms
joint tenancy — n. ownership of property by two or more persons, each having an undivided interest in the entire property and SURVIVORSHIP (sense 2) joint tenant n … English World dictionary
joint tenancy — Real property owned by two or more persons each of which has an undivided interest in the whole as well as a right of survivorship (SA Bankruptcy.com) A lien obtained by judgment, levy, sequestration, or other legal or equitable process or… … Glossary of Bankruptcy
Joint Tenancy — A type of property right where two or more people own or rent a property together, each with equal rights and obligations, until one owner dies. Upon an owner s death, that owner s interest in the property passes to the survivors without the… … Investment dictionary
joint tenancy — noun : one of several forms of tenure in which two or more persons hold in concurrent ownership the same estate in realty or personalty and agree that upon the death of one joint tenant the full title to the estate remains in the surviving joint… … Useful english dictionary
joint tenancy — Law. a holding of property, either real or personal, by two or more persons with each sharing the undivided interest, the entire tenancy passing to the survivor or survivors. Cf. tenancy in common. * * * … Universalium
joint tenancy — An estate held by two or more persons jointly, with equal rights to share in its enjoyment during their lives, and having as its distinguishing feature the right of survivorship, or jus accrescendi, by virtue of which the entire estate, upon the… … Ballentine's law dictionary
tenancy — ten·an·cy / te nən sē/ n pl cies 1: the holding of or a mode of holding an estate in property: a: a form of ownership of property: tenure b: the temporary possession or occupancy of property that belongs to another holdover tenancy … Law dictionary
joint — adj 1: common to two or more: as a: involving the combined activity or negligence of two or more a joint tort see also joint tortfeasor compare several b … Law dictionary
