-
1 franc-jeu
m. (de franc et jeu) спорт. феър-плей, честна игра. -
2 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 aléa
m. (mot. lat. "jeu de dés, hasard") риск, случайност. -
5 antijeu
m. (de anti- et jeu) спорт. игра, в която се нарушава спортния дух. -
6 arpège
m. (it. arpeggio "jeu de harpe") арпеж (благозвучно съчетание, при което нотите се чуват една след друга). -
7 baccara
m. (p.-к. du provenç. baccara "jeu de cartes") бакарЂ ( хазартна игра). -
8 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
9 biribi
m. (de l'it. biribisso "jeu de hasard") 1. ост. бириби (вид хазартна игра, подобна на лото); 2. в. арго дисциплинарна рота в Африка. -
10 cabine
f. (angl. cabin, du picard cabine "maison de jeu", o.i.) 1. кабина на кораб; 2. кабина на камион; 3. обитаема капсула на космически кораб. Ќ cabine d'essayage пробна (в магазин за дрехи); cabine de bain кабина за преобличане в баня; cabine de douche душ-кабина. -
11 cacher
v.tr. (lat. coactare "contraindre") крия, скривам, закривам; укривам, потулвам; cacher qqch. а qqn. скривам нещо от някого; cet arbre nous cache le soleil това дърво ни скрива слънцето; cacher ses sentiments скривам чувствата си; se cacher крия се, укривам се, прикривам се. Ќ cacher son jeu крия намеренията си; se cacher de qqn. крия действията си от някого. Ќ Ant. dévoiler, montrer; déceler, découvrir; avouer, exprimer, révéler; se manifester. -
12 capésien,
ne m., f. (jeu de mots avec Capétien) разг. преподавател с диплома за педагогическа правоспособност в средното образование. -
13 chandelle
f. (lat. candela) 1. лоена свещ; 2. разг. сопол. Ќ chandelle de glace ледена висулка; bout de chandelle угарка, фас; brûler la chandelle par les deux bouts много харча; опропастявам си здравето; économie de bouts de chandelles дребнава, неуместна спестовност; faire voir а qqn., trente six chandelles карам някого да види звезди по пладне; faire une chandelle спорт. при тениса, отпращам топката отвесно през главата на противника; le jeu ne vaut pas la chandelle работата не си струва труда; moucher la chandelle стрелям много добре с пистолет; souffler sa chandelle умирам; devoir une fière chandelle а qqn. дължа голяма признателност на някого; chandelle romaine вид фойерверк; l'avion monte en chandelle самолетът се издига отвесно нагоре. -
14 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
15 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
16 compagnon
m. (lat. pop. °companio, onis "qui mange son pain avec") 1. другар; compagnon de route спътник; compagnon d'armes другар по оръжие; compagnon de jeu партньор в игра; compagnon de table сътрапезник; 2. съпруг; човек, който живее с жена без брак, партньор; 3. ост. калфа; apprenti reçu compagnon чирак, който е станал калфа; 4. степен в масонството; 5. квалифициран работник в някои занаяти. -
17 construction
f. (lat. constructio, de construere "construire") 1. строене, построяване, строителство, съграждане, изграждане, строеж, градеж; construction d'habitations жилищно строителство; en construction в строеж; construction matériaux de construction строителни материали; en éléments préfabriqués панелно строителство; 2. сграда, здание, постройка; fondations d'une construction основи на постройка; 3. грам. конструкция, строеж, структура, словоред; construction directe прав словоред; construction indirecte (inverse) обратен словоред; construction d'un roman структура на роман; 4. чертане, начертаване (на геометрична фигура); 5. ез. синтагма, израз. Ќ construction en série серийно производство; construction mécanique машиностроене; jeu de construction конструктор ( детска игра). Ќ Ant. destruction, démolition; déconstruction. -
18 contredanse
f. (altér. angl. contry-dance "danse de compagne") 1. кадрил (танц); 2. музиката, която съпровожда този танц; 3. разг. (jeu de mots) нарушение, глоба за нарушение. -
19 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
20 couvrir
v. (lat. cooperire) I. v.tr. 1. покривам; завивам, закривам; couvrir une marmite avec un couvercle покривам тенджера с похлупак; couvrir un meuble d'une housse покривам мебел с чохъл; couvrir qqn. de son corps закривам някого с тялото си; 2. обличам; 3. поемам отговорност; couvrir une faute поемам отговорност за грешка; 4. спотайвам; прикривам; couvrir le vice прикривам порока; couvrir ses subordonnés прикривам подчинените си; 5. воен. защитавам; couvrir une position защитавам позиция; 6. търг. покривам, плащам, компенсирам, гарантирам; couvrir les frais покрива разходите; 7. поет. покривам, обсипвам; couvrir de gloire покривам със слава; couvrir qqn. de boue покривам някого с позор, с кал; 8. изминавам (за разстояние); 9. покривам, оплождам (за мъжко животно); 10. обличам топло; couvrir un enfant обличам топло дете; 11. воен. прикривам някого с оръжие; 12. покривам обсег (за предавател); 13. отразявам събитие (за журналист); II. v. pron. se couvrir 1. покривам се; 2. обличам се; 3. слагам си шапка; 4. търг. гарантирам си вземанията; 5. прикривам се. Ќ couvrir une enchère наддавам повече от друг (при търг); le ciel se couvre заоблачава се; couvrir une carte поставям карта за игра върху друга; поставям пари върху карта за игра; couvrir son jeu крия картите си (държа ги така, че останалите да не могат да ги видят); l'horizon se couvre прен. задават се неприятности. Ќ Ant. découvrir, dégager, dégarnir, dévoiler.
Страницы
См. также в других словарях:
JEU — QU’IL soit individuel ou collectif, le jeu est une activité qui semble échapper, presque par définition, aux normes de la vie sociale telle qu’on l’entend généralement, puisque jouer c’est précisément se situer en dehors des contraintes qui… … Encyclopédie Universelle
jeu — (jeu) s. m. 1° Action de se livrer à un divertissement, à une récréation. 2° Action de se jouer. 3° Jeu de mots. 4° Les Jeux, divinités. 5° Amusement soumis à des règles, où il s agit de se divertir sans qu il y ait aucun enjeu.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
jeu — JEU. s. m. Recreation, passetemps, action gaye & folastre, par laquelle on se divertit, on se resjouit. Jeu innocent. jeu sans malice. jeu d enfant. je n aime point ces jeux là. ce sont de rudes jeux. quel jeu? ils s entrepoussent, ils se pincent … Dictionnaire de l'Académie française
Jeu De Go — Go Nom chinois Chinois traditionnel 圍棋 … Wikipédia en Français
Jeu de Go — Go Nom chinois Chinois traditionnel 圍棋 … Wikipédia en Français
jeu — Jeu, Ludus, Lusus, huius lusus. Ce n est que jeu et esbat d apprendre cela, Ludus est illa perdiscere. Tu diras que ce n est que jeu au pris de cestuy, Ludum iocumque dices fuisse illum alterum, prout huius rabies quae dabit. Jeu deshoneste et… … Thresor de la langue françoyse
Jeu — 〈[ ʒø:] n. 15〉 Glücksspiel, Kartenspiel [frz., „Spiel“] * * * Jeu [ʒø: ], das; s, s [frz. jeu < lat. iocus = Spiel, Zeitvertreib; Scherz] (veraltet): Glücksspiel; Kartenspiel. * * * Jeu [ʒøː, französisch] das, s/ s, v. a. in Spielbanken… … Universal-Lexikon
jeu — s.m.inv. ES fr. {{wmetafile0}} TS lett. nell antica letteratura francese del Duecento e Trecento, rappresentazione drammatica, sacra o profana, in lingua volgare {{line}} {{/line}} DATA: 1957. ETIMO: fr. jeu propr. gioco , dal lat. iocus gioco … Dizionario italiano
Jeu — [ʒø:] das; s, s <über fr. jeu »Spiel, Spaß« aus lat. iocus, vgl. ↑Jokus> Spiel, Kartenspiel … Das große Fremdwörterbuch
Jeu — (fr., spr. Schöh), Spiel. J. de la bourse (spr. Schöh d la burs), Börsenspiel, s.u. Börse IV. J. de l homme d Auvergne (spr. Schöh de lomme Dowernj), Kartenspiel, s. Auvergne. Mehrzahl Jeux, so Jeux d esprit (fr., spr. Schö d Esprih),… … Pierer's Universal-Lexikon
Jeu — (franz., spr. schö), Spiel; j. d amour, Liebesspiel, auch ein Gedicht, das eine Liebesfrage beantwortet; j. d esprit, Verstandes , Witzspiel (zur Unterhaltung), Wortspielerei; j. parti, bei altfranzösischen Dichtern ein Streitgedicht in Form… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
