-
1 tire
{taiə}
I. n ост. украшение за глава, облекло, премяна
II. v украсявам, обличам, пременявам
III. ам. tyre
IV. 1. уморявам (се), умарям
to grow/get TIREd with уморявам се от
to dance/talk oneself TIREd уморявам се от танцуване/говорене
2. омръзва ми, дотяга ми
досажда ми (of) (обик. pass)
3. to TIRE out изморявам, измарям, изтощавам* * *{taiъ} n ост. украшение за глава; облекло, премяна.(2) {taiъ} v украсявам; обличам, пременявам.{3} {taiъ} ам. tyre.{4} {taiъ} v 1. уморявам (се); умарям; to grow/get tired with уморя* * *уморявам; украсявам; умарям; пременям; бандаж; гума;* * *1. i. n ост. украшение за глава, облекло, премяна 2. ii. v украсявам, обличам, пременявам 3. iii. ам. tyre 4. iv. уморявам (се), умарям 5. to dance/talk oneself tired уморявам се от танцуване/говорене 6. to grow/get tired with уморявам се от 7. to tire out изморявам, измарям, изтощавам 8. досажда ми (of) (обик. pass) 9. омръзва ми, дотяга ми* * *tire[´taiə] I. n 1. гума (велосипедна, автомобилна - и pneumatic \tire); bicycle, car ( motor) \tire велосипедна, автомобилна гума; inner \tire вътрешна гума; 2. шина, бандаж; II. v слагам гума (гуми) (на колело); III. tire v 1. уморявам (се), изморявам; to be \tired ( from) уморен съм (от); to grow ( get) \tired with уморявам се от; to \tire easily уморявам се; to run, dance, talk o.s. \tired уморявам се от тичане, танцуване, говорене; \tired and emotional евфем. леко сръбнал, почерпен; 2. омръзва ми, дотяга ми, става ми скучно, опротивява ми; доскучава ми; досажда ми (of) (обикн. pass); to be sick and \tired омръзва ми; писва ми; to \tire (o.s.) out изморявам (се); IV. tire ост. n украшение за глава; облекло, премяна; V. v украсявам; обличам, пременям; издокарвам. -
2 tiré,
e adj. (de tirer) 1. много уморен; изпЈт; les traits tiré,s изпЈти черти; 2. изпънат, изгладен, загладен; cheveux tiré,s загладени коси; 3. изтеглен; le verrou tiré, изтеглено резе (на врата); 4. отпечатан; 5. изстрелян; 6. измъкнат, изваден, извлечен; tiré, du danger измъкнат от опасността; 7. m. търг. акцептант на полица или чек; 8. m. лов с пушка; 9. m. терен за лов с пушки. Ќ être tiré, а quatre épingles много добре съм облечен, докаран; tiré, par les cheveux неестествен, измислен (за стихове, за проза). -
3 tire-bouchon
m. (de tirer et bouchon) (pl. tire-bouchons) 1. тирбушон; 2. къдрав кичур коса. Ќ en tire-bouchon спираловидно. -
4 tire-bouchonner
v.tr. (de tire-bouchon) навивам спираловидно; se tire-bouchonner навивам се, накъдрям се. -
5 tire-bonde
m. (de tirer et bonde) (pl. tire-bondes) уред за вадене запушалка на бъчва. -
6 tire-botte
m. (de tirer et botte) (pl. tire-bottes) обувалка; събувалка ( за ботуши). -
7 tire-bourre
m. (de tirer et bourre) (pl. tire-bourres) кука за изпразване на пушка. -
8 tire-bouton
m. (de tirer et bouton) (pl. tire-boutons) кукичка за закопчаване (обуща, ръкавици и др.). -
9 tire-clou
m. (de tirer et clou) (pl. tire-clous) уред за вадене на гвоздеи. -
10 tire-l'œil
m.inv. (de tire et њil) нещо, което привлича окото. -
11 tire-ligne
m. (de tirer et ligne) (pl. tire-lignes) чертожно перо. -
12 tire-pied
m. (de tirer et pied) (pl. tire-pieds) обущарски ремък за прикрепване на обувката, която се шие или кърпи. -
13 tire out
изнурявам; -
14 tire
• гума -
15 tire-au-flanc
m.inv. (de tirer, au et flanc) нар. мързелив войник. -
16 tire-balle(s)
m. (de tirer "extraire" et balle) хир. инструмент за вадене куршум от рана. -
17 tire-balle(s)
m. (de tirer "extraire" et balle) хир. инструмент за вадене куршум от рана. -
18 tire-braise
m.inv. (de tirer et braise) гребалка за прочистване на жарта от пещ. -
19 tire-fesses
m. (de tirer et fesse) разг. ски-влек. -
20 tire-feu
m.inv. (de tirer et feu) ост. уред за запалване възпламенителния фитил на оръдие.
См. также в других словарях:
Tire uniformity — refers to the dynamic mechanical properties of pneumatic tires as strictly defined by a set of measurement standards and test conditions accepted by global tire and car makers. These measurement standards include the parameters of radial force… … Wikipedia
tire- — ⇒TIRE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe tirer, entrant dans la constr. de nombreux subst., le plus souvent de genre masc. A. [Corresp. à tirer I; le 2e élém. est un subst. jouant le rôle de compl. d obj. dir.] 1. a) [Corresp. à… … Encyclopédie Universelle
tire-bouchon — ou tirebouchon [ tirbuʃɔ̃ ] n. m. • 1718; de tirer (V) et bouchon 1 ♦ Instrument, formé d une hélice de métal et d un manche, qu on enfonce en tournant dans le bouchon d une bouteille pour le tirer. Tire bouchon à vis, à levier. Des tire bouchons … Encyclopédie Universelle
Tire recycling — is the process of recycling vehicles tires (or tyres) that are no longer suitable for use on vehicles due to wear or irreparable damage (such as punctures). These tires are among the largest and most problematic sources of waste, due to the large … Wikipedia
tire-bouchonner — ou tirebouchonner [ tirbuʃɔne ] v. <conjug. : 1> • 1819; de tire bouchon 1 ♦ V. tr. Rare Mettre en tire bouchon, en spirale. « ces bourrelets de plis, que Gavarni tirebouchonne au bas de ses pantalons » (Goncourt). ♢ P. p. adj. (1840) Cour … Encyclopédie Universelle
tire-d'aile (à) — ⇒TIRE D AILE (À), subst. masc. et loc. adv. A. Vieilli. ,,Battement d aile prompt et vigoureux que fait un oiseau, quand il vole vite (Ac. 1798 1835). La corneille en deux tire d aile s élève au dessus des autres oiseaux (Ac. 1835). Rem. Fém.… … Encyclopédie Universelle
tiré — tiré, ée (ti ré, rée) part. passé de tirer. 1° Mû, amené vers soi ou après soi. La voiture tirée par les chevaux. 2° Tiré à quatre chevaux, écartelé. Par un jeu de mots qui est une allusion à ce supplice. • Il [le gazetier Marin devenu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tire rotation — or rotating tires is the practice of moving automobile wheels and tires from one position on the car, to another, to ensure even tire wear. Tire wear is uneven for any number of reasons. [ [http://www.partsamerica.com/Maintenance/MaintenanceTirePr… … Wikipedia
tire-fond — [ tirfɔ̃ ] n. m. • 1470; a. provenç. (1405); de tirer (I) et fond 1 ♦ Longue vis dont la tête est un anneau. Tire fond fixé dans un plafond pour y suspendre un lustre. 2 ♦ Longue vis à bois, à tête carrée, servant à divers assemblages. (1890) Ch … Encyclopédie Universelle
tire-ligne — [ tirliɲ ] n. m. • 1679; de tirer (III) et ligne ♦ Petit instrument de métal dont l extrémité est formée de deux becs serrés par une vis, et servant à tracer des lignes de largeur constante. Compas à tire ligne. Des tire lignes. Fig. Des « voies… … Encyclopédie Universelle
tire-veille — [ tirvɛj ] n. m. • 1687; altér. de tire vieille (1678), anc. plaisanterie de marins; de tirer et veille ♦ Mar. Corde, filin bordant l échelle de coupée d un navire, et servant de rampe. Des tire veilles ou des tire veille. Chacun des deux filins… … Encyclopédie Universelle
