-
41 ficelle
f. (lat. pop. °funicella, de funicula, de funis "corde") 1. тънка връв, канап; défaire la ficelle d'un colis свалям връвта на колет; 2. прен. трик, хитрост; 3. арго нашивка, пагон; 4. разг. хитрец, измамник; 5. малка багетка (хляб); 6. adj. хитър, лукав. Ќ celui qui tire les ficelles прен. този, който дърпа конците. -
42 frigidaire
m. (nom déposé, tiré du lat. frigidarium "glacière") хладилник. -
43 numéro
m. (it. numero "nombre") номер; брой; numéro d'ordre пореден номер; former le numéro, faire le numéro избирам телефонен номер. Ќ un numéro оригинален, странен човек; tirer (avoir tiré) le bon numéro имам късмет; connaître le numéro в течение съм; faire un faux numéro лъжа се, излъгвам се. -
44 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
45 splénius
m. (du lat. sav. tiré du gr. splênion "compresse") анат. сплениус (мускул, разположен в горната част на врата). -
46 sylvinite
f. (de sylvine, minerai tiré de Sylvius, nom latinisé de Jacques Pubois) техн. силвинит. -
47 tirelire
f. (probabl. même mot que tire-lire, refrain de chans., onomat. désignant le chant de l'alouette, p.-к. а cause du bruit que font les pièces de monnaie) 1. спестовна касичка; 2. нар. корем, стомах; 3. глава. -
48 tiretaine
f. (probabl. de l'a. fr. tiret, de tire "étoffe de soie", du bas lat. tyrius "étoffe de Tyr", suff. -aine) ост. вълнен плат. -
49 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
50 vol2
m. (de voler2) 1. кражба, обир, грабеж; vol2 avec effraction кражба с взлом; vol2 а main armée въоръжен грабеж; vol2 а la tire джебчийство; commettre un vol2 извършвам кражба; vol2 domestique кражба на слуга от дома на господаря му; разш. кражба, която е извършена от някой от работещите на това място; 2. получаване на прекалено високи печалби от нещо. -
51 voleur,
euse n. et adj. (de voler) 1. крадец; voleur, de grand chemin крадец, разбойник по пътищата; voleur, de fruits крадец на плодове; 2. мошеник, нечестен човек; ce commerçant est un voleur, този търговец е непочтен; 3. adj. крадлив; la pie voleur,se крадливата сврака. Ќ au voleur,! дръжте крадеца! voleur, а la tire джебчия. Ќ Ant. honnête.
См. также в других словарях:
Tire uniformity — refers to the dynamic mechanical properties of pneumatic tires as strictly defined by a set of measurement standards and test conditions accepted by global tire and car makers. These measurement standards include the parameters of radial force… … Wikipedia
tire- — ⇒TIRE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe tirer, entrant dans la constr. de nombreux subst., le plus souvent de genre masc. A. [Corresp. à tirer I; le 2e élém. est un subst. jouant le rôle de compl. d obj. dir.] 1. a) [Corresp. à… … Encyclopédie Universelle
tire-bouchon — ou tirebouchon [ tirbuʃɔ̃ ] n. m. • 1718; de tirer (V) et bouchon 1 ♦ Instrument, formé d une hélice de métal et d un manche, qu on enfonce en tournant dans le bouchon d une bouteille pour le tirer. Tire bouchon à vis, à levier. Des tire bouchons … Encyclopédie Universelle
Tire recycling — is the process of recycling vehicles tires (or tyres) that are no longer suitable for use on vehicles due to wear or irreparable damage (such as punctures). These tires are among the largest and most problematic sources of waste, due to the large … Wikipedia
tire-bouchonner — ou tirebouchonner [ tirbuʃɔne ] v. <conjug. : 1> • 1819; de tire bouchon 1 ♦ V. tr. Rare Mettre en tire bouchon, en spirale. « ces bourrelets de plis, que Gavarni tirebouchonne au bas de ses pantalons » (Goncourt). ♢ P. p. adj. (1840) Cour … Encyclopédie Universelle
tire-d'aile (à) — ⇒TIRE D AILE (À), subst. masc. et loc. adv. A. Vieilli. ,,Battement d aile prompt et vigoureux que fait un oiseau, quand il vole vite (Ac. 1798 1835). La corneille en deux tire d aile s élève au dessus des autres oiseaux (Ac. 1835). Rem. Fém.… … Encyclopédie Universelle
tiré — tiré, ée (ti ré, rée) part. passé de tirer. 1° Mû, amené vers soi ou après soi. La voiture tirée par les chevaux. 2° Tiré à quatre chevaux, écartelé. Par un jeu de mots qui est une allusion à ce supplice. • Il [le gazetier Marin devenu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tire rotation — or rotating tires is the practice of moving automobile wheels and tires from one position on the car, to another, to ensure even tire wear. Tire wear is uneven for any number of reasons. [ [http://www.partsamerica.com/Maintenance/MaintenanceTirePr… … Wikipedia
tire-fond — [ tirfɔ̃ ] n. m. • 1470; a. provenç. (1405); de tirer (I) et fond 1 ♦ Longue vis dont la tête est un anneau. Tire fond fixé dans un plafond pour y suspendre un lustre. 2 ♦ Longue vis à bois, à tête carrée, servant à divers assemblages. (1890) Ch … Encyclopédie Universelle
tire-ligne — [ tirliɲ ] n. m. • 1679; de tirer (III) et ligne ♦ Petit instrument de métal dont l extrémité est formée de deux becs serrés par une vis, et servant à tracer des lignes de largeur constante. Compas à tire ligne. Des tire lignes. Fig. Des « voies… … Encyclopédie Universelle
tire-veille — [ tirvɛj ] n. m. • 1687; altér. de tire vieille (1678), anc. plaisanterie de marins; de tirer et veille ♦ Mar. Corde, filin bordant l échelle de coupée d un navire, et servant de rampe. Des tire veilles ou des tire veille. Chacun des deux filins… … Encyclopédie Universelle
