Перевод: со всех языков на болгарский

с болгарского на все языки

j'ai+du+mal

  • 41 donner

    v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder.

    Dictionnaire français-bulgare > donner

  • 42 esprit

    m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост.

    Dictionnaire français-bulgare > esprit

  • 43 être1

    v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай.

    Dictionnaire français-bulgare > être1

  • 44 tête

    f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм.

    Dictionnaire français-bulgare > tête

  • 45 venu,

    e adj. et n. (p. p. de venir) 1. пристигнал, дошъл; 2. сполучлив; pièce bien venu,e сполучлива пиеса; 3. m., f. дошлият, пристигналият; le premier venu, този, който е пристигнал пръв; 4. прен. случаен човек, безразлично кой; 5. развит; un enfant mal venu, слабовато, хилаво, недоразвито дете. Ќ être bien (mal) venu, добре (зле) съм посрещнат, приет.

    Dictionnaire français-bulgare > venu,

  • 46 malfeasance

    {mæl'fi:zns}
    n юр. злоупотреба, престъпление (особ. на служебно лице)
    * * *
    {mal'fi:zns} n юр. злоупотреба, престъпление (особ. на сл
    * * *
    престъпен; противозаконен; злоупотреба;
    * * *
    n юр. злоупотреба, престъпление (особ. на служебно лице)
    * * *
    malfeasance[mæl´fi:zəns] n юрид. злоупотреба, злодеяние, престъпление (обикн. на служебно лице).

    English-Bulgarian dictionary > malfeasance

  • 47 malformed

    {,mæl'fɔ:md}
    a деформиран, уродлив
    * * *
    {,mal'fъ:md} а деформиран; уродлив.
    * * *
    уродлив;
    * * *
    a деформиран, уродлив
    * * *
    malformed[mæl´fɔ:md] adj уродлив, деформиран.

    English-Bulgarian dictionary > malformed

  • 48 malfunction

    {,mæl'fʌŋkʃn}
    n неизправност, ненормална работа на механизъм
    * * *
    {,mal'f^nkshn} n неизправност; ненормална работа на механи
    * * *
    n неизправност, ненормална работа на механизъм
    * * *
    malfunction[mæl´fʌʃkʃən] I. n неизправна работа; работа с прекъсване; II. v работя неправилно (неравномерно), функционирам зле.

    English-Bulgarian dictionary > malfunction

  • 49 mall

    {mɔ:l}
    1. алея
    the М. алея в парка Сейнт Джеймс в Лондон
    2. ам. алея за пешеходци на булевард
    3. ам. търговски център, затворен за автомобили
    4. ист. (голям дървен чук за) играта pall mall
    * * *
    {mъ:l} n 1. алея; the М. {mal} алея в парка Сейнт Джеймс в Лон
    * * *
    алея;
    * * *
    1. the М. алея в парка Сейнт Джеймс в Лондон 2. алея 3. ам. алея за пешеходци на булевард 4. ам. търговски център, затворен за автомобили 5. ист. (голям дървен чук за) играта pall mall
    * * *
    mall[mɔ:l] n 1. алея; the M. алея в парка Сейнт Джеймз в Лондон, търговска улица, по която не се движат превозни средства; 2. ист. играта pall mall; 3. голям дървен чук за същата игра.

    English-Bulgarian dictionary > mall

  • 50 malodorous

    {mæl'oudərəs}
    a зловонен
    * * *
    {mal'oudъrъs} a зловонен.
    * * *
    зловонен;
    * * *
    a зловонен
    * * *
    malodorous[mæl´oudərəs] adj зловонен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv malodorously.

    English-Bulgarian dictionary > malodorous

  • 51 malpractice

    {,mæl'præktis}
    1. нарушение (нa зaконa)
    2. лекарска/професионална небрежност
    3. злоупотреба със служебно положение
    * * *
    {,mal'praktis} n 1. нарушение (нa зaконa); 2. лекарска/пр
    * * *
    aборт; нарушение;
    * * *
    1. злоупотреба със служебно положение 2. лекарска/професионална небрежност 3. нарушение (нa зaконa)
    * * *
    malpractice[mæl´præktis] n юрид. 1. злоупотреба със служебно положение; 2. неправилно лечение на болен; криминален аборт.

    English-Bulgarian dictionary > malpractice

  • 52 maltreat

    {,mæl'tri:t}
    v отнасям се зле към, малтретирам
    * * *
    {,mal'tri:t} v отнасям се зле към, малтретирам.
    * * *
    v държа се (отнасям се) лошо със, малтретирам;maltreat; v отнасям се зле към, малтретирам.
    * * *
    v отнасям се зле към, малтретирам
    * * *
    maltreat[mæl´tri:t] v държа се (отнасям се) зле към, малтретирам.

    English-Bulgarian dictionary > maltreat

  • 53 maltreatment

    {,mæl'tri:tmənt}
    n грубо отнасяне. малтретиране
    * * *
    {,mal'tri:tmъnt} n грубо отнасяне.малтретиране.
    * * *
    n малтретиране;maltreatment; n грубо отнасяне.малтретиране.
    * * *
    n грубо отнасяне. малтретиране
    * * *
    maltreatment[mæl´tri:tmənt] n грубо отношение, малтретиране.

    English-Bulgarian dictionary > maltreatment

  • 54 ansehen

    án|sehen unr.V. hb tr.V. 1. гледам; поглеждам; 2. схващам, разбирам, гледам на нещо (леко, сериозно); 3. откривам, забелязвам (jmdm. etw. (Akk) у някого нещо), познава се, личи му; 4. очевидец съм, зрител съм на нещо; in: etw. (Akk) mit ansehen; sich (Dat) ansehen разглеждам (албум, изложба); гледам (филм, постановка); jmdn. von oben herab ansehen поглеждам някого отвисоко; jmdn. als Freund ansehen считам някого за приятел; man sieht ihm die schlechte Laune an личи му лошото настроение; umg sieh mal einer an! я виж ти! просто да не повярваш!
    * * *
    das 1. вид, външност; e-n von = kennen познавам нкг от виждане; ohne der Person без оглед на личността; 2. почит.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > ansehen

  • 55 denken

    dénken (dachte, gedacht) unr.V. hb itr.V./tr.V. 1. мисля (си) (an jmdn./etw. (Akk) за някого, нещо); 2. мисля, смятам; 3. мисля, предполагам; 4. мисля, възнамерявам; sich (Dat) denken мисля си, представям си, въобразявам си; Logisch denken Мисля логично; An den Urlaub denken Мисля си за отпуската; Ich denke, du hast Recht Мисля, че си прав; Ich denke nicht daran,... zu Изобщо и не мисля да...; Was denkst du? Какво мислиш? Какво е мнението ти?; Was denkst du von ihm? Какво мислиш за него?; bei sich (Dat) denken; für sich (Akk) denken, im Stillen denken мисля си (наум).
    * * *
    * (dachte, gedacht) tr, itr 1. (an, ьber А) мисля, помислям за; 2. von e-m, von etw gut denkenen имам добро мнение за нкг, за нщ; 3. предполагам; 4. представям си; <>denk mal ant я виж ти!; gedacht - getan речено-сторено

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > denken

  • 56 donner

    Dónner m, - 1. гръм, гръмотевица; 2. грохот, тътнеж (оръдие); Der Donner kracht, dröhnt Трясва, отеква гръм; umg wie vom Donner gerührt като ударен от гръм.
    * * *
    der, - гръм, гръмотевица; der = der Geschьtze грохот, тътен на оръдиятя; wie vom = gerьhrt като втрещен, гръмнат; <> = noch mal ! по дяволите!

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > donner

  • 57 gucken

    gúcken sw.V. hb itr.V. umg 1. гледам, поглеждам; 2. надничам, надзъртам; 3. подавам се (рокля); Guck mal her! Погледни насам! Aus dem Fenster gucken Гледам през прозореца; Durch das Schlüsselloch gucken Надничам през ключалката; Das Hemd guckt aus der Hose Ризата се подава от панталона; umg jmdm. auf die Finger gucken надзиравам някого.
    * * *
    itr поглеждам, надзъртам zu tief ins Glas = напивам се

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > gucken

  • 58 jedesmal

    jédesmal jedes Mal adv всеки път; jedesmal, wenn... винаги, когато...
    * * *
    av всеки път.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > jedesmal

  • 59 naechst

    a (superl от nahe) най-близкият, следващият (по време или по място);in =er Nдhe в непосредствена близост; das =e Mal следният път; bei =er Gelegenheit при пръв случай; der =e beste kann es dir sagen първият срещнат може да ти го каже;

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > naechst

  • 60 rutschen

    rútschen sw.V. sn itr.V. плъзвам се, хлъзвам се; die Brille rutscht mir von der Nase очилата ми се смъкват от носа; auf dem Stuhl hin und her rutschen въртя се на стола; Rutsch doch mal! Отмести се!; etw. rutscht mir aus der Hand нещо ми се изплъзва от ръката.
    * * *
    tr s плъзвам се.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > rutschen

См. также в других словарях:

  • MAL — Le propre du mal tient en ceci qu’il ne peut être nommé, pensé, vécu qu’en relation avec une certaine idée du bien. Qu’il n’y ait pas de bien en soi, que ce que les hommes appellent le bien soit relatif aux situations et aux cultures, et le mal… …   Encyclopédie Universelle

  • mal — mal, ale (mal, ma l ; au pluriel, maux, qu on prononce mô ; l x se lie : des mô z affreux) 1°   Adj. Quinuit, qui blesse. 2°   S. m. Ce qui nuit, ce qui blesse. 3°   La part de mal qui, aux yeux de l homme, règne dans l univers. 4°   Ce qui est… …   Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré

  • mal — mal·a·bar; mal·a·can·thid; mal·a·cob·del·lid; mal·a·cop·te·ryg·ian; mal·a·ga; mal·a·gasy; mal·a·pert; mal·a·prop; mal·ap·ro·pos; mal·content; mal·dan·id; mal·div·i·an; mal·e·dict; mal·function; mal·ice; mal·le·ate; mal·lee; mal·let; mal·odor·ant; …   English syllables

  • mal — MAL, male. adj. Meschant, mauvais. Il n est en usage que dans quelques mots composez qui se trouveront chacun dans leur ordre sous leur simple, comme, Malheur. maltalent. malencontre. maladventure. à la maleheure, &c. Mal. s. m. Ce qui est… …   Dictionnaire de l'Académie française

  • Mal Meninga — Personal information Full name Malcolm Norman Meninga …   Wikipedia

  • Mal Waldron — (1987) Malcolm Earl Waldron (* 16. August 1925[1] in New York City, New York; † 2. Dezember 2002 in Brüssel, Belgien) war ein US amerikanischer Pianist des Mo …   Deutsch Wikipedia

  • mal — adjetivo 1. (antepuesto a s. m. o infinitivo) Malo: Es un mal amigo. Tiene un mal despertar. sustantivo masculino 1. Contrario al bien o a la razón: Las fuerzas del mal se aliaban contra el héroe de la película. 2. Daño moral: Le puedo hacer… …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española

  • MAL (gene) — Mal, T cell differentiation protein, also known as MAL, is a human gene.cite web | title = Entrez Gene: MAL mal, T cell differentiation protein| url = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/sites/entrez?Db=gene Cmd=ShowDetailView TermToSearch=4118|… …   Wikipedia

  • mal — Mal, Malum, Maleficium. Un mal qui vient soudain, Maturum malum. Quand le mal infini croissoit de plus en plus, Quum serperet in vrbe infinitum malum. Le vent m a fait mal en la teste, Mihi de vento condoluit caput, B. ex Plauto. Ce mal est entré …   Thresor de la langue françoyse

  • Mal Waldron — in 1987 Background information Birth name Malcolm Earl Waldron Born August 16, 1925 …   Wikipedia

  • Mal (Sänger) — Mal ist der Künstlername des britischen Sängers Paul Bradley Couling (* 27. Februar 1944 in Llanfrechfa, Wales; weitere Pseudonyme: Paul Bradley, Michael Florence und Mal Ryder), der seit Mitte der 1960er Jahre in Italien lebt und dort einer der… …   Deutsch Wikipedia

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»