-
1 instance
f. (lat. instantia) 1. настоятелна, настойчива молба; настояване, настойчивост; demander avec instance моля настоятелно; céder aux instances de qqn. отстъпвам пред молбите на някого; 2. юр. прошение, искова молба; 3. юр. инстанция; tribunal de première instance съд от първа инстанция; 4. разш. трибунал, съд; институция; les instances internationales международните институции; 5. псих. всяка от различните части на психиката ( в психоанализата). Ќ en instance (de) текущ, който се намира в стадий на изпълнение; être en instance de divorce намирам се в развод; train en instance de départ влак, който потегля. -
2 introduction
f. (lat. introductio) 1. ост. въвеждане; 2. вкарване, вмъкване; l'introduction d'une sonde dans la vessie вкарване на сонда в пикочния мехур; 3. внасяне, въвеждане; introduction de produits внасяне на продукти; introduction de titres en bourse пускане, въвеждане на акции на борсата; 4. увод, предговор, въведение; 5. муз. интродукция. Ќ introduction d'instance юр. нужните формалности при завеждане на дело; lettre d'introduction ост. препоръчително писмо. Ќ Ant. sortie; éviction, renvoi; conclusion. -
3 introduire
v.tr. (lat. introducere) 1. вкарвам, вмъквам; introduire la clé dans la serrure вкарвам ключа в ключалката; introduire des mots nouveaux dans un dictionnaire вкарвам нови думи в речник; 2. завеждам, въвеждам, представям; introduire qqn. а la cour въвеждам някого в двореца; introduire qqn. dans un club завеждам някого в клуб; 3. водя, вмъквам; 4. внасям, донасям от една страна в друга; 5. правя да се възприеме, въвеждам; introduire une coutume въвеждам обичай; 6. слагам между другите неща, вмъквам; s'introduire вмъквам се, влизам; намесвам се; s'introduire dans les affaires de qqn. намесвам се в работите на някого. Ќ introduire une instance започвам дело. Ќ Ant. expulser, chasser; arracher, enlever; renvoyer, exclure. -
4 juge
m. (lat. judicem, accus. de judex) 1. съдия; juge d'instruction съдия-следовател, съдебен следовател; juge de paix, juge d'instance мирови съдия; juge suppléant заместник, помощник-съдия; sévérité d'un juge строгостта на съдия; juge-commisaire съдия-следовател; le livre des Juges Съдии (седма книга от Стария завет); 2. арбитър, жури; prendre qqn. pour juge вземам някого за арбитър; les juges d'un concours журито на конкурс; 3. вещо лице; експерт; оценител. Ќ être juge et partie решавам в своя изгода.
См. также в других словарях:
instance — [ ɛ̃stɑ̃s ] n. f. • v. 1240 « application, soin »; lat. instantia 1 ♦ Sollicitation pressante. Vx au sing., sauf dans Demander avec instance. ⇒ insistance. « mon camarade me fit de telles instances » (Balzac). Mod. Céder aux instances de qqn. ⇒… … Encyclopédie Universelle
instance — INSTANCE. s. f. Poursuite, sollicitation pressante. Grande instance. faire instance, de grandes instances, de vives instances, des instances pressantes auprés de quelqu un, envers quelqu un. je l ay fait à son instance. je l en ay sollicité avec… … Dictionnaire de l'Académie française
instance — n Instance, case, illustration, example, sample, specimen mean a concrete thing which has or manifests the qualities, characters, or nature of a type, a class, or a group. Instance applies to an individual person or thing brought forth in support … New Dictionary of Synonyms
Instance — In stance, n. [F. instance, L. instantia, fr. instans. See {Instant}.] [1913 Webster] 1. The act or quality of being instant or pressing; urgency; solicitation; application; suggestion; motion. [1913 Webster] Undertook at her instance to restore… … The Collaborative International Dictionary of English
instance — [in′stəns] n. [ME instaunce < OFr instance < L instantia, a standing upon or near, being present < instans: see INSTANT] 1. Archaic an urgent plea; persistent solicitation 2. an example; case; illustration 3. a step in proceeding;… … English World dictionary
instance — in·stance / in stəns/ n [French, from Late Latin instantia, from Latin, the fact of being present or impending, vehemence in speech, urgency, from instant instans insistent, pressing, from present participle of instare to be pressing, stand upon] … Law dictionary
instance — ► NOUN 1) an example or single occurrence of something. 2) a particular case. ► VERB ▪ cite as an example. ● for instance Cf. ↑for instance ● in the first (or second etc.) … English terms dictionary
instance — (n.) mid 14c., urgency, from O.Fr. instance eagerness, anxiety, solicitation (13c.), from L. instantia presence, effort intention; earnestness, urgency, lit. a standing near, from instans (see INSTANT (Cf. instant)). In Scholastic logic, a fact… … Etymology dictionary
Instance — In stance, v. t. [imp. & p. p. {Instanced}; p. pr. & vb. n. {Instancing}.] To mention as a case or example; to refer to; to cite; as, to instance a fact. H. Spenser. [1913 Webster] I shall not instance an abstruse author. Milton. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Instance — In stance, v. i. To give an example. [Obs.] [1913 Webster] This story doth not only instance in kingdoms, but in families too. Jer. Taylor. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
instance — [n] case, situation case history, case in point, detail, example, exemplification, exponent, ground, illustration, item, occasion, occurrence, particular, precedent, proof, reason, representative, sample, sampling, specimen, time; concepts… … New thesaurus
