-
1 inspector
{in'spektə}
1. инспектор, ревизор, контролъор
ticket-INSPECTOR контролъор по влакове, трамваи и пр
2. надзирател, заместник-началникв полицията, ам. надзирател при изборен пункт* * *{in'spektъ} n 1. инспектор; ревизор, контрольор; ticket-inspector к* * *ревизор; контрольор; надзирател;* * *1. ticket-inspector контролъор по влакове, трамваи и пр 2. инспектор, ревизор, контролъор 3. надзирател, заместник-началникв полицията, ам. надзирател при изборен пункт* * * -
2 inspector
• контрольор• приемчик -
3 inspector
m 1) инспектор, ревизор; 2) контрольор, надзирател. -
4 ticket-inspector
кондуктор; -
5 chief inspector
• началник на отдел за технически контролEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > chief inspector
-
6 inspectress
{in'spektris}
ж. р. от inspector* * *{in'spektris} ж.р. от inspector.* * *инспекторка;* * *ж. р. от inspector -
7 general
{'dʒеnərəl}
I. 1. общ. всеобщ
GENERAL signal мор. сигнал за всички
the GENERAL reader обикновеният/средният читател, неспециалистът
GENERAL Certificate of Education зрелостно свидетелство (в Англия и Уелс)
2. генерален, основен
3. главен, ръководещ, генерален (в постпозиция)
inspector-GENERAL генерален инспектор
postmaster-GENERAL министър на пощите
GENERAL Post Office централна поща
4. обичаен
in GENERAL въобще, изобщо
5. общ, неконкретен
to speak in GENERAL terms/a GENERAL way говоря общо/неопределено
II. 1. воен. генерал, военачалник, пълководец, командир, стратег, тактик
2. ръководител на религиозен орден
3. разг. прислужница, която върши всичко
from the GENERAL to the particular от общото към частното* * *{'jеnъrъl} а 1. общ. всеобщ; general signal мор. сигнал за всичк(2) {'jеnъrъl} n 1. воен. генерал; военачалник; пълководец* * *стратег; универсален; ръководещ; общ; основен; общо; генерал; генерален; военачалник; главен; всеобщ; пълководец; неконкретен;* * *1. from the general to the particular от общото към частното 2. general certificate of education зрелостно свидетелство (в Англия и Уелс) 3. general post office централна поща 4. general signal мор. сигнал за всички 5. i. общ. всеобщ 6. ii. воен. генерал, военачалник, пълководец, командир, стратег, тактик 7. in general въобще, изобщо 8. inspector-general генерален инспектор 9. postmaster-general министър на пощите 10. the general reader обикновеният/средният читател, неспециалистът 11. to speak in general terms/a general way говоря общо/неопределено 12. генерален, основен 13. главен, ръководещ, генерален (в постпозиция) 14. обичаен 15. общ, неконкретен 16. разг. прислужница, която върши всичко 17. ръководител на религиозен орден* * *general[´dʒenərəl] I. adj 1. генерален, общ, всеобщ, повсеместен, общочовешки, общоприет; \general elections общи избори; \general strike всеобща стачка; \general education ( knowledge) общо образование (познания в най-различни области); \general signal мор. сигнал за всички; the \general public широката публика; обществеността; 2. генерален, основен; 3. главен, ръководещ (обикн. след титла); Postmaster \general главен директор на пощите; G. Post Office централна поща; 4. обичаен, познат; as a \general rule обикновено, по правило; in \general въобще, изобщо; в голяма степен; 5. общ, неконкретен; a \general idea обща представа; to speak in \general terms говоря в общи линии (неопределено); II. n 1. воен. генерал; пълководец, военачалник; 2. общо; from the \general to the particular от общото към частното; 3. мед. (съкр. за \general anaesthetic) пълна упойка; 4. ост.: the \general широката публика. -
8 Johnnie
-
9 let on
-
10 inspecteur,
trice m., f. (lat. inspector) инспектор, надзирател; inspecteur, des impôts данъчен инспектор; inspecteur, de police полицейски инспектор. Ќ inspecteur, des travaux finis мързеливец, който пристига, когато работата е свършена.
См. также в других словарях:
inspector — INSPÉCTOR, OÁRE, inspectori, oare, s.m. şi f. Persoană împuternicită să inspecteze, să controleze activitatea unei persoane, unei instituţii etc. – Din rus. inspector. cf. lat. i n s p e c t o r, fr. i n s p e c t e u r. Trimis de valeriu,… … Dicționar Român
inspector — inspector, ra sustantivo masculino,f. 1. Persona que tiene por oficio controlar lo que otros hacen para que se cumplan ciertas normas: inspector de aduanas, inspector de hacienda, inspector de enseñanza. Locuciones 1. inspector de policía Cargo o … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
inspector — inspector, ra (Del lat. inspector, ōris). 1. adj. Que reconoce y examina algo. U. t. c. s.) 2. m. y f. Empleado público o particular que tiene a su cargo la inspección y vigilancia del ramo a que pertenece y del cual toma título especial el… … Diccionario de la lengua española
Inspector — In*spect or, n. [L.: cf. F. inspecteur.] 1. One who inspects, views, or oversees; one to whom the supervision of any work is committed; one who makes an official view or examination, as a military or civil officer; a superintendent; a supervisor; … The Collaborative International Dictionary of English
inspector — in·spec·tor n 1: a person employed or authorized to inspect something 2: a police officer in charge of a number of precincts and ranking below a superintendent or deputy superintendent Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
inspector — c.1600, overseer, superintendent, from L. inspector, agent noun from pp. stem of inspicere (see INSPECTION (Cf. inspection)). As a police ranking between sergeant and superintendent, it dates from 1840. Related: Inspectorial. Of the 18c. feminine … Etymology dictionary
inspector — ► NOUN 1) an official who ensures that regulations are obeyed. 2) a police officer ranking below a chief inspector. DERIVATIVES inspectorate noun inspectorial adjective inspectorship noun … English terms dictionary
inspector — Individual(s) appointed to authorize and direct Trustees in the administration of estates, pursuant to the Bankruptcy and insolvency Act (Ontario Bankruptcy Dictionary) A person appointed by creditors at the first or subsequent meeting of… … Glossary of Bankruptcy
INSPECTOR — Hebr. Gap desc: Hebrew a libro inspiciendo dictus est, qui euram habebat lectionis Legis, ut illa in Synagogis accurate perageretur; adeoqueve adstabat Lectori, librumque insprciendo, si forte male legisset, eum monebat Graece Ε᾿πίσκοπον diecas,… … Hofmann J. Lexicon universale
inspector — inspector, ra sustantivo revisor, visitador, controlador. Revisor se utiliza cuando se trata de transportes públicos. * * * Sinónimos: ■ vigilante, revisor, interventor, controlador, comproba … Diccionario de sinónimos y antónimos
inspector — |ètô| s. m. 1. Encarregado de inspecionar alguma coisa. • adj. 2. Que inspeciona. ♦ [Portugal] Grafia de inspetor antes do Acordo Ortográfico de 1990. ♦ Grafia no Brasil: inspetor … Dicionário da Língua Portuguesa
