-
1 inflict
{in'flikt}
1. нанасям (удар, рана), причинявам (болка, страдание) (on, upon)
2. юр. налагам (наказание)
to INFLICT oneself upon someone натрапвам/навличам се на някого* * *{in'flikt} v 1. нанасям (удар, рана), причинявам (болка, стра* * *причинявам; налагам; нанасям;* * *1. to inflict oneself upon someone натрапвам/навличам се на някого 2. нанасям (удар, рана), причинявам (болка, страдание) (on, upon) 3. юр. налагам (наказание)* * * -
2 vengeance
{'vendʒəns}
n отмъщение, мъст
to take/inflict VENGEANCE on/upon отмъщавам си на
to swear VENGEANCE against заклевам се, че ще (си) отмъстя на
with a VENGEANCE разг. здравата, яката, прекалено, в пълния смисъл на думата, безспорно
this is punctuality with a VENGEANCE това се казва/е точност* * *{'venjъns} n отмъщение, мъст; to take/inflict vengeance on/upon* * *отмъщение; разплата;* * *1. n отмъщение, мъст 2. this is punctuality with a vengeance това се казва/е точност 3. to swear vengeance against заклевам се, че ще (си) отмъстя на 4. to take/inflict vengeance on/upon отмъщавам си на 5. with a vengeance разг. здравата, яката, прекалено, в пълния смисъл на думата, безспорно* * *vengeance[´vendʒəns] n отмъщение, мъст; to take ( inflict) \vengeance on ( upon) отмъщавам си на; to swear \vengeance against заклевам се да (че ще) си отмъстя на; • with a \vengeance разг. здравата; the rain came down with a \vengeance дъждът заплющя здравата; when he does work, he works with a \vengeance когато той работи, пушек се вдига. -
3 blow
{blou}
I. 1. духам, вея
to BLOW on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля)
2. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се
to let the horses BLOW оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат
3. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям
4. надувам (мях, духало и пр.)
5. духам, раздухвам (огън)
6. свиря силно на/надувам духов инструмент
to BLOW a whistle изсвирвам със свирка
to BLOW one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама
7. издухвам, продухвам
to BLOW one's nose изсеквам се
8. sl, заминавам внезапно, духвам
9. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит)
10. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.)
11. издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви)
12. правя мехури, надувам (стъкло и пр.)
13. изпразвам чрез духане продухване
14. хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив
15. наплювам (за. мухи)
16. издавам. разгласявам (тайна и пр.)
17. sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари)
18. възклицание, ругатня
oh BLOW! BLOW it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! BLOW you! върви по дяволите! be BLOWed it... да пукна, ако..., разбира се, че няма да...
well, i'm BLOWed! брей! виж ти! to BLOW one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим
to BLOW the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам
to BLOW open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец)
to BLOW hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си
blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам
blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив)
blow back експлодирам (за газ в туби и пр.)
blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам
blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.)
to BLOW off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара
to BLOW the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам
blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам
blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам
ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to BLOW out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата
blow over събарям, прекатурвам
утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам
хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is BLOWmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича
BLOW n up with pride надут, високомерен
II. 1. удар (и прен.)
at one BLOW с един удар
to come/get to BLOWs сбиваме сe
to exchange BLOWs бия се (with с)
without striking a BLOW без бой
to strike a BLOW for помагам, подкрепям
to strike a BLOW against противопоствям се на. опълчвам се срещу
to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a BLOW удрям, нанасям удар
BLOW by BLOW много подобрен (за описание и пр.)
2. неочаквано нещастие
III. v цъфтя, разцъфтявам
IV. n цъфтеж, цвят, разцвет* * *{blou} v (blew {blu:}, blown {blown}) 1. духам, вея: to blow (2) n 1. удар (и прен.): at one blow с един удар: to come/get to{3} v цъфтя, разцъфтявам.{4} n цъфтеж; цвят; разцвет.* * *удар; разцвет; свиря; сблъскване; отвявам; вея; раздухвам; духам;* * *1. 1 sl. харча, прахосвам. пилея безразсъдно, профуквам (пари) 2. 1 възклицание, ругатня 3. 1 издавам. разгласявам (тайна и пр.) 4. 1 издувам се, избухвам, изгърмявам (и за консерви) 5. 1 изпразвам чрез духане продухване 6. 1 наплювам (за. мухи) 7. 1 правя мехури, надувам (стъкло и пр.) 8. 1 хвърлям във въздуха, отварям с взлом/експлозив 9. at one blow с един удар 10. blow about развявам се (за коси и пр.), разпръсвам, разпилявам 11. blow away отварям, отнасям, разпръсвам, разнасям, разбивам, хвръквам, изхвърчавам, хвърлям във въздуха (с експлозив) 12. blow back експлодирам (за газ в туби и пр.) 13. blow by blow много подобрен (за описание и пр.) 14. blow in (to) отварям, счупвам, разбивам, разг. наминавам, отбивам се, изтърсвам се, довтасвам 15. blow n up with pride надут, високомерен 16. blow off отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам (и прен.) 17. blow on отнемам свежестта и пр. на, правя безинтересен, дискредитирам 18. blow out гася, изгасявам, духвам, угасвам, загасвам, издувам, надувам, изхвърчавам, бликвам, избликвам, експлодирам, пукам се, изгърмявам (за гума), тех. изпразвам 19. blow over събарям, прекатурвам 20. i. духам, вея 21. ii. удар (и прен.) 22. iii. v цъфтя, разцъфтявам 23. iv. n цъфтеж, цвят, разцвет 24. oh blow! blow it! ух! по дяволите! дявол да го вземе! blow you! върви по дяволите! be blowed it... да пукна. ако..., разбира се, че няма да.. 25. sl, заминавам внезапно, духвам 26. to blow a whistle изсвирвам със свирка 27. to blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението/решенията си 28. to blow off steam тех. (из) пускам пара, прен. изразходвам излишната си енергия, разг. давам воля на чувствата си, избухвам в гняв, дигам пара 29. to blow on one's fingers духам си на пръстите (за да ги cmonля) 30. to blow one's nose изсеквам се 31. to blow one's own trumpet/horn прен. сам се хваля, правя си реклама 32. to blow open отварям се внезапно (от вятър и пр. за врата, npoзорец) 33. to blow the gab/gaff sl издавам тайна/заговор, доноснича. интригантствувам 34. to blow the lid off разкривам, изваждам на показ, разобличавам 35. to come/get to blows сбиваме сe 36. to deal/deliver/fetch/give/inflict/strike a blow удрям, нанасям удар 37. to exchange blows бия се (with с) 38. to let the horses blow оставям конете да си поема дъх/да си отдъхнат 39. to strike a blow against противопоствям се на. опълчвам се срещу 40. to strike a blow for помагам, подкрепям 41. well, i'm blowed! брей! виж ти! to blow one's top/a. u. stack разг. загубвам самообладание, избухвам, кипвим 42. without striking a blow без бой 43. дишим тежко, пъхтя. задъхвам се 44. духам, раздухвам (огън) 45. ел. изгарям от претоварване (за бушон, ел. крушка), to blow out one's/someone's brain разбивам/пръсвам (си) черепа, застрелвам (се) в главата 46. изгарям от претоварване (за бушон. ел. крушка и пр.) 47. издухвам, продухвам 48. изхвърлям въздушнв струя и вода (за кит) 49. надувам (мях, духало и пр.) 50. неочаквано нещастие 51. отвявам, завявам. завличам, отнасям, издухвам, блъскам, нося, донасям 52. свиря силно на/надувам духов инструмент 53. утихвам, преминавам, забравям се (за буря, тревога, кавга), blow up експлодирам, избухвам, пръсвам се, прен. разг. кипвам 54. хвърлям във въздуха, излизам, надигам се (за буря, вятър), it is blowmg up foi rain този вятър ще докара дъжд, надувам (балон и пр.), напомпвам (гума), наругавам, преувеличавам, разг. увеличавам снимка, надувам се, важнича* * *blow [blou] I. v ( blew [blu:]; blown [bloun], blowed [bloud]) 1. духам, вея, подухвам, понавявам, лъхам; it is \blowing a gale, it is \blowing great guns вятърът духа много силно, ужасна буря е; to \blow o.'s fingers духам на пръстите си (за да ги стопля); \blow hot, \blow cold каквото и да става; to \blow hot and cold колебая се, не съм постоянен в мнението (решението) си; говоря ту така, ту иначе, непостоянен (неискрен) съм; 2. издишам, пъхтя, пъшкам, задъхвам се; to puff and \blow пъхтя, дишам тежко; to let the horses \blow оставям конете да си отдъхнат; 3. отвявам, завявам, завличам; духвам; блъскам, издухвам, нося; we were \blown out of our course мор. вятърът ни завлече (в погрешна посока); what good wind \blows you here? какво (какъв вятър) те носи насам? 4. надувам (духало, мех); раздухвам, разпалвам, разгарям, подклаждам ( огън; и \blow up); to \blow the coals прен. раздухвам недоволство; 5. надувам ( инструмент), свиря на (духов инструмент); the trumpets were \blowing тромпетите свиреха; to \blow o.'s own trumpet сам се хваля, правя си реклама; 6. издухвам (носа си); 7. наплювам (за мухи); fly-\blown наплют от мухи; to \blow upon s.o.'s reputation прен. черня, позоря, оплювам, охулвам, петня някого; 8. ел. изгарям (за крушка, бушон); 9. правя мехури; надувам ( стъкло); издувам, надувам (животни при одиране); 10. изпразвам; изхвърлям излишен баласт; to \blow an egg издухвам вътрешността на яйце през дупчица на черупката; to \blow a boiler изпразвам бойлер (парен котел); to \blow the tanks of a submarine изхвърлям баласт от подводница; 11. (за кит и под.) изпускам, изхвърлям вода; 12. уморявам, карам да се задъха ( кон); 13. sl прахосвам, пилея, разпилявам; to \blow it пропилявам (пропускам) шанса си; 14. sl духвам, измъквам се, изчезвам, изпарявам се, офейквам; 15. пукам ( гума); 16. sl грубо правя фелацио (минет), духам; 17. (само в imp и pp) проклет; \blow it! по дяволите! I'll be \blowed if, I'm \blowed if... да пукна, ако ...; well, I'm \blowed! е, и таз хубава! • to \blow the gaff издавам тайна, изпускам се, раздрънквам се; to \blow the whistle on разобличавам; to \blow s.o. a kiss пращам въздушна целувка на някого; to \blow (up) sky high подлагам на унищожителна критика, правя на пух и прах; the door ( window) blew open прозорецът се отвори от вятъра, вятърът отвори прозореца; to be \blown без дъх съм, едва дишам, задъхан съм; to \blow o.'s top ( off), to \blow a fuse ядосан съм, раздразнен съм, излизам от кожата си, изпускам си нервите; to \blow o.'s lid ( mind, cork) sl откачам, полудявам, "удря ме сачмата"; to \blow the coals ( fire) прен. наливам масло в огъня, разпалвам недоволство (страст, омраза и пр.); II. n 1. духане, издухване, вихър; 2. разходка, излет, обиколка; проветряване; to get a \blow проветрявам се, дишам чист въздух; 3. самохвалство, разг. фанфаронство, горделивост; 4. яйца на мухи; 5. приток на газ към въглища; 6. англ. sl канабис; 7. ам. sl кокаин. blow n 1. удар (и прен.); at a \blow с един удар; to come to \blows сбиваме се; without ( striking) a \blow без бой, без съпротива; to soften ( cushion) the \blow смекчавам удара (прен.); to strike a \blow for помагам, подпомагам; to strike a \blow against противопоставям се на, мъча се да попреча на; to deal ( deliver, fetch, inflict, strike) s.o. a \blow нанасям някому удар; the \blows fell thick and fast ударите се сипеха; the first \blow is half the battle първият удар е решаващ; a \blow to o.'s credit ( authority) удар по името (престижа) на някого; to stop a \blow with o.'s head шег. спирам удар с главата си; it is a sad \blow to his family това беше тежък удар за семейството му; 2. взрив, експлозия, гърмеж; 3. сблъскване, стълкновение, схватка. III. v ( blew [blu:]; blown [bloun]) цъфтя; VI. n 1. цвят; 2. разцвет, цъфтеж; книж. просперитет, подем. -
4 wound
{wu:nd}
I. 1. рана, контузия
a knife/bullet WOUND рана от нож/куршум и пр.
operation WOUND (незаздравяла) рана от операция
2. наранено/ожулено място на растение, дърво и пр
3. прен. рана, болка, обида
a WOUND to one's pride/feelings, etc. наранена гордост, засегнати чувства и пр
II. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам, уязвявам, накърнявам (чест, гордост, самолюбие и пр.)
III. вж. wind* * *{wu:nd} n 1. рана; контузия; a knife/bullet wound рана от нож/куршу(2) {wu:nd} v ранявам, наранявам (и прен.); засягам, уязвявам, {3} вж. wind.* * *уязвявам; увреждане; рана; ранявам; обидa; вреда; наранявам;* * *1. a knife/bullet wound рана от нож/куршум и пр 2. a wound to one's pride/feelings, etc. наранена гордост, засегнати чувства и пр 3. i. рана, контузия 4. ii. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам, уязвявам, накърнявам (чест, гордост, самолюбие и пр.) 5. iii. вж. wind 6. operation wound (незаздравяла) рана от операция 7. наранено/ожулено място на растение, дърво и пр 8. прен. рана, болка, обида* * *wound [wund] I. n 1. рана; festering ( running, mortal, green) \wound гнойна (жива, смъртоносна, прясна) рана; incised ( punctured, contused, lacerated) \wound срезна (пробита, натъртена, разкъсана) рана; operation \wound оперативна рана; bullet \wound рана от куршум; to inflict a \wound нанасям рана, наранявам (on); to receive a \wound бивам ранен; to rub salt into the \wound слагам сол в раната; to lick o.'s \wounds ближа си раните (прен.); 2. прен. рана; обида, оскърбление; вреда, увреждане, накърняване; 3. поет. любовни мъки (страдания); II. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам; to \wound to death ранявам смъртоносно; to \wound s.o.'s feelings уязвявам, засягам (дълбоко); the killed and \wounded убитите и ранените; III. wound pt, pp от wind I.
См. также в других словарях:
Inflict — In*flict , v. t. [imp. & p. p. {Inflicted}; p. pr. & vb. n. {Inflicting}.] [L. inflictus, p. p. of infligere to strike on, to inflict; pref. in in, on + fligere to strike. Cf. {Flail}.] To give, cause, or produce by striking, or as if by… … The Collaborative International Dictionary of English
inflict — I verb administer a penalty, administer punishment, agitate, agonize, apply, beset, bring about, bring upon, burden, cause, cause to suffer, coerce, commit, deal, disquiet, distress, enforce, force, force upon, give pain, harass, harm, hurt,… … Law dictionary
inflict — (v.) 1560s, from L. inflictus, pp. of infligere to strike or dash against, from in on, against (see IN (Cf. in ) (2)) + fligere (pp. flictus) to dash, strike (see AFFLICT (Cf. afflict)). You inflict trouble on someone; you af … Etymology dictionary
inflict — inflict, afflict Both words are concerned with the suffering of unpleasant circumstances, but they have different constructions. Inflict has the unpleasantness as object, and afflict has the victim: • He knew also that the greater part of the… … Modern English usage
inflict — ► VERB (inflict on) 1) cause (something unpleasant or painful) to be suffered by. 2) impose (something unwelcome) on. DERIVATIVES infliction noun. ORIGIN Latin infligere strike against … English terms dictionary
inflict — [v] impose something administer, apply, bring upon, command, deal out, deliver, dispense, exact, expose, extort, force, force upon, give, give it to*, lay down the law*, levy, mete out, require, stick it to*, strike, subject, visit, wreak;… … New thesaurus
inflict — [in flikt′] vt. [< L inflictus, pp. of infligere, to strike or beat against < in , on, against + fligere, to strike < IE base * bhlīg̑ , to strike > Welsh blif, catapult] 1. to give or cause (pain, wounds, etc.) by or as by striking;… … English World dictionary
inflict — 01. Our army has [inflicted] heavy casualties on the enemy. 02. She thinks that hunters should be forbidden from [inflicting] suffering upon animals for sport. 03. When parrots are caged for a long time, the boredom can drive them crazy, with the … Grammatical examples in English
inflict — UK [ɪnˈflɪkt] / US verb [transitive] Word forms inflict : present tense I/you/we/they inflict he/she/it inflicts present participle inflicting past tense inflicted past participle inflicted to cause something unpleasant to happen Such a policy… … English dictionary
inflict — v. (D; tr.) to inflict on (to inflict heavy losses on the enemy) * * * [ɪn flɪkt] (D;tr.) to inflict on (to inflict heavy losses on the enemy) … Combinatory dictionary
inflict — in|flict [ınˈflıkt] v [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: , past participle of infligere, from fligere to hit ] 1.) [T] to make someone suffer something unpleasant inflict sth on/upon sb ▪ The strikes inflicted serious damage on the economy. ▪… … Dictionary of contemporary English
