-
1 incompetent
{in'kɔmpitənt}
1. некомпетентен, неспособен, неумел, разг. некадърен
2. недобре направен/извършен, негоден
3. юр. неправоспособен, неквалифициран (for)
I am INCOMPETENT to advise on this matter въпросът не e от моята компетентност* * *{in'kъmpitъnt} а 1. некомпетентен; неспособен; неумел; ра* * *негоден; некомпетентен; неумел; неквалифициран; неспособен; неправоспособен;* * *1. i am incompetent to advise on this matter въпросът не e от моята компетентност 2. недобре направен/извършен, негоден 3. некомпетентен, неспособен, неумел, разг. некадърен 4. юр. неправоспособен, неквалифициран (for)* * *incompetent[in´kɔmpitənt] I. adj 1. некомпетентен, неспособен, неумел; разг. некадърен; 2. лошо направен (извършен), негоден; 3. юрид. неправоспособен, неквалифициран ( for); I am \incompetent to advise on this matter въпросът не е от (е извън) моята компетентност; 4. слаб, неиздръжлив; рохкав, ронлив; FONT face=Times_Deutsch◊ adv incompetently; II. n некомпетентен човек. -
2 incompétent,
e adj. (bas lat. incompetens) некомпетентен; être incompétent, en musique некомпетентен съм в областта на музиката; неправоспособен, непълноправен; неопитен. Ќ Ant. compétent. -
3 incompetent
• слаб• неиздръжлив, рохкав, ронлив, некомпетентен, некадърен -
4 retire
{ri'taiə}
I. 1. оттеглям се, отдръпвам се, уединявам се
to RETIRE (to bed/to rest/for the night) лягам си
to RETIRE into oneself затварям се в себе си
to RETIRE from the world оттеглям се от света, уединявам се, ставам монах/отшелник
2. воен. отстъпвам (to, from), давам заповед за отстъпление, оттеглям
3. оттеглям се, напускам работа, излизам в оставка/пенсия, пенсионирам се
to RETIRE on a pension пенсионирам се
retiring age възраст за пенсиониране, пенсионна възраст
4. пенсионирам, уволнявам
5. фин. изтеглям/изваждам от обръщение
6. крикет, бейзбол приключвам играта, бивам принуден да приключа/принуждавам да приключи играта
7. сп. спечелвам окончателно за последен път (първенство)
II. n воен. заповедза отстъпление, отбой
to sound the RETIRE свиря отбой* * *{ri'taiъ} v 1. оттеглям се, отдръпвам се; уединявам се; to retire ((2) {ri'taiъ} n воен. заповедза отстъпление; отбой; to sound t* * *усамотявам се; уволнявам; уединявам; отдръпвам; пенсионирам; оттеглям се;* * *1. i. оттеглям се, отдръпвам се, уединявам се 2. ii. n воен. заповедза отстъпление, отбой 3. retiring age възраст за пенсиониране, пенсионна възраст 4. to retire (to bed/to rest/for the night) лягам си 5. to retire from the world оттеглям се от света, уединявам се, ставам монах/отшелник 6. to retire into oneself затварям се в себе си 7. to retire on a pension пенсионирам се 8. to sound the retire свиря отбой 9. воен. отстъпвам (to, from), давам заповед за отстъпление, оттеглям 10. крикет, бейзбол приключвам играта, бивам принуден да приключа/принуждавам да приключи играта 11. оттеглям се, напускам работа, излизам в оставка/пенсия, пенсионирам се 12. пенсионирам, уволнявам 13. сп. спечелвам окончателно за последен път (първенство) 14. фин. изтеглям/изваждам от обръщение* * *retire[ri´taiə] I. v 1. оттеглям се, отдръпвам се, уединявам се, усамотявам се; to \retire to bed ( to rest, for the night) лягам си; the sun \retired behind a cloud слънцето се скри зад един облак; 2. отстъпвам (to, from); давам заповед за отстъпление; 3. оттеглям се, уволнявам се, напускам работа, излизам в оставка ( from); to \retire on a pension пенсионирам се, излизам в пенсия; to \retire to private life оттеглям се от обществения живот; 4. пенсионирам, уволнявам; \retire compulsorily as incompetent уволнявам по (поради) некомпетентност; 5. фин. изтеглям от обращение; 6. сп. приключвам доброволно играта си (в крикета); II. n воен. заповед за отстъпление; отбой; to sound the \retire бия отбой. -
5 capable
adj. (bas lat. capabilis, de capere "contenir, être susceptible de") 1. способен; il est capable de réussir той е способен да постигне успех; capable d'une trahison способен на предателство; 2. юр. правоспособен; 3. сръчен, надарен; un ouvrier capable сръчен работник. Ќ Ant. incapable; inapte, incompétent, nul. -
6 compétent,
e adj. (lat. competens) 1. вещ, сведущ, компетентен, меродавен; 2. юр. който има право да съди, компетентен; tribunal compétent, съд, който има право да решава определени дела; 3. биол. cellules compétent,es клетки, които са способни да реагират на дразнение и да се диференцират. Ќ Ant. incompétent; amateur. -
7 connaisseur,
euse m., f. et adj. (de connaître) 1. познавач, експерт; 2. adj. експертен, познавачески. Ќ Ant. ignorant, incompétent, profane.
См. также в других словарях:
incompétent — incompétent, ente [ ɛ̃kɔ̃petɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1505; bas lat. incompetens 1 ♦ Dr. Qui n est pas compétent (spécialt d une juridiction). 2 ♦ Cour. Qui n a pas les connaissances suffisantes, l habileté requise pour juger, pour décider d une chose. ⇒… … Encyclopédie Universelle
incompetent — in·com·pe·tent 1 /in käm pə tənt/ adj 1: not legally qualified: as a: lacking legal capacity (as because of age or mental deficiency) b: incapable due to mental or physical condition compare competent c … Law dictionary
Incompetent — In*com pe*tent, a. [L. incompetens: cf. F. incomp[ e]tent. See {In } not, and {Competent}.] [1913 Webster] 1. Not competent; wanting in adequate strength, power, capacity, means, qualifications, or the like; incapable; unable; inadequate; unfit.… … The Collaborative International Dictionary of English
incompetent — INCOMPETÉNT, Ă, incompetenţi, te, adj. Care nu este competent; care nu are dreptul sau căderea de a face ceva; necompetent. ♦ (Despre un organ de stat) Care nu are puterea legală de a judeca, cerceta sau rezolva o anumită problemă. – Din fr.… … Dicționar Român
incompetent — in‧com‧pe‧tent [ɪnˈkɒmptənt ǁ ˈkɑːm ] adjective not having the skill or ability to do a job properly: • Those who are conspicuously incompetent get the sack. incompetence noun [uncountable] : • He was accused of medical incompetence.… … Financial and business terms
incompétent — incompétent, ente (in kon pé tan, tan t ) adj. 1° Terme de jurisprudence. Qui n est pas compétent. Juge incompétent. En parlant d un jugement. • Jamais jugement ne fut plus incompétent [que celui de Marie Stuart], et jamais procédure ne… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
incompetent — (adj.) 1610s, insufficient, from Fr. incompétent, from L.L. incompetentem (nom. incompetens) insufficient, from in not (see IN (Cf. in ) (1)) + L. competentem (see COMPETENT (Cf. competent)). Sense of lacking qualification or ability first… … Etymology dictionary
incompetent — [in käm′pə tənt] adj. [Fr incompétent < LL incompetens: see IN 2 & COMPETENT] 1. without adequate ability, knowledge, fitness, etc.; failing to meet requirements; incapable; unskillful 2. not legally qualified 3. lacking strength and… … English World dictionary
Incompetent — may be* Incompetent , the legal term of art used to raise the corresponding objection to a question put to a witness * Lacking competence (disambiguation) … Wikipedia
incompetent — ► ADJECTIVE 1) not sufficiently skilful to do something successfully. 2) Law not qualified to act in a particular capacity. ► NOUN ▪ an incompetent person. DERIVATIVES incompetence noun incompetency noun incompetently adverb … English terms dictionary
Incompetent — (v. lat.), nicht befugt, ungültig; daher Incompetenz, 1) Unbefugtheit, Unzuständigkeit; 2) in der Gerichtssprache der Mangel an denjenigen Bedingungen, von welchen die Fähigkeit (das Recht) einer Behörde abhängt, eine gewisse Handlung vorzunehmen … Pierer's Universal-Lexikon
