-
1 incompetence
{in'kɔmpitəns}
1. некомпетентност, неспособност, неумелост, неумение
2. негодност
3. юр. неправоспособност, неквалифицираност* * *{in'kъmpitъns} n 1. некомпетентност; неспособност; неуме* * *негодност; неквалифицираност; некадърност; некомпетентност; неспособност; неумелост;* * *1. негодност 2. некомпетентност, неспособност, неумелост, неумение 3. юр. неправоспособност, неквалифицираност* * *incompetence, -cy[in´kɔmpitəns, -si] n 1. некомпетентност; неспособност; неумелост, неумение; 2. негодност; 3. юрид. неправоспособност, неквалифицираност; incompetency of cardiac valves мед. недостатъчност на сърдечните клапи. -
2 incompetence
• слабост• неиздръжливост, некомпетентност, неспособност, некадърност -
3 incompétence
f. (de in- et compétence) некомпетентност, неопитност; неправоспособност. Ќ Ant. aptitude, compétence. -
4 imputation
{,impju:'teiʃn}
1. приписване, отдаване
2. вменяване във вина/грях
косвено обвинение (of)
by IMPUTATION косвено
3. укор, порицание* * *{,impju:'teishn} n 1. приписване, отдаване; 2. вменяване въ* * *укор; порицание; приписване;* * *1. by imputation косвено 2. вменяване във вина/грях 3. косвено обвинение (of) 4. приписване, отдаване 5. укор, порицание* * *imputation[¸impju:´teiʃən] n 1. приписване, отдаване; \imputation system юрид. система за прехвърляне на задълженията; 2. вменяване във вина (грях); (косвено) обвинение, намек (of); \imputation of unfitness and incompetence обвинение в непригодност или некомпетентност; by \imputation косвено; 3. укор, упрек, порицание; to cast an \imputation on the character of хвърлям сянка върху доброто име на. -
5 compétence
f. (lat. competentia) 1. меродавност; вещина, компетентност; 2. юр. право да се съди, компетентност; 3. специалност, компетентност; 4. разг. компетентен човек; 5. ез. езикова система от граматични правила и набор от лексеми; 6. биол. възможност на клетки да реагират на дразнение и да се диференцират. Ќ Ant. incompétence.
См. также в других словарях:
incompétence — [ ɛ̃kɔ̃petɑ̃s ] n. f. • 1537; de incompétent 1 ♦ Dr. Inaptitude d une autorité publique à accomplir un acte juridique. Incompétence d un préfet, d un maire. Incompétence matérielle, personnelle, territoriale d un tribunal. Soulever l exception d… … Encyclopédie Universelle
Incompetence — is the inability to perform; lack of Competence; ineptitude. [] * Administrative incompetence, dysfunctional administrative behaviors that hinder attainment of organization goals * Incompetence (book), a novel by Red Dwarf co creator Rob Grant *… … Wikipedia
incompetence — in·com·pe·tence /in käm pə təns/ n: the state or fact of being incompetent compare competency Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
incompetence — Incompetence, {{o=Imcompetence}} Cependant qu il est question d incompetence de juge, Dum in dubium reuocatur iusta ac legitima causae disceptatio. Bud. Proposer ou alleguer incompetence de juge, Decliner la jurisdiction, Imperium iudicis vt non… … Thresor de la langue françoyse
incompetence — Incompetence. s. f. Defaut, manque de competence. L incompetence est notoire, manifeste. je soustiens l incompetence. j ay fait juger l incompetence … Dictionnaire de l'Académie française
Incompetence — In*com pe*tence, Incompetency In*com pe*tency, n. [Cf. F. incomp[ e]tence.] [1913 Webster] 1. The quality or state of being incompetent; lack of physical, intellectual, or moral ability; lack of qualifications or training (for a particular task); … The Collaborative International Dictionary of English
incompetence — (n.) 1660s, inadequacy; 1716, want of skill, from Fr. incompétence (mid 16c.), from in not, opposite of, without (see IN (Cf. in ) (1)) + compétence (see COMPETENCE (Cf. competence)). Native formation incompetency (from INCOMPETENT (Cf … Etymology dictionary
incompetence — incompetent in‧com‧pe‧tent [ɪnˈkɒmptənt ǁ ˈkɑːm ] adjective not having the skill or ability to do a job properly: • Those who are conspicuously incompetent get the sack. incompetence noun [uncountable] : • He was accused of medical incompetence … Financial and business terms
incompetence — noun ADJECTIVE ▪ gross, rank ▪ sheer, utter ▪ incredible, unbelievable ▪ alleged ▪ … Collocations dictionary
INCOMPÉTENCE — n. f. T. de Jurisprudence Défaut, manque de compétence. L’incompétence d’un tribunal. L’incompétence est notoire, manifeste. Alléguer, soutenir l’incompétence. Faire juger l’incompétence. Déclaration d’incompétence. Dans le langage ordinaire, il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
incompétence — (in kon pé tan s ) s. f. 1° Terme de jurisprudence. Manque de compétence. L incompétence d un juge. Incompétence matérielle, incompétence d un juge qui connaît d une matière attribuée à un autre juge. Incompétence personnelle, incompétence d … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
