-
41 queen
{kwi:n}
I. 1. кралица, царица
2. прен. царица, любимка
beauty QUEEN най-красивата жена (при конкурс)
3. зоол. майка, царица
4. карти дама, шахм. царица, дама
QUEEN of spades/hearts, etc. дама пика/купа и пр
5. женска котка
6. sl. педераст
QUEEN Аnnе is dead открил (си) Америка
II. 1. управлявам/владея като кралица (over)
2. провъзгласявам за кралица
3. шахм. извaждам царица
4. to QUEEN it държа се като царица, важнича, командувам, разпореждам* * *{kwi:n} n 1. кралица, царица; 2. прен. царица; любимка; beauty (2) {kwi:n} v 1. управлявам/владея като кралица (over); 2. пров* * *царица; дама; кралица;* * *1. beauty queen най-красивата жена (при конкурс) 2. i. кралица, царица 3. ii. управлявам/владея като кралица (over) 4. queen of spades/hearts, etc. дама пика/купа и пр 5. queen Аnnе is dead открил (си) Америка 6. sl. педераст 7. to queen it държа се като царица, важнича, командувам, разпореждам 8. женска котка 9. зоол. майка, царица 10. карти дама, шахм. царица, дама 11. прен. царица, любимка 12. провъзгласявам за кралица 13. шахм. извaждам царица* * *queen [kwi:n] I. n 1. кралица; \queen dowager вдовстваща кралица; \queen mother кралица майка; Q. of Scots Мария Стюарт; Q.' s English стандартен английски език; to turn \queen's evidence юрид. свидетелствам срещу съучастниците си; разг. предавам съучастниците си; 2. прен. царица, любимка; \queen of night Диана; луната, царицата на нощта; \queen of all hearts най-уважавана жена; Venice, \queen of the Adriatic Венеция, царица на Адриатика; \queen of the seas Великобритания; beauty \queen кралица на красотата, мис (при конкурс); 3. карти дама; \queen of hearts дама купа; 4. царица (в шаха); 5. пчела майка, царица; женска котка; 6. sl хомосексуалист; II. v 1. управлявам като кралица ( over); to \queen it разг. разпореждам се; налагам се; държа се безцеремонно; 2. рядко правя (някого) царица, кралица; 3. произвеждам (пешка в) царица (в шаха). -
42 reception
{ri'sepʃn}
1. получаване, приемане
2. рад., телев. приемане
the RECEPTION is good/poor добре/лошо се чува/вижда
3. приемане, включване (в партия и пр.) (into)
4. прием, приемане, посрещане
to meet with/have a warm RECEPTION бивам добре приет
5. възприемане* * *{ri'sepshn} n 1. получаване; приемане; 2. рад., телев. прием* * *посрещане; приемане; прием; възприемане; включване;* * *1. the reception is good/poor добре/лошо се чува/вижда 2. to meet with/have a warm reception бивам добре приет 3. възприемане 4. получаване, приемане 5. прием, приемане, посрещане 6. приемане, включване (в партия и пр.) (into) 7. рад., телев. приемане* * *reception[ri´sepʃən] n 1. приемане, рецепция, възприемане, получаване; \reception of evidence юрид. допускане на доказателства (свидетелски показания); the \reception is good ( poor) рад. добре (лошо) се чува; 2. приемане, включване; he was honoured by \reception into the Academy оказана му беше честта да бъде приет в академията; 3. прием; приемане, посрещане; to hold a \reception давам прием; to have ( meet with) a warm \reception приемат ме добре (за човек, пиеса); 4. възприемане; рядко признаване; 5. приемане (на радиовълни); прохождение. -
43 turning
{'tə:niŋ}
1. въртене, обръщане и пр. (вж. turn)
2. стругуване
рl стружки
3. завой, пресечка, напречна улица* * *{'tъ:nin} n 1. въртене, обръщане и пр. (вж. turnЄ); 2. стругу* * *пресечка; въртене; завой;* * *1. въртене, обръщане и пр. (вж. turn) 2. завой, пресечка, напречна улица 3. рl стружки 4. стругуване* * *turning[´tə:niʃ] n 1. въртене, обръщане и пр. (от turn I.); \turning Queen's evidence юрид. даване на показания от обвиняем, с които уличава съобвиняем; 2. струговане; \turning-along надлъжно струговане; \turning-off обстругване; \turning-out разстъргване, разширяване чрез струговане; \turnings стружки; 3. завой, извивка, чупка; пресечка, напречна улица; 4. оран. -
44 verbal
{'və:bl}
I. 1. словесен, езиков
2. устен (за съобщение, договор, показания и пр.)
3. буквален, дословен (за превод и пр.)
4. глаголен, отглаголен
VERBAL noun отглаголно съществително
5. дипл. вербален (за нота)
II. 1. отглаголно съществително/прилагателно
2. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *{'vъ:bl} а 1. словесен, езиков; 2. устен (за съобщение, догово(2) {'vъ:bl} n 1. отглаголно съществително/прилагателно; 2. ус* * *словесен; отглаголен; буквален; вербален; глаголен; дословен; езиков;* * *1. i. словесен, езиков 2. ii. отглаголно съществително/прилагателно 3. verbal noun отглаголно съществително 4. буквален, дословен (за превод и пр.) 5. глаголен, отглаголен 6. дипл. вербален (за нота) 7. устен (за съобщение, договор, показания и пр.) 8. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *verbal[´və:bl] I. adj 1. словесен, езиков; \verbal accuracy точен език; \verbal distinctions разграничения между отделни думи; \verbal error погрешна употреба на дума; a good \verbal memory памет за думи; \verbal subtleties езикови тънкости; \verbal communication ( contract, evidence) устно съобщение (договор, показания); 2. буквален, дословен; \verbal translation буквален превод; 3. глаголен, отглаголен; \verbal noun отглаголно съществително; 4. устен, словесен, вербален; \verbal note вербална нота; FONT face=Times_Deutsch◊ adv verbally; II. n 1. отглаголно производно; 2. ез. дума в глаголна употреба; 3. sl изтръгнато устно признание (при арест); III. v sl принуждавам някого да признае вина (при арестуване). -
45 withhold
{wið'hould}
1. не давам, отказвам да дам (помощ, съгласие и пр.)
2. въздържам, спирам, попречвам на (someone from doing something някого да направи нещо)* * *{wi'hould} v (withheld {wi'held}) 1. не давам, отказвам* * *v (p.t., p.p. withheld) не давам, отказвам се да дам, възпирам (from);withhold; v (withheld;{wi'held}) 1. не давам, отказвам да дам (помощ, сьгласие и пр.)* * *1. въздържам, спирам, попречвам на (someone from doing something някого да направи нещо) 2. не давам, отказвам да дам (помощ, съгласие и пр.)* * *
См. также в других словарях:
evidence — ev·i·dence 1 / e və dəns, ˌdens/ n [Medieval Latin evidentia, from Latin, that which is obvious, from evident evidens clear, obvious, from e out of, from + videns, present participle of videre to see]: something that furnishes or tends to furnish … Law dictionary
ÉVIDENCE — Elle est souvent définie comme une certitude immédiate: si un objet est donné, si l’on a présenté à l’esprit la signification d’une proposition bien formée, on n’en doute point, on les saisit d’emblée, ils paraissent évidents. En fait, le… … Encyclopédie Universelle
Evidence-based medicine — (EBM) aims to apply evidence gained from the scientific method to certain parts of medical practice. It seeks to assess the quality of evidencecite journal |author=Elstein AS |title=On the origins and development of evidence based medicine and… … Wikipedia
Evidence management — is the administration and control of evidence related to an event so that it can be used to prove the circumstances of the event, and so that this proof can be tested by independent parties with confidence that the evidence provided is the… … Wikipedia
Evidence-Based Nursing — or EBN is a method of identifying solid research findings and implementing them in nursing practices to further increase the quality of patient care. Overview Evidenced based nursing/evidence based practice (EBN/EBP) is a nursing process that… … Wikipedia
Evidence-based management — (EBMgt) is an emerging movement to explicitly use the current, best evidence in management decision making. Its roots are in evidence based medicine, a quality movement to apply the scientific method to medical practice. Evidence based management … Wikipedia
Evidence — Ev i*dence, n. [F. [ e]vidence, L. Evidentia. See {Evident}.] 1. That which makes evident or manifest; that which furnishes, or tends to furnish, proof; any mode of proof; the ground of belief or judgement; as, the evidence of our senses;… … The Collaborative International Dictionary of English
Évidence immédiate — Évidence Voir « évidence » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Évidence terminale — Évidence Voir « évidence » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Evidence (disambiguation) — Evidence may refer to:*Evidence, a scientific and philosophical concept *Evidence (law), which governs testimony and exhibits presented in a case * Evidence (short story) (1946), a short story by Isaac Asimov *Evidence (artist), Rapper/Producer,… … Wikipedia
evidence — ev‧i‧dence [ˈevdns] noun [uncountable] LAW information or facts given in a court of law to prove that someone is guilty: • He refused to give evidence at the trial. * * * evidence UK US /ˈevɪdəns/ noun [U] LAW ► objects, documents, official… … Financial and business terms
