-
1 fût
m. (lat. fustis "bâton, pieu") 1. буре (за вино, ракия и др.); 2. дървена част, ложа на пушка; 3. стъбло, дънер; 4. архит. средна част на колона. -
2 affûter
v.tr. (de fût) 1. клепам, наточвам, наклепвам (за сечиво); affûter une faux наклепвам коса; 2. спорт. подготвям грижливо кон, за да е в пълна форма по време на състезание. -
3 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
4 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
5 avenant1,
e adj. (de avenir "arriver") 1. любезен, приветлив; благоприличен; 2. loc. adv. а l'avenant1, съответно; 3. loc. prép. а l'avenant1, de съобразно с; съответно на; le dessert fut а l'avenant1, du repas десертът бе съобразно вечерята. -
6 baïonnette
f. (de Bayonne, où cette arme fut d'abord fabriquée) щик. -
7 biscaïen,
ne adj. et n. (de Biscaïe, nom de la province espagnole où fut d'abord employée cette arme) 1. бискайски; 2. m. бискайски език; 3. m. старинен голямокалибрен мускет; 4. m. pl. муниции за този мускет; картеч, оловни сачми; 5. m., f. бискаец. -
8 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
9 enfûter
v.tr. (de en- et fût) наливам в бъчва. -
10 erbine
f. (lat. erbia, de Ytterby, ville de Suède, où elle fut découverte) хим. ербиев окис (Er2O2). -
11 frapper
v. (probabl. du frq. °hrappan) I. v.tr. 1. удрям; бия, наранявам; frapper а mort наранявам смъртоносно; frapper а la porte удрям, блъскам по вратата; 2. засягам (за сетиво); frapper l'oreille засягам слуха; 3. учудвам, удивлявам; 4. постигам, засягам; il fut frappé d'apoplexie той бе засегнат от апоплексия; 5. сека; frapper de la monnaie сека пари; 6. замразявам, изстудявам; vin blanc frappé изстудено бяло вино; 7. фин. облагам; frapper une marchandis d'un impôt облагам стока с данък; 8. огласявам, цепя; 9. падам върху; la lueur du soleil couchant nous frappait en plein visage светлината на залязващото слънце падаше право върху лицата ни; II. v.tr.ind. бия, удрям (за часовник); se frapper удряме се, бием се. Ќ être frappé de постигнат съм от; frapper а toutes les portes хлопам, чукам на много врати ( за да моля за нещо). -
12 furée
f. (de fût) маджун за китване на дървени части, съставен от ситни стърготини и лепило за дърво. -
13 futaie
f. (de fût) 1. гора от високи дървета, които се секат за строителен дървен материал; 2. разш. високо дърво. -
14 futaille
f. (de fût) бъчва. -
15 inspiration
f. (bas lat. inspiratio) 1. вдишване, вдъхване; 2. вдъхновение; avoir de l'inspiration имам вдъхновение; 3. внушение; le comité fut créй sous son inspiration комитетът бе създаден под негово внушение. -
16 port-salut
m.inv. (n. déposé, de Port-du-Salut, nom de l'abbaye où le fromage fut d'abord produit) твърдо сирене, с деликатен вкус. -
17 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
18 saint-cyrien
m. (de Saint-Cyr, n. de la localité où fut installée cette école milit.) възпитаник на военно училище "Сен Сир". -
19 silurien,
ne adj. (du lat. Silures, peuple bret. de la région du Shropshire, en Angleterre, où ce type de terrain fut découvet) 1. геол. силурски; 2. m. силурски период. -
20 truchement
m. (arabe tourdjouman) 1. ост. преводач, посредник; 2. изразител, тълкувател на нещо; la musique fut le truchement de leurs idées музиката бе изразител на идеите им. Ќ par le truchement de qqn. с помощта на някого, чрез посредничеството на някого.
См. также в других словарях:
fût — [ fy ] n. m. • fust 1080; lat. fustis « bâton; tronc » I ♦ 1 ♦ Tronc d arbre dans sa partie droite et dépourvue de branches, et par ext. Tronc d arbre. Bois de haut fût. ⇒ futaie. 2 ♦ Par anal. Tige d une colonne entre la base et le chapiteau. ⇒… … Encyclopédie Universelle
Fut Gar — or Buddhist Palm is a southern style of Kung Fu which utilizes mostly punches, palm strikes and low kicks. It is further characterized by evasive footwork, circular blocks and using the opponent s force against him/her. The words Fut Gar… … Wikipedia
Fut (biere) — Fût (bière) Pour les articles homonymes, voir Fût. Vue en coupe d un fût Le fût est le contenant réutilisable, généralement en aluminium ou autre … Wikipédia en Français
Fut (musique) — Fût (musique) Pour les articles homonymes, voir Fût. Un fût en musique désigne une partie généralement cylindrique ouverte à ses deux extrémités et sur laquelle une ou deux peaux sont tendues. Le fût constitue ainsi la caisse de résonance de l… … Wikipédia en Français
Fut (recipient) — Fût (récipient) Pour les articles homonymes, voir Fût. Le fût (ou fut, selon la réforme de l orthographe de 1990) est synonyme de tonneau. C est un récipient de forme sphérique, en bois, destiné à contenir du vin, du cidre, de l eau de vie, de la … Wikipédia en Français
Fût musique — Fût (musique) Pour les articles homonymes, voir Fût. Un fût en musique désigne une partie généralement cylindrique ouverte à ses deux extrémités et sur laquelle une ou deux peaux sont tendues. Le fût constitue ainsi la caisse de résonance de l… … Wikipédia en Français
Fut (architecture) — Fût (architecture) Pour les articles homonymes, voir fût. Le fût d une colonne est la partie qui se situe entre sa base et son chapiteau … Wikipédia en Français
Fut (arme) — Fût (arme) Pour les articles homonymes, voir Fût. Sur une arme d épaule, le fût est la pièce de bois ou de plastique faisant partie de la monture. Placée sous le canon, sa fonction est de faciliter la prise en main de l arme et de protéger la… … Wikipédia en Français
Fut (typographie) — Fût (typographie) Pour les articles homonymes, voir Fût. En typographie, le fût est le trait vertical principal d un caractère, comme par exemple T, L… Ce document provient de « F%C3%BBt (typographie) ». Catégorie : Typographie … Wikipédia en Français
FUT — may mean:* Front Unitaire des Travailleurs * Uralic Phonetic AlphabetFUT may also refer to: * The IATA airport code for Pointe Vele Airport … Wikipedia
Fût-ce — ● Fût ce, serait ce indiquent une supposition extrême : Je le suivrais partout, fût ce au bout du monde … Encyclopédie Universelle
