-
1 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
2 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
5 fou
(ou fol), folle adj. (lat. follis "sac, ballon plein d'air") 1. луд; fou а lier луд за връзване; 2. безумен, безразсъден, обезумял, лудешки; être fou de joie обезумял съм от радост; un fol amour безумна любов; 3. странен, аномален, ненормален; 4. неравномерен, с неправилно движение; aiguille folle стрелка с неправилно движение; 5. див (за растение); 6. огромен, извънмерен (за количество, цена и др.); dépenser un argent fou харча луди пари; 7. m., f. луд човек, душевно болен; 8. шут, смешник; 9. офицер (фигура в играта шах); 10. прен. вид птица, подобна на пеликан. Ќ être fou de qqn. влюбен съм до полуда в някого. Ќ Ant. équilibré, sage, régulier. -
6 mouvement
m. (de mouvoir) 1. движение; раздвижване; mouvement de l'air движение на въздуха; le chef de mouvement жп. началник-движение; 2. вълнение, вълнуване; mouvement de l'âme душевно вълнение; 3. живост; сила; 4. възбуда, превъзбуда; 5. въодушевление; превъзнесеност; 6. придвижване, преместване; le mouvement de la foule придвижването на тълпата; 7. релеф на терен; 8. часовников механизъм; 9. техн. коленчато теглене; 10. муз. такт; темпо; 11. прогрес, напредък, еволюция; 12. организация, движение; mouvement syndical синдикална организация; 13. вариране, промяна; mouvement des prix вариране на цените. Ќ le premier mouvement първата спонтанна реакция; être dans le mouvement в течение на актуалните новини; prouver le mouvement en marchant действам без да се интересувам от теория и др.; être dans le mouvement вървя в крак с новото. Ќ Ant. arrêt, immobilité, inaction, repos. -
7 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
8 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
9 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
10 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
11 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
12 trou
m. (lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probabl. d'o. prélatine) 1. дупка; отвор, отверстие; tomber dans un trou падам в дупка; creuser un trou dans la terre издълбавам дупка в земята; 2. леговище, където живее животно; 3. яма; trou d'air въздушна яма; 4. прен. дупка, много тясно жилище; 5. гроб, дупка; aller au trou умирам; 6. празнина, пропуск; њuvre où il y a des trous произведение, в което има празнини; 7. кабина, дупка (на суфльор в театър); 8. липса, липсваща сума; il y a un trou dans sa comptabilité има липса в неговото счетоводство; 9. забравяне; avoir un trou de mémoire забравил съм нещо, не си спомням за нещо; 10. разг. скромна селска къща; 11. малко отдалечено селце; 12. нар. затвор; être au trou в затвора съм; 13. дупка, скъсано място (върху дреха); 14. отвор; trous du nez дупка на нос. Ќ а petit trou petite cheville погов.простирай си краката според чергата; boire comme un trou наливам се като бъчва, пия много; boucher un trou плащам стар дълг; faire un trou а la lune избягвам бързо, без да платя дълга си; trou du cul (de balle) анус; faire le trou normand пия чашка алкохол между две ястия, за да си отворя място в стомаха; yeux en trou de bite много малки очи.
См. также в других словарях:
AIR — Le globe terrestre est entouré d’une atmosphère constituée d’un mélange gazeux nommé air, qui s’étend de la surface du sol jusqu’à une altitude d’environ 150 kilomètres. La pression de l’air au niveau de la mer a longtemps servi d’unité de… … Encyclopédie Universelle
air — 1. (êr) s. m. 1° Fluide invisible, transparent, sans odeur ni saveur, pesant, compressible, élastique, qui forme autour de la terre une couche nommée atmosphère, et qui est composé de 0,79 d azote et de 0,21 d oxygène. L air était un des quatre … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
air — AIR. s. m. Celui des quatre Élémens qui environne le globe de la terre. L air est plus léger que l eau. La basse, la haute, la moyenne région de l air. Une colonne d air. La pesanteur de l air. La circulation de l air. L air se dilate, se raréfie … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Air Zaire — Air Zaïre AITA QC OACI AZR Indicatif d appel Air Zaïre Repères historiques … Wikipédia en Français
être satisfait — ● être satisfait verbe passif Voir son attente ou ses désirs comblés, être content de ce qu on a ou de ce qui est : Il est très satisfait de sa voiture. Manifester la satisfaction, le contentement de soi : Rappeler ses réussites d un air… … Encyclopédie Universelle
être surpris — ● être surpris verbe passif Être étonné de quelque chose, déconcerté : Je suis surpris de son silence, qu il se soit tu. Marquer l étonnement, en parlant d un regard, d un air, etc. ● être surpris (difficultés) verbe passif Construction 1.… … Encyclopédie Universelle
être outré — ● être outré verbe passif Être démesuré, poussé à l extrême ; être excessif, exagéré : Des compliments outrés. Témoigner de l indignation, de l irritation : Un air outré. Être indigné de quelque chose, scandalisé, offensé, révolté : Je suis outré … Encyclopédie Universelle
être désemparé — ● être désemparé verbe passif En parlant d un navire, d un avion, avoir subi des avaries l empêchant de manœuvrer. Être perdu, ne plus savoir quel parti prendre, comment se tirer d affaire ; être déconcerté. Manifester un sentiment de détresse,… … Encyclopédie Universelle
être emprunté — ● être emprunté verbe passif Littéraire. Être faux, artificiel, factice : Gloire empruntée. Manquer d aisance, de naturel, être embarrassé, gauche : Il a présenté sa demande d un air emprunté. ● être emprunté (synonymes) verbe passif Littéraire.… … Encyclopédie Universelle
être troublé — ● être troublé verbe passif Éprouver un trouble, être ému, embarrassé : Il me regardait l air troublé. Être perturbé, agité par des troubles : Une période troublée. ● être troublé (synonymes) verbe passif Éprouver un trouble, être ému, embarrassé … Encyclopédie Universelle
être halluciné — ● être halluciné verbe passif Être en proie à des hallucinations. Être hagard, comme sous l effet d hallucinations : Il me regardait d un air halluciné. ● être halluciné (synonymes) verbe passif Être hagard, comme sous l effet d hallucinations… … Encyclopédie Universelle
