-
1 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
2 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
3 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
4 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
5 question
f. (lat. quæstio) 1. въпрос, питане; poser une question а qqn. поставям въпрос на някого; question sans réponse въпрос без отговор; 2. проблем, въпрос; question de droit правен въпрос; question insoluble неразрешим проблем; la question juive еврейският въпрос; 3. ост., ист. разпит чрез изтезание. Ќ faire question съмнителен съм; спорен съм; създавам проблем; mettre en question поставям на разискване; question а cent francs въпрос, чийто отговор е трудно да бъде намерен; il est question de става дума за; pas question! hors de question! и дума не може да става; la personne en question човекът, за когото става въпрос. Ќ Ant. réponse. -
6 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен.
См. также в других словарях:
Il n'est pas question, c'est hors de question ou, familièrement, pas question — ● Il n est pas question, c est hors de question ou, familièrement, pas question expriment une opposition résolue à quelque chose … Encyclopédie Universelle
hors — [ ɔr ] adv. et prép. • fin XIe; de dehors I ♦ Adv. de lieu Vx ⇒ dehors. Aller hors. II ♦ Prép. À l extérieur de, au delà de. 1 ♦ Vx À l extérieur de. « On goûtait dans un cabaret hors la ville » (Rousseau) … Encyclopédie Universelle
hors-la-loi — [ ɔrlalwa ] n. inv. • fin XIXe; adj. et adv. 1774; de hors et loi; trad. angl. outlaw ♦ Individu qui est mis ou se met hors la loi (⇒ desperado). Par ext. Personne qui s affranchit des lois, vit en marge des lois. ⇒aussi … Encyclopédie Universelle
hors — HORS. (l H s aspire.) Preposition de lieu servant à marquer exclusion de lieu & des choses qui sont considerées comme ayant quelque rapport au lieu. Il est opposé à Dans. Hors la ville. hors de la ville. hors du Royaume. hors d icy. hors de là.… … Dictionnaire de l'Académie française
*hors — ● hors préposition Littéraire. À l exclusion de, hormis, sauf : Ils y sont tous allés, hors deux ou trois. Suivi d un nom sans article, indique l extériorité, la supériorité, l exclusion, l écart : Exemplaires hors commerce. ● hors (difficultés)… … Encyclopédie Universelle
hors-service — adj. inv. Qui ne fonctionne plus, provisoirement ou définitivement. Distributeur de boissons hors service. hors service [ ɔʀsɛʀvis] adj. invar. ÉTYM. D. i. (mil. XXe ?); de hors, et service. ❖ 1 (Qualifiant une chose). Qui n est pas ou qui n est… … Encyclopédie Universelle
*hors-jeu — ● hors jeu nom masculin invariable Dans certains sports d équipe, faute commise par un joueur qui se place sur le terrain d une manière interdite par les règles. (Tant qu il est dans cette position irrégulière, il n a plus le droit d intervenir… … Encyclopédie Universelle
hors — Hors, Extra, Foras, Il vient de Foris, ou Foras, en muant f en h. Hors d haleine, Exanimatus. B. Hors d ici, ou, Allez hors d ici, Abite. Il est hors de la maison, Foris est. Hors du sens, Hors de soy, Alienatus mente, Amens. Hors temps et heure … Thresor de la langue françoyse
Hors-jeu (rugby a XV) — Hors jeu (rugby à XV) Pour les articles homonymes, voir Hors jeu. Lexique du rugby à XV Joueurs (avec leurs numeros traditionnels) Piliers (1 et 3) Talonneur (2) Deuxièmes lignes (4 et 5) Troisième ligne aile (6 et 7) … Wikipédia en Français
Hors-jeu (rugby à xv) — Pour les articles homonymes, voir Hors jeu. Lexique du rugby à XV Joueurs (avec leurs numeros traditionnels) Piliers (1 et 3) Talonneur (2) Deuxièmes lignes (4 et 5) Troisième ligne aile (6 et 7) … Wikipédia en Français
hors\ service — [ ɔrsɛrvis ] adj. inv. • mil. XXe; de hors et service ♦ Qui n est pas ou qui n est plus en service, temporairement ou définitivement. L ascenseur est hors service. Abrév. H. S. [ aʃɛs ]. Fig. et fam. (d ab. arg. milit.) Très fatigué, indisponible … Encyclopédie Universelle
