-
1 ignorant
{'ignərənt}
1. невежа, необразован, неук, не грамотен, прост
2. невежествен, издаващ невежество
3. неосведомен (of)
to be IGNORANT of the world не познавам света* * *{'ignъrъnt} а 1. невежа; необразован, неук, не грамотен, про* * *невежа; неграмотен; невеж; неук; неосведомен; неначетен; необразован;* * *1. to be ignorant of the world не познавам света 2. невежа, необразован, неук, не грамотен, прост 3. невежествен, издаващ невежество 4. неосведомен (of)* * * -
2 ignorant,
e adj. (lat. ignorans) 1. който не знае, невеж; 2. m. невежа. Ќ être ignorant, de не съм в течение на. Ќ Ant. averti, cultivé, instruit. -
3 Ignorant
Ignoránt m, -en, -en geh pejor невежа, игнорант. -
4 blissfully
блажен;* * *blissfully[´blisfuli] adv блаже́но; \blissfully happy блаже́н, безкрайно щастлив; \blissfully ignorant (of) блаже́н (щастлив) в своето незнание (на). -
5 sublime
{sə'blaim}
I. 1. благороден, издигнат, възвишен
2. грандиозен, величествен, поразителен, несравним
the SUBLIME Porte ист. Високата порта
3. сюблимен, върховен, краен
SUBLIME impudence безподобна безочливост, връх на нахалството
4. анат. повърхностен
5. поет. горд, надменен, високомерен
6. чист, пречистен, висококачествен
II. n the SUBLIME великото, възвишеното* * *{sъ'blaim} а 1. благороден, издигнат, възвишен; 2. грандиозен(2) {sъ'blaim} n: the S. великото, възвишеното.* * *сюблимен; облагородявам; блажен; възвисявам; въздигам; възвишен; върховен; величествен; грандиозен;* * *1. i. благороден, издигнат, възвишен 2. ii. n the sublime великото, възвишеното 3. sublime impudence безподобна безочливост, връх на нахалството 4. the sublime porte ист. Високата порта 5. анат. повърхностен 6. грандиозен, величествен, поразителен, несравним 7. поет. горд, надменен, високомерен 8. сюблимен, върховен, краен 9. чист, пречистен, висококачествен* * *sublime[səb´laim] I. adj 1. възвишен, издигнат; 2. грандиозен, величествен; 3. сюблимен, върховен; блажен; \sublime impudence безподобна безочливост, безподобно нахалство, връх на нахалството; FONT face=Times_Deutsch◊ adv sublimely; \sublimely ignorant of в блажено неведение относно; 4. анат. повърхностен; II. n: the S. възвишеното, великото; III. v 1. въздигам, възвисявам; облагородявам; 2. хим. сублимирам. -
6 carpe1
f. (bas lat. carpa, mot wisigothe) 1. шаран; 2. прен. глупав, човек; ignorant comme une carpe1 тъп като галош. Ќ être muet comme une carpe1 мълча като риба; faire les yeux de carpe1 гледам унило, заспало; saut de carpe1 скок на крака от легнало положение; bâiller comme une carpe1 прозявам се често и силно. -
7 connaisseur,
euse m., f. et adj. (de connaître) 1. познавач, експерт; 2. adj. експертен, познавачески. Ќ Ant. ignorant, incompétent, profane. -
8 docte
adj. (lat. doctus) 1. учен; 2. научен, сериозен; 3. разш. изкусен, умел; 4. m. учен ( човек). Ќ Ant. ignorant. -
9 éclairé,
e adj. (de éclairer) 1. осветен; 2. прен. просветен, образован, умен; esprit éclairé, просветен ум. Ќ Ant. ignorant. -
10 ignoramment
adv. (de ignorant) ост. невежествено, с невежество. -
11 ignorantisme
m. (de ignorant) мракобесие. -
12 ignorantissime
adj. (de ignorant) разг., ост. крайно невеж. -
13 instruit,
e adj. (de instruire) учен, образован, обучен; ерудиран. Ќ Ant. ignorant, ignare, illétré, inculte. -
14 lettré,
e adj. (lat. litteratus) 1. образован, грамотен; начетен, просветен, учен; 2. m., f. книжовник. Ќ Ant. illéttré; ignare, ignorant. -
15 savant,
e adj. et n. (a. p. prés. de savoir) 1. вещ, много добре запознат; експерт; être savant, en histoire вещ съм по история; 2. учен, начетен; société savant,e учено общество; 3. научен; termes savant,s научни термини; 4. ловък, хитър, изкусен, майсторски скроен; 5. m., f. учен; un grand savant, известен учен. Ќ animal savant, дресирано животно. Ќ Ant. ignorant, insulte; populaire, simple; facile, naïf.
См. также в других словарях:
ignorant — ignorant, ante [ iɲɔrɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1253; lat. ignorans 1 ♦ IGNORANT DE : qui n a pas la connaissance d une chose; qui n est pas au courant, pas informé de. Être ignorant des événements, des usages. « Longtemps, elle piétina, ignorante de l… … Encyclopédie Universelle
ignorant — ignorant, ante (i gno ran, ran t ) adj. 1° Qui est sans lettres, sans études, qui n a point de savoir. • Enfin, quoique ignorante à vingt et trois carats, Elle passait pour un oracle, LA FONT. Fabl. VII, 15. • Il affecte quelquefois de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ignorant — Ig no*rant, a. [F., fr. L. ignorans, antis, p. pr. of ignorare to be ignorant. See {Ignore}.] 1. Destitute of knowledge; uninstructed or uninformed; untaught; unenlightened. [1913 Webster] He that doth not know those things which are of use for… … The Collaborative International Dictionary of English
ignorant — Ignorant, [ignor]ante. adj. Qui ne sçait rien, qui ne sçait pas ce qu il devroir sçavoir. Il est ignorant, extremement ignorant. elle est ignorante. il est ignorant dans cette science, en cette profession. Il est le plus souvent subst. C est un… … Dictionnaire de l'Académie française
ignorant — IGNORÁNT, Ă, ignoranţi, te, adj., s.m. şi f. (Om) incult, fără cunoştinţe elementare; neştiutor. – Din fr. ignorant. Trimis de gall, 17.09.2008. Sursa: DEX 98 Ignorant ≠ erudit, învăţat, ştiutor Trimis de siveco, 03.08.2004. Sursa: Antonime … … Dicționar Român
ignorant — ignorant, illiterate, unlettered, uneducated, untaught, untutored, unlearned mean not having knowledge. One is ignorant who is without knowledge, whether in general or of some particular thing {a very superficial, ignorant, unweighing fellow Shak … New Dictionary of Synonyms
ignorant — [ig′nə rənt] adj. [OFr < L ignorans, prp. of ignorare: see IGNORE] 1. a) having little knowledge, education, or experience; uneducated; inexperienced b) lacking knowledge (in a particular area or matter) 2. caused by or showing lack of… … English World dictionary
ignorant — (adj.) late 14c., from O.Fr. ignorant (14c.), from L. ignorantia, from ignorantem (nom. ignorans), prp. of ignorare not to know, to be unacquainted; mistake, misunderstand; take no notice of, pay no attention to, from assimilated form of in… … Etymology dictionary
ignorant — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mos I, Mc. ignorantncie; lm M. ignorantnci {{/stl 8}}{{stl 7}} ktoś, kogo cechuje ignorancja; nieuk : {{/stl 7}}{{stl 10}}Ten ignorant nie wie, jak wygląda liść dębu. Ignorant w dziedzinie techniki komputerowej.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
ignorant — Ignorant, Ignorans, Rudis, Ignarus, Imperitus. Qui n est ignorant de rien, Nulla in re peregrinus, atque hospes. Un homme ignorant le fait de plaidoirie, Qui ne sçait que c est de plaider, Homo rerum forensium insolens. B … Thresor de la langue françoyse
ignorant — ► ADJECTIVE 1) lacking knowledge or awareness in general. 2) (often ignorant of) uninformed about or unaware of a specific subject or fact. 3) informal rude; discourteous. DERIVATIVES ignorantly adverb. ORIGIN from Latin ignorare not know … English terms dictionary
