-
1 achalander
v.tr. (de a- et chaland) 1. рядко осигурявам клиенти на, привличам клиентела; 2. правя известен, набирам клиенти; achalander un hôtel правя известен хотел, намирам му клиенти; 3. разг. снабдявам със стока; achalander bien une boutique снабдявам добре магазин. -
2 bourse2
f. (hôtel de la famille Van der Burse, а Bruges) 1. борса; bourse2 de marchandises стокова борса; bourse2 de commerce търговска (стокова) борса; cours de bourse2 борсови котировки; la Bourse a monté борсовите котировки се покачиха; 2. bourse2 de l'emploi трудова борса; bourse2 des valeurs фондова борса. -
3 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
4 complet1,
ète adj. (lat. completus, p. p. de complere "achever") 1. пълен; c'est complet1, пълно е, няма места; collection complet1,ète пълна колекция; њuvres complet1,ètes пълни съчинения; discrédit complet1, пълно дискредитиране; hôtel complet1, хотел, който е пълен, без свободни места; 2. цял, цялостен; 3. съвършен, напълно развит. Ќ être au grand complet1, всички сме събрани, всички сме налице; pain complet1, хляб, в който има и трици; petit déjeuner complet1, закуска с хляб, масло и конфитюр; dix années complet1,ètes десет изтекли години. Ќ Ant. incomplet; élémentaire; esquissé, appauvri, réduit; désert, vide. -
5 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
6 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
7 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
8 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
9 invalide
adj. et n. (lat. invalidus "faible, débile") 1. нетрудоспособен, неработоспособен, инвалид; 2. юр., ост. невалиден, несъстоятелен, недействителен; 3. m., f. инвалид; Hôtel des Invalides Дом на инвалидите (в Париж); invalide du travail човек, останал инвалид след трудова злополука. -
10 loger
v. (de loge) I. v.intr. обитавам, живея, квартирувам, на квартира съм; loger а l'hôtel живея на хотел; II. v.tr. 1. настанявам, подслонявам; приемам на квартира; давам приют, приютявам, давам някому квартира; 2. слагам, поставям, вмъквам, намествам; loger une balle dans la cible улучвам точно в мишената; loger un buffet au coin поставям бюфет в ъгъла; se loger 1. настанявам се (да живея някъде); 2. обзавеждам се; se loger avec goût обзавеждам се с вкус; 3. намествам се, оставам, забивам се; le remords s'est ligé dans son cњur угризението се настани в сърцето му. Ќ être logé а la même enseigne изпитвам еднакви несгоди; loger а la belle étoile спя под открито небе. Ќ Ant. déloger; congédier. -
11 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
12 motel
m. (du rad. de motor (car) "automobile" et hotel) мотел. -
13 note
f. (lat. nota) 1. бележка; note а consulter бележка за справка; prendre des notes водя си записки (по време на лекция и др.); 2. коментар, тълкуване; бележка (върху текст, към текст); 3. сметка; note d'hôtel сметка от хотел; régler la note оправям, плащам сметката; 4. оценка, бележка, бал; carnet de notes бележник на ученик; 5. муз. нота; l'échelle des notes нотна стълбица. Ќ chanter toujours sur la même note говоря непрекъснато едно и също нещо; все едно и също си пея; forcer la note преувеличавам, прекалявам; être dans la note върша това, което трябва; fausse note липса на вкус; елемент, който разваля хармоничната цялост на нещо; donner la note давам пример за следване; prendre (bonne) note отбелязвам си, записвам си. -
14 régler
v.tr. (de règler) 1. чертая успоредни линии, разграфявам; 2. прен. определям, установявам; régler sa conduite sur qqn. определям поведението си според примера на някого; 3. регулирам, диктувам, уреждам, разрешавам; la mode règle les goûts модата диктува вкусовете; régler un problème разрешавам проблем; régler un compte уреждам, плащам сметка; regler son compte а qqn. уреждам си сметките с някого; 4. плащам; régler la note d'hôtel плащам сметката за хотела; 5. техн. регулирам, коригирам, сверявам; régler sa montre сверявам си часовника; 6. направлявам, ръководя; se régler регулирам се. Ќ Ant. dérégler; déranger. -
15 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен. -
16 standing
m. (mot angl. "situation, position") 1. начин на живот; 2. лукс, комфорт; hôtel de grand standing луксозен хотел. -
17 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
hôtel — hôtel … Dictionnaire des rimes
Hotel- — Hotel … Deutsch Wörterbuch
hôtel — [ ɔtɛl; otɛl ] n. m. • XIe ostel « demeure, logis »; bas lat. hospitale « chambre pour les hôtes » → hôpital 1 ♦ (XIIIe dans le Nord) Établissement où on loge et où l on trouve toutes les commodités du service (à la différence du meublé), pour un … Encyclopédie Universelle
hotel.de — AG Rechtsform Aktiengesellschaft ISIN DE0006910938 Gründung 2001 … Deutsch Wikipedia
Hôtel — Hotel steht für: Hotel, ein Beherbergungsbetrieb Hotel (Spiel), ein Brettspiel Hôtel, französisch Hôtel particulier, ein Stadtpalais Hôtel de ville, das Rathaus Hôtel Dieu, ein Krankenhaus Hotel, Publikationen: Hotel (Film), ein Film von Jessica… … Deutsch Wikipedia
hotel.de — hotel.info hotel booking Ltd Тип Публичная компания Год основания 2001 … Википедия
hotel — ho‧tel [həʊˈtel ǁ hoʊ ] noun [countable] TRAVEL a building where people pay to stay and have meals: • large international hotels whose operations are geared to the needs of overseas travellers * * * Ⅰ. hotel UK US /həʊˈtel/ noun [C] ► a building… … Financial and business terms
Hotel — Студийный альбом Моби Дата выпуска … Википедия
Hotel X — is a world music/jazz group founded in 1992 in Richmond, Virginia by Tim Harding and Ron T. Curry as a setting to explore electric bass duets, Hotel X was quickly joined by a host of Richmond, Virginia underground music scene veterans and… … Wikipedia
Hotel FM — Основная информация … Википедия
hotel — hotél s. n., pl. hotéluri Trimis de siveco, 10.04.2007. Sursa: Dicţionar ortografic HOTÉL hoteluri n. Local cu camere special amenajate pentru trai care se închiriază pe termen scurt mai ales călătorilor. /<fr. hôtel Trimis de siveco,… … Dicționar Român
