-
1 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен. -
2 common
{'koman}
I. 1. общ, съвместен
the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
COMMON divisor/factor мат. общ делител
COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
2. обществен, публичен
COMMON land общинска мера
3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
COMMON law юр. обичайно право
COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
4. обикновен, прост, елементарен
the COMMON people обикновените/простите хора
COMMON soldier редник, обикновен войник
COMMON noun грам. нарицателно име
COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
5. прост, груб, вулгарен
as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
3. common sense
4. in COMMON заедно, общо, съвместно
in COMMON with (също) като/както
to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
nothing out of the COMMON нищо особено/забележително* * *{'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб* * *чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;* * *1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр* * *common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; • \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; • in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен. -
3 appeal
{ə'pi:l}
I. 1. обръщам се
апелирам (to към)
позовавам се (to на)
2. моля, умолявам, призовавам, зова
3. нравя се, харесвам се, привличам, блазня
действувам (to на)
4. юр. обжалвам, подавам апелационна жалба, предавам на по-горна инстанция
II. 1. молба, искане
призив, апел, възвание (for за)
2. позоваване, обръщане, допитване
APPEAL tc the referee допитване до съдията
3. (право на) обжалване, апелация
4. притегателна сила, привлекателност
to have (a wide/universal) APPEAL харесвам се (на всички)
it has lost its APPEAL не ми харесва/не ме привлича вече* * *{ъ'pi:l} v 1. обръщам се; апелирам (to към); позовавам се.(2) {ъ'pi:l} n 1. молба, искане; призив, апел, възвание (for з* * *харесвам; умолявам; обръщам се към; обжалвам; призив; призовавам; апелация; апелирам; апел; допадам; молба; нравя се;* * *1. (право на) обжалване, апелация 2. appeal tc the referee допитване до съдията 3. i. обръщам се 4. ii. молба, искане 5. it has lost its appeal не ми харесва/не ме привлича вече 6. to have (a wide/universal) appeal харесвам се (на всички) 7. апелирам (to към) 8. действувам (to на) 9. моля, умолявам, призовавам, зова 10. нравя се, харесвам се, привличам, блазня 11. позовавам се (to на) 12. позоваване, обръщане, допитване 13. призив, апел, възвание (for за) 14. притегателна сила, привлекателност 15. юр. обжалвам, подавам апелационна жалба, предавам на по-горна инстанция* * *appeal[ə´pi:l] I. v 1. обръщам се; апелирам (to към); позовавам се (to на); I \appeal to your common sense апелирам към здравия разум; 2. моля, умолявам; апелирам, подканвам, призовавам, зова; 3. нравя се, харесвам се; привличам; 4. юрид. апелирам, обжалвам, подавам апелационна жалба; 5. ист., ост. призовавам на съд; • to \appeal to the country разпускам парламента и назначавам общи избори; 6. събирам волни пожертвувания; II. n 1. молба; искане; позоваване; обръщение; призив, апел, възвание; to make an \appeal to отправям молба (искане) към; an \appeal to the umpire допитване до журито; 2. обжалване; право за обжалване; апелация; court of \appeal апелативен съд; to allow an \appeal удовлетворявам жалба; to dismiss an \appeal отхвърлям молба; 3. притегателна сила, привлекателност; to have ( a wide, universal) \appeal привличам, харесвам се (на всички); sex \appeal сексапил.
См. также в других словарях:
The Sense of the Past — Infobox Book | name = The Sense of the Past image caption = The cover of first edition author = Henry James country = United Kingdom, United States language = English genre = Novel publisher = W. Collins Sons Co., LondonCharles Scribner s Sons,… … Wikipedia
The Church — The Church † Catholic Encyclopedia ► The Church The term church (Anglo Saxon, cirice, circe; Modern German, Kirche; Sw., Kyrka) is the name employed in the Teutonic languages to render the Greek ekklesia (ecclesia), the term by which… … Catholic encyclopedia
The Real Presence of Christ in the Eucharist — The Real Presence of Christ in the Eucharist † Catholic Encyclopedia ► The Real Presence of Christ in the Eucharist In this article we shall consider: ♦ the fact of the Real Presence, which is, indeed, the central dogma; ♦ the … Catholic encyclopedia
The Last Puritan — The Last Puritan: A Memoir in the Form of a Novel was written by the American philosopher George Santayana. The novel is set largely in the fictional town of Great Falls, Connecticut; Boston; and England, in and around Oxford. It relates the life … Wikipedia
The Syro-Aramaic Reading of the Koran — … Wikipedia
The Blessed Virgin Mary — The Blessed Virgin Mary † Catholic Encyclopedia ► The Blessed Virgin Mary The Blessed Virgin Mary is the mother of Jesus Christ, the mother of God. In general, the theology and history of Mary the Mother of God follow the… … Catholic encyclopedia
The Incarnation — The Incarnation † Catholic Encyclopedia ► The Incarnation I. The Fact of the Incarnation (1) The Divine Person of Jesus Christ A. Old Testament Proofs B. New Testament Proofs C. Witness of Tradition (2) The Human… … Catholic encyclopedia
The Blessed Trinity — The Blessed Trinity † Catholic Encyclopedia ► The Blessed Trinity This article is divided as follows: I. Dogma of the Trinity; II. Proof of the Doctrine from Scripture; III. Proof of the Doctrine from Tradition;… … Catholic encyclopedia
The Pope — The Pope † Catholic Encyclopedia ► The Pope (Ecclesiastical Latin papa from Greek papas, a variant of pappas father, in classical Latin pappas Juvenal, Satires 6:633). The title pope, once used with far greater latitude (see below … Catholic encyclopedia
The Grammar of Science — is a book by Karl Pearson first published at London by Walter Scott in 1892. It was recommended by Einstein to his friends of the Olympia Academy. Several themes were covered in this book that later became part of the theories of Einstein and… … Wikipedia
The Theory of Moral Sentiments — was written by Adam Smith in 1759. It provided the ethical, philosophical, psychological and methodological underpinnings to Smith s later works, including The Wealth of Nations (1776), A Treatise on Public Opulence (1764) (first published in… … Wikipedia
