-
21 hombre
1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно. -
22 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
23 humo
m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим. -
24 ignorante
1. adj незнаещ, несведущ, неосведомен; 2. m невежа; hacerse el ignorante правя се, че не знам; преструвам се на невежа. -
25 ilusión
f 1) илюзия, сетивна измама; заблуда; 2) мираж; 3) pl празни надежди, мечти; ilusión óptica оптическа измама; hacerse ilusiónes прен., разг. самозалъгвам се, правя си илюзии. -
26 interesante
adj интересен; hacer (hacerse) el interesante прен., разг. правя се на интересен, опитвам се да изпъкна. -
27 jalea
f желе; hacerse una jalea прен., разг. силно влюбен съм. -
28 lado
m 1) страна; 2) страна, посока; al lado de до, редом с; a un lado встрани, настрани; por todos lados навсякъде, отвсякъде, от всички страни; 3) страна, повърхност (медал, тъкан); 4) място, местност; 5) геом. страна (на фигура); 6) прен. страна, аспект; por otro lado от друга страна, от друга гледна точка; 7) генеалогична линия; del lado paterno по бащина линия; 8) pl покровители, съветници; dejar a un lado а) оставям настрана, отмятам; б) прен. не обръщам внимание, изключвам от разговора; hacerse a un lado отмествам се, оттеглям се настрана; mirar de (de medio) lado прен. а) гледам отвисоко; б) поглеждам скришом; comerle un lado a uno прен., разг. подяждам някого, живея за негова сметка; dar de lado a uno прен., разг. изоставям някого, лицемерно го избягвам; echar a un lado прен. изоставям, захвърлям встрани; estar del otro lado на другата страна съм, от противниковия лагер, партия; застъпвам различни идеи; ir cada uno (cada cual) por su lado прен., разг. всеки по пътя си; взаимно не се разбираме; ir de un lado para otro непрекъснато щъкам насам-натам. -
29 loco,
a adj 1) луд, безумен; volverse loco, полудявам; loco, de atar (de remate) прен., разг. буен; луд за връзване; немирен; 2) неразумен; рискован, безумен; a tontas y a loco,as необмислено, безразсъдно; 3) прен. безумен (за цена и пр.); 4) прен. обилен, буен (за растителност); un loco, hace ciento proverb една крастава овца, цялото стадо заразява; cada loco, con su tema прен., разг. всеки си е башка луд; estar (ponerse) loco, de contento прен., разг. полудявам от радост; hacer el loco, прен., разг. вдигам скандали; hacerse el loco, прен., разг. правя се на луд, правя се, че не разбирам; volver loco, a alguien а) прен., разг. постоянно притеснявам някого, подлудявам го; б) прен., разг. много ми харесва нещо; el chocolate me vuelve loco, луд съм по шоколада, страшно ми харесва. -
30 lugar
m 1) място; 2) местност; 3) селище; населено място; 4) пасаж, текст, израз, сентенция; място в произведение на автор; 5) време, възможност; 6) служба, длъжност; 7) повод, мотив, възможност, случай; 8) ред, място, серия; lugar común общ принцип; тривиален израз, уместен за случая; lugar sagrado свято място; dar lugar давам повод, предизвиквам нещо; despoblarse el lugar прен. обезлюдявам се (за селище); en lugar de вместо да; en primer lugar на първо място; Ўen su lugar, descanso! воен. свободно!; fuera de lugar неуместно, безсмислено; hacer lugar правя място, освобождавам място; hacerse uno lugar прен. правя си място, създавам си име; tener lugar разполагам с необходимото време за нещо; tener lugar una cosa случвам се, провеждам се, ставам. -
31 malasangre
1. adj неприятен, зъл, коварен (и като същ.); 2. f коварство, злина, лошотия; hacerse uno malasangre прен., разг. разстройвам се, разтревожвам се пред нещо неприемливо. -
32 manga
f 1) ръкав; en mangas de camisa по риза; 2) техн. шланг, ръкав; 3) вентилационна тръба; 4) сак; 5) въоръжен отряд; 6) конична платнена цедилка; 7) смерч; manga de viento вихър; 8) фунийка за гарниране със сметана; 9) наметало от груб плат; 10) разг. пиянство, пияница; 11) Анд., Амер. кошара за добитък; 12) Ц. Амер. грубо наметало; 13) спорт. спортен участък при автомобилни, мотоциклетни състезания; манш; 14) мор. най-голямата ширина на кораб; 15) лов. викач, който насочва плячката при лов; 16) pl надбавка, бакшиш; manga de agua проливен дъжд с вихрушка; echar de manga a uno прен. умело и прикрито се възползвам от някого; estar (ir, hacerse) de manga прен., разг. сдушили са се (с лоша цел); pegar mangas прен., разг. запретвам ръкави, готвя се за нещо; sacar(se) una cosa de la manga прен., разг. а) правя или казвам нещо без повод или без да знам защо; б) правя нещо набързо; в) изненадвам останалите с нещо; вадя изпод ръкава си; tirar la manga прен., разг. Арж. искам пари назаем; traer una cosa en la manga прен., разг. под ръка ми е; andar manga por hombro прен. сред голямо безредие съм (вкъщи и др.); tener manga ancha, ser de manga ancha прен. гледам на нещата през пръсти; hacer mangas y capirotes прен. действам самоволно, не се съобразявам с никого. -
33 mar
m, f 1) море; 2) прен. голямо изобилие от нещо; un mar de làgrimas море от сълзи; mar bonanza, mar en calma (en leche) спокойно море, безветрие, пълно затишие; mar de leva (de fondo) бурно море; alta mar открито море; por mar по море; hacerse a la mar излизам на море; a mares изобилно (с гл. llorar, llover, sudar); de mar a mar пищно, разкошно; mar arbolada (gruesa) много бурно море; arar en el mar прен. напразни усилия; arrojarse uno a la mar прен. поемам голям риск; la mar, un mar много, изобилно; la mar de, un mar de много; meter la mar en un pozo прен. невъзможността или трудността нещо обширно да се сведе до по-малки размери; picarse el (la) mar започвам да се вълнувам (за морето); romperse el mar разбивам се в скали, бряг и т. н. (за вълна); hablar de la mar а) прен., разг. невъзможно е да се извърши или разбере; б) прен. нужни са още много усилия. -
34 miel
f 1) мед; 2): miel de caña (de primas) петмез при производство на захар; 3) хашиш, етерни масла; miel silvestre див мед; dejar a uno con la miel en los labios прен., разг. отнемам някому нещо, което му харесва или му се услажда; hacerse uno de miel прен. държа се меко, внимателно; miel sobre hojuelas прен. нещо много подхожда на друго, подчертава го; no hay miel sin hiel няма радост без грижи; vender miel al colmenero прен. на стар краставичар краставици продавам; luna de miel меден месец. -
35 monja
m 1) монахиня, калугерка; 2) М. кръгъл сладък хляб; 3) pl късчета догаряща хартия; hacerse uno de las monjas Ч. преструвам се, че нищо не знам. -
36 moño
m 1) кок (коса); 2) панделка; 3) качулка (у птици); 4) pl фльонги, безвкусни украшения; 5) прен., разг. суетност, надутост; 6) Ч. кичур коса; 7) прен. Ч. връх; връх на нещо; estar uno hasta el moño de algo o alguien прен., разг. до гуша ми е дошло, не мога да го понасям повече; hacerse una el moño разг. вчесвам се; ponérse uno moños прен. приписвам си заслуги, надувам се; quitar moños a uno прен. натривам носа някому, смачквам му фасона. -
37 muerto,
a 1. adj 1) мъртъв; умрял; починал; hojas muerto,as окапали листа; naturaleza muerto, нежива природа; 2) разг. убит; 3) гасен (за вар); 4) потъмнял; помътнял (за цвят); 5) замрял, неактивен, бездействен; màs muerto, que vivo изплашен до смърт; ni vivo, ni muerto, ни жив, ни умрял; dinero muerto, мъртъв капитал; echar a uno el muerto, прен. приписвам някому вината; 2. m 1) мъртвец, покойник; 2) мор. шамандура, неподвижна котва; 3) прен. смърт; досадно, неприятно нещо; 4) жарг. угарка от трева; desenterrar los muerto,s прен., разг. повдигам костите на мъртвите, говоря за тях; espantóse la muerto,a de la degollada прен., разг. не виждам гредата в своите очи, а сламката в чуждите; estar uno muerto, прен., разг. трупясал съм, скапан съм от умора; estar uno muerto, por una persona o cosa прен., разг. умирам за нещо или някого; hacerse uno el muerto, прен. мълча, трая си, за да не ме забележат; medio muerto, прен. полумъртъв; много уморен, стреснат, впечатлен и т. н.; muerto, de hambre прен. изнемогващ, бедстващ; no tener uno dónde caerse muerto, прен., разг. беден съм, нищо си нямам. -
38 necesario,
a adj необходим, нужен; hacerse uno el necesario, карам да ме молят; опитвам се да покажа, че съм необходим. -
39 notar
1. tr 1) отбелязвам; обозначавам; 2) водя си бележки; правя бележки върху текст; 3) забелязвам, обръщам внимание; 4) нотирам; 5) правя забележка, мъмря, порицавам; 2. prnl забелязвам се, ставам явен; hacerse notar прен., разг. изпъквам, отличавам се от останалите ( по-скоро в пейоративен смисъл). -
40 nueva
f новост, известие, новина, вест; hacerse uno de nuevas преструвам се, че чувам нещо за първи път.
См. также в других словарях:
hacerse — 1. orinarse con la ropa puesta; orinarse en la cama; no lograr contener la orina o las heces; cf. mearse, cagarse, hacerse pipí, hacerse caca; el Lorenzo se hace en la noche , chuchas, me hice de pura risa , me llegué a hacer de pura risa 2. f … Diccionario de chileno actual
hacerse — hacer(se) 1. Como transitivo, significa, básicamente, ‘producir o fabricar’ y ‘realizar o ejecutar’; como pronominal, ‘convertirse en algo o llegar a ser algo’ (Se hizo médico) y ‘fingir ser algo’ (Se hizo el muerto); como intransitivo no… … Diccionario panhispánico de dudas
hacerse — {{＃}}{{LM SynH20222}}{{〓}} {{CLAVE H19718}}{{＼}}{{CLAVE}}{{／}}{{＼}}SINÓNIMOS Y ANTÓNIMOS:{{／}} {{［}}hacer(se){{］}} {{《}}▍ v.{{》}} ＝ {{＜}}1{{＞}} crear • fabricar • construir • dar forma • confeccionar • elaborar • componer • formar ＝ {{＜}}2{{＞}}… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
hacerse la América — hacerse rico; lograr fortuna; dar con un recurso valioso; cf. hacerse la Meca, América; las Isapres se han hecho la América en Chile , nuevamente, los españoles se están haciendo la América acá en América , me hice la América; me gané la lotería … Diccionario de chileno actual
hacerse cruces — hacerse de cruces … Diccionario de dichos y refranes
hacerse el gil — fingir ignorancia; evadir la responsabilidad; cf. hacer como si nada, hacerse el tonto, hacerse el inocente, hacerse el cucho, hacerse el sueco, hacerse el leso, hacerse el loco, hacerse el huevón, hacerse; no te hagas el gil, Roberto; tú sabes… … Diccionario de chileno actual
hacerse el huevón — fingir no saber; evadir asunto; evitar el asunto; cf. hacerse el tonto, hacerse el inocente, hacerse el sueco, hacerse el leso, hacerse el loco, hacerse cucho, hacerse el gil, hacer como que, hacerse; por favor, no te hagas el huevón que todos… … Diccionario de chileno actual
hacerse el sueco — fingir no saber; fingir inferioridad; aparentar inocencia; cf. hacerse el que no sabe, hacerse el inocente, hacerse el loco, hacerse el gil, hacerse el leso, hacerse el huevón, hacerse el cucho, hacerse; los suecos se hacen los suecos: producen y … Diccionario de chileno actual
hacerse el cucho — fingir inocencia; evadir responsabilidad; hacerse la víctima; cf. sacarle la vuelta, hacerse el sueco, hacerse el huevón, hacerse el gil, hacerse el loco, hacerse el sueco, hacerse, cucho; esos conscriptos se estaban haciendo los cuchos en el… … Diccionario de chileno actual
hacerse el inocente — fingir inocencia; cf. hacerse el tonto, hacerse el sueco, hacerse el leso, hacerse el gil, hacerse el loco, hacerse el huevón, hacerse; haciéndose el inocente el muy desvergonzado: ¡Tú también estabas aquí cuando mancharon la alfombra con vino! … Diccionario de chileno actual
hacerse el leso — fingir no saber; evadir asunto; cf. hacerse el tonto, hacerse el inocente, hacerse el loco, hacerse el gil, hacerse el sueco, hacerse el huevón, hacerse; no te hagas la lesa, Lucinda, sabemos que tienes guardado un pito por ahí … Diccionario de chileno actual
