-
21 électromoteur,
trice adj. (de électro- et moteur) 1. електромоторен; 2. m. електромотор, електродвигател; 3. force électromoteur,trice електродвижеща сила; електромотриса. -
22 émoi
m. (lat. pop. °exmagare "priver de sa force", germ. °magan) вълнение, тревога. Ќ mettre en émoi разтревожвам, развълнувам. Ќ Ant. calme. -
23 enforcir
v. (de en-, force et suff. verbal) I. v.tr. заздравявам, правя по-здрав; II. v.intr. заяквам, заздравявам, ставам по-здрав. -
24 éolien,
ne adj. (du gr. Aiolos "dieu des vents") 1. еолийски; harpe éolien,ne еолийска арфа; 2. вятърен; force, énergie éolien, сила (енергия, произвеждана от) на вятъра. -
25 facultatif,
ve adj. (de faculté) незадължителен, факултативен. Ќ Ant. obligatoire, forcé. -
26 faiblesse
f. (de faible) 1. слабост, безсилие; faiblesse de l'organisme слабост на организма; 2. прен. слабост; avoir de la faiblesse pour la musique имам слабост към музиката; 3. слабо място, слаба страна; 4. малодушие, безхарактерност; 5. прилошаване; tomber en faiblesse прилошава ми. Ќ Ant. force, puissance, vigueur, énergie. -
27 forcément
adv. (de forcé) 1. с насилие, по принуда, по необходимост; 2. мод. неизбежно, по необходимост, абсолютно. Ќ Ant. éventuellement, probablement. -
28 forcerie
f. (de force) парник за ранни цветя, зеленчуци и др.; оранжерия. -
29 fragilité
f. (lat. fragilitas) 1. чупливост, трошливост; 2. крехкост; 3. прен. нетрайност, преходност. Ќ Ant. résistance; force. -
30 gaillard1,
e adj. et n. (du gallo-roman °galia, de la rac. celt. gal- "force") 1. весел, жив, бодър, жизнерадостен; frais et gaillard1, свеж и бодър; humeur gaillard1,e жизнерадостно настроение; 2. прекалено свободен, волен; 3. смел, юначен; 4. m. здрав и жив човек, здравеняк, юнак; 5. f. жена без срам, със свободно поведение; 6. m. разг. младеж, момче. Ќ Ant. faible; fatigué, triste. -
31 gilet
m. (du turc yelek) 1. жилетка; 2. елек. Ќ gilet de force усмирителна риза; gilet pare-balles противокуршумна жилетка; gilet de sauvetage спасителна жилетка; gilet de corps фланела, потник ( който се носи направо върху тялото). -
32 idée
f. (gr. idea "forme visible") 1. понятие, представа; идея; l'idée du beau, du bien представа (понятие) за красивото, за доброто; donner une idée de давам (обща) представа за; 2. идея, мисъл, замисъл; l'idée fondamentale d'une њuvre основната идея на творба; 3. възглед, схващане, мнение; идея; idées politiques политически възгледи; idée reçue предразсъдък; 4. намерение; changer d'idée променям намерението си; 5. въображение, идея. Ќ avoir en idée имам наум; cette idée a fait son chemin тази идея си е пробила път (наложила се е); idée fixe фикс-идея; se forger des idées въобразявам си несъществуващи неща; se mettre dans l'idée вкарвам си в ума (главата); une idée; une idée de разг. много малко от; avoir une haute idée de soi претенциозен съм, имам високо мнение за себе си; avoir des idées noires имам черни мисли; idée-force водеща идея; ne faire qu'а son idée карам както си знам. -
33 intrus,
e adj. et n. (lat. médiév. intrusus, pour introtrusus "introduit de force") 1. натрапен, самонатрапил се; 2. m., f. натрапник; самозванец; 3. m. елемент от тест, който е различен от останалите и е необходимо да се открие. -
34 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
35 kilogramme-poids
m. вж. kilogramme-force. -
36 kraft
m. (suéd. kraft "force" et papper "papier") много здрава амбалажна хартия. -
37 langueur
f. (lat. languor, languoris) слабост, вялост, изнемощялост, умора, отпадналост, униние, апатия; langueur du style апатичен стил. Ќ Ant. activité, animation, ardeur, chaleur, vie, vivacité, force. -
38 magnétomoteur,
trice adj. (de magnéto- et moteur, adj.) физ. force magnétomoteur,trice сума от разликите в магнитния потенциал. -
39 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
40 majeur,
e adj. (lat. major) 1. по-голям, по-висш; la majeur,e partie по-голямата част; 2. пълнолетен; 3. прен. много важен; непреодолим; affaire majeur, e много важна работа; force majeur,e непреодолима сила. Ќ gamme majeur,e муз. мажорна гама; tierce majeur,e в игра на карти - терца мажорна (асо, поп и дама от една боя).
См. также в других словарях:
force — [ fɔrs ] n. f. • 1080; bas lat. fortia, plur. neutre substantivé de fortis → 1. fort; forcer I ♦ La force de qqn. 1 ♦ Puissance d action physique (d un être, d un organe). Force physique; force musculaire. ⇒ résistance, robustesse, vigueur. Force … Encyclopédie Universelle
forcé — force [ fɔrs ] n. f. • 1080; bas lat. fortia, plur. neutre substantivé de fortis → 1. fort; forcer I ♦ La force de qqn. 1 ♦ Puissance d action physique (d un être, d un organe). Force physique; force musculaire. ⇒ résistance, robustesse, vigueur … Encyclopédie Universelle
force — Force, Vis, Neruositas, Fortitudo, Virtus. Il se prend quelquesfois pour le dessus d une entreprinse ou affaire, comme, Il combatit si vaillamment que la force fut sienne, c est à dire, que le dessus du combat et la victoire fut à luy. Item,… … Thresor de la langue françoyse
force — 1 n 1: a cause of motion, activity, or change intervening force: a force that acts after another s negligent act or omission has occurred and that causes injury to another: intervening cause at cause irresistible force: an unforeseeable event esp … Law dictionary
force — Force. subst. fem. Vigueur, faculté naturelle d agir vigoureusement. Il se dit proprement du corps. Force naturelle. grande force. force extraordinaire. force de corps. force de bras, la force consiste dans les nerfs. frapper de toute sa force, y … Dictionnaire de l'Académie française
Force — Force, n. [F. force, LL. forcia, fortia, fr. L. fortis strong. See {Fort}, n.] 1. Capacity of exercising an influence or producing an effect; strength or energy of body or mind; active power; vigor; might; often, an unusual degree of strength or… … The Collaborative International Dictionary of English
forcé — forcé, ée (for sé, sée) part. passé de forcer. 1° À quoi on a fait violence, qu on a tordu, brisé avec violence. Un coffre forcé. Une serrure forcée. • Ils [les Juifs] répandirent dans le monde que le sépulcre [de Jésus] avait été forcé ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
force — n 1 *power, energy, strength, might, puissance Analogous words: *stress, strain, pressure, tension: *speed, velocity, momentum, impetus, headway 2 Force, violence, compulsion, coercion, duress, constraint, restraint denote the exercise or the… … New Dictionary of Synonyms
force — [fôrs, fōrs] n. [ME < OFr < VL * fortia, * forcia < L fortis, strong: see FORT1] 1. strength; energy; vigor; power 2. the intensity of power; impetus [the force of a blow] 3. a) physical power or strength exerted against a person or… … English World dictionary
Force — Force, v. t. [imp. & p. p. {Forced}; p. pr. & vb. n. {Forcing}.] [OF. forcier, F. forcer, fr. LL. forciare, fortiare. See {Force}, n.] 1. To constrain to do or to forbear, by the exertion of a power not resistible; to compel by physical, moral,… … The Collaborative International Dictionary of English
force — ► NOUN 1) physical strength or energy as an attribute of action or movement. 2) Physics an influence tending to change the motion of a body or produce motion or stress in a stationary body. 3) coercion backed by the use or threat of violence. 4)… … English terms dictionary
