-
1 fenêtre
f. (lat. fenestra) 1. прозорец; la fenêtre donne, a vue sur le parc прозорецът е с изглед към парка; retenir un coin côté fenêtre запазвам си място до прозореца (във влак и др.); regarder par la fenêtre гледам през прозореца; fenêtre dormante прозорец, който не се отваря; fenêtre par pante наклонен прозорец; fenêtre gisante прозорец, чиято ширина е много по-голяма от височината; fenêtre а la guillotine прозорец, който се спуска; 2. празно поле за попълване (на документи и др.). Ќ entrer par la fenêtre постигам целта си въпреки пречките, които някой ми създава; jeter son argent par la fenêtre прахосвам си парите. -
2 porte-fenêtre
f. (de porte et fenêtre) (pl. portes-fenêtres) стъклена врата. -
3 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
4 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
5 aveugler
v.tr. (de aveugle) 1. ослепявам, лишавам от зрение; 2. прен. заслепявам; помрачавам; 3. мор. запушвам; aveugler une fenètre запушвам прозорец; s'aveugler ослепявам се; заслепявам се. Ќ s'aveugler sur qqch. затварям си очите пред нещо. -
6 balancer
v. (de balance) I. v.tr. 1. люлея, разлюлявам, клатя, клатушкам; махам, размахвам; balancer ses bras махам ръцете си; 2. разг. хвърлям, мятам; balancer un objet par la fenêtre хвърлям предмет през прозореца; 3. прен., разг. захвърлям; balancer ses vêtements захвърлям дрехите си; 4. арго издавам; 5. уравновесявам; balancer une cargaison мор. уравновесявам товар; 6. прен., ост. сравнявам, преценявам, претеглям; balancer le pour et le contre преценявам за и против; 7. ост., прен. компенсирам; 8. приключвам, завършвам; balancer des livres приключвам счетоводни книги; II. v.intr. прен., лит. колебая се; sans balancer без колебание; se balancer люлея се, клатушкам се. Ќ s'en balancer пука ми; ça balance разг. имам ритмичност ( за музика). Ќ Ant. décider, trancher. -
7 barreau
m. (de barre) (pl. barreaux) 1. пръчка; barreau d'une chaise пръчка на стол; 2. решетка; barreaux d'une fenêtre de prison решетки на прозорец на затвор; 3. печ. лост на ръчна преса; 4. юр. място за адвокат в заседателна зала; 5. адвокатско съсловие; 6. адвокатство, адвокатска професия. Ќ un barreau de chaise пръчка на стол; разг. много дебела пура; être derrière les barreaux в затвора съм. -
8 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
9 embrasure
f. (p.-к. de embraser) 1. архит. отвор в стена (за поставяне врата, прозорец); embrasure d'une fenêtre отвор на прозорец; 2. воен. бойница, амбразура. -
10 fenêtrage
m. (de fenêtre) 1. всички прозорци на едно здание; 2. разположение на прозорците на едно здание. -
11 fenêtrer
v.tr. (de fenêtre) пробивам място за прозорци; поставям прозорци. -
12 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
13 guillotine
f. (de Guillotin, n. du médecin qui en préconisa l'usage après Louis et sa louisette) гилотина. Ќ fenêtre а guillotine прозорец, който се вдига и спуска вертикално. -
14 ouvert,
e adj. (de ouvrir) 1. отворен, разтворен; fenêtre grand ouvert,e широко отворен прозорец; magasin ouvert, отворен магазин; fleure ouvert,e разтворено, разцъфнало цвете; avoir le crâne ouvert, счупен ми е черепът; la chasse est ouvert,e сезонът за лов е открит; 2. прям, откровен, честен, чистосърдечен; 3. открит, незащитен; ville ouvert,e незащитен град (който не е защитен от военните); 4. свободен, достъпен за всички; port ouvert, свободно пристанище; bibliothèque ouvert,e а tous библиотека с достъп за всеки. Ќ а bras ouvert,s с разтворени обятия; а cњur ouvert, чистосърдечно; guerre ouvert,e обявена война; tenir table ouvert,e гостоприемен съм, домът ми е отворен за всеки; traduire а livre ouvert, привеждам непознат текст направо, без речник. Ќ Ant. fermé; faux; étroit; couvert; hypocrite; intime; borné, buté. -
15 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
16 plonger
v. (lat. pop. °plumbicare, de plumbum "plomb") I. v.tr. 1. потапям; спущам във вода; 2. забивам (нож и др.); 3. прен. хвърлям; потапям; докарвам до; plonger dans l'embarras хвърлям в неудобство; II. v.intr. 1. потъвам, гмуркам се; oiseaux qui plongent птици, които се гмуркат; plonger dans ses pensées потъвам в мислите си; 2. ав. пикирам (спущам се отвесно); 3. спорт. плонжирам, хвърлям се подир топката; 4. прен. гледам отвисоко, виждам; de cette fenêtre, on plonge chez les voisins от този прозорец се вижда у съседите; se plonger 1. потъвам; 2. прен. предавам се напълно, потъвам. -
17 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
18 sauter
v. (lat. saltare "danser", de salire "sauter") I. v.intr. 1. скачам; sauter haut скачам високо; 2. хвърлям се; sauter par la fenêtre хвърлям се от прозореца; sauter sur qqn. хвърлям се, нахвърлям се върху някого; 3. вдигам се във въздуха; пръскам се във въздуха, експлодирам; 4. в съчет. faire sauter вдигам във въздуха; избивам, изтръгвам; откъсвам; пържа, изпържвам; 5. качвам се, ставам; sauter sur un cheval мятам се на кон; sauter de son siège ставам от стола си; II. v.tr. 1. прескачам; sauter un obstacle прескачам препятствие; 2. прен. пропускам, прескачам; sauter un mot en lisant пропускам дума четейки; 3. ост. пържа, изпържвам; запържвам; 4. sauter qqn. разг. имам сексуална връзка с някого. Ќ reculer pour mieux sauter погов. ако се откажеш временно от нещо, ще можеш да имаш по-голяма полза след това; sauter aux yeux бия на очи, много съм очевиден. -
19 tabatière
f. (de tabac) табакера. Ќ fenêtre а tabatière тавански прозорец. -
20 traverse
f. (lat. pop. °traversa, fém. substant. de tra(ns)versus) 1. траверса; напречна греда; traverses d'une fenêtre траверси на прозорец; 2. траверс (на железопътна линия); 3. мор. преграда, която препречва влизането в пристанище; траверс; 4. пряк път; 5. лит., прен. спънка, пречка. Ќ а la traverse de qqch. напук на, противоположно на; de traverse напречен.
См. также в других словарях:
fenêtre — [ f(ə)nɛtr ] n. f. • XIIe; lat. fenestra 1 ♦ Ouverture faite dans un mur, une paroi, pour laisser pénétrer l air et la lumière; l encadrement de cette ouverture. ⇒ 2. baie, bow window, lucarne, lunette, œil de bœuf. Percer une fenêtre. L… … Encyclopédie Universelle
Fenetre — Fenêtre Pour les articles homonymes, voir Fenêtre (homonymie). En architecture et construction, une fenêtre est une baie, une ouverture dans un mur ou un pan incliné de toiture, avec ou sans vitres … Wikipédia en Français
fenêtré — fenêtré, ée (fe nê tré, trée) part. passé. 1° Percé de fenêtres. Cet édifice est bien fenêtré. 2° Terme de botanique. Feuilles fenêtrées, feuilles percées à jour. Terme de chirurgie. Compresses, linges, emplâtres fenêtrés, ceux où l on a… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fenêtre — Pour les articles homonymes, voir Fenêtre (homonymie). En architecture et construction, une fenêtre, châssis en français canadien[1], est une baie, une ouverture dans un mur ou un pan incliné de toiture, avec ou sans vitres … Wikipédia en Français
fenêtre — (fe nê tr ) s. f. 1° Ouverture ménagée dans les murs d une construction pour introduire le jour et l air à l intérieur. • Bajazet et les siens entrés par les fenêtres Sont dans la grande cour qui demandent les traîtres, MAIRET Soliman, V, 13 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FENÊTRE — n. f. Ouverture faite dans certaines parties d’un bâtiment, pour donner du jour et de l’air à l’intérieur. Fenêtre basse. Fenêtre haute. Fenêtre carrée, ronde, ovale. Fenêtre à balcon. Se mettre à sa fenêtre. Regarder par la fenêtre. Jeter par la … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
FENÊTRE — s. f. Ouverture faite dans certaines parties d un bâtiment, pour donner du jour et de l air à l intérieur. Fenêtre basse. Fenêtre haute. Fenêtre carrée, ronde, ovale. Fenêtre à balcon. Avoir des pots de fleurs sur sa fenêtre. Se tenir à la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
fenêtre — n.f. Se mettre à la fenêtre, essayer de voir les cartes de l adversaire (jeu). / Mettre les chaussettes à la fenêtre, pour une femme, n éprouver aucun plaisir physique. / Mettre le nez à la fenêtre, tenter une échappée (cyclisme) … Dictionnaire du Français argotique et populaire
fenêtre — nf., croisée : FeNÉTRA (Albanais.001, Annecy, Arvillard.228b, Bogève, Compôte Bauges, Cordon.083, Giettaz, Reignier, St Germain Ta., Thônes, Villards Thônes | 228a, Albertville, Chambéry, Giettaz, Samoëns, Saxel), fnéfra (Montagny Bozel). E. :… … Dictionnaire Français-Savoyard
fenêtre — ● n. f. ● 1. ►INTGRAF Manière d afficher les informations à l écran dans des cadres et permettant d agrandir virtuellement la taille de la surface de travail, tout en la découpant en autant de domaines que l on peut gérer comme autant d écrans… … Dictionnaire d'informatique francophone
fenêtre — langelis statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. opening; window vok. Fenster, n rus. окошко, n pranc. fenêtre, f; guichet, m … Automatikos terminų žodynas
