-
1 excess
{ik'ses}
1. излишък, по-голям размер/количество, връхнина, мат. разлика
in EXCESS of свръх, повече от
EXCESS of enthusiasm прекомерен ентусиазъм
EXCESS of imports over exports превес на вноса над износа
2. често pl невъздържаност, прекаляване, прекаленост, ексцес, жестокост, зверство
to EXCESS прекалено, прекомерно
to carry one's grief, etc. to EXCESS отдавам се прскомерно на скръбта си и пр
3. attr свръх, над нормата, допълнителен
EXCESS luggage багаж над определената норма (при пътуване)
EXCESS profits свръхпечалби
EXCESS fare жп. допълнителна такса* * *{ik'ses} n 1. излишък, по-голям размер/количество; връхнина; м* * *свръх; свръхпечалба; прекаляване; връхнина; ексцес; изстъпление; излишък;* * *1. attr свръх, над нормата, допълнителен 2. excess fare жп. допълнителна такса 3. excess luggage багаж над определената норма (при пътуване) 4. excess of enthusiasm прекомерен ентусиазъм 5. excess of imports over exports превес на вноса над износа 6. excess profits свръхпечалби 7. in excess of свръх, повече от 8. to carry one's grief, etc. to excess отдавам се прскомерно на скръбта си и пр 9. to excess прекалено, прекомерно 10. излишък, по-голям размер/количество, връхнина, мат. разлика 11. често pl невъздържаност, прекаляване, прекаленост, ексцес, жестокост, зверство* * *excess[ik´ses] I. n 1. излишък; връхнина; мат. разлика; \excess of nine остатък при деление на 9; in \excess of свръх, в излишък; a few years ago interest rates in \excess of 20 per cent would have been unthinkable преди няколко години лихви над 20 процента биха били немислими; \excess profits свръхпечалби; \excess profits duty ( tax) данък върху свръхпечалбите; 2. (често pl) невъздържаност, прекаляване, прекаленост; ексцес, изстъпление; to \excess прекалено; II. adj прекомерен, прекален; \excess weight свръхтегло; \excess luggage свръхбагаж (обикн. при пътуване със самолет); \excess fare жп доплащане; допълнителна такса; \excess supply ( demand) икон. прекомерно предлагане (търсене). -
2 interèsse
m 1) интерес, облага, полза: non ho nessun interèsse a fare questo нямам никакъв интерес да правя това; faremo tutto nell'interèsse dei cittadini ще направим всичко в полза на гражданите; 2) интереси, внимание: il mio interèsse и per la filosofia интересите ми са към философията; 3) счет. лихва: l'interèsse del tre per cento лихва от три процента; 4) pl interessi права, интереси; Ќ avere interèsse per интересувам се от; matrimonio d'interèsse брак по сметка. -
3 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
4 gràdo
m 1) степен, ниво, равнище: alto gràdo di pericolositа висока степен на опасност; gràdo di istruzione образователен ценз; gràdo di perfezione ниво, равнище на усъвършенстване; autore di primo gràdo първостепенен автор; 2) градус: questa grappa ha almeno quaranta gradi тази ракия е поне четирийсет градуса; fuori sono almeno due gradi sotto lo zero навън са поне два градуса под нулата; 3) чин, звание: и arrivato al gràdo di colonnello той стигна до чин полковник; 4) степен: cugina di secondo gràdo втора братовчедка; Ќ fare una cosa per gradi правя нещо постепенно; di gràdo in gràdo постепенно; essere in gràdo di fare qualcosa в състояние съм да направя нещо. -
5 bène
1. avv добре; Ќ sentirsi bène чувствам се добре; gente per bène порядъчни хора; ti sta bène! така ти се пада!; 2. m 1) добро, добрина: fare (ricevere) del bène правя (получавам) добро; per il bène comune за общото благо; 2) pl имущество, състояние. -
6 mèzzo2
m 1) средство, начин: per fare questo, devi trovare il mèzzo2 necessario за да направиш това, трябва да намериш необходимия начин; dicono che in guerra tutti i mezzi sono leciti казват, че във война всички средства са позволени; mezzi leciti ed illeciti позволени и непозволени средства; 2) превозно средство: mèzzo2 di trasporto превозно средство; mezzi pubblici градски транспорт; 3) средство: mezzi audiovisivi аудио-визуални средства; mezzi di produzione производителни средства; 4) pl средства, пари: mezzi di sussistenza средства за издръжка; Ќ per mèzzo2 di посредством, чрез. -
7 provàre
1. v 1) пробвам, проверявам, изпитвам: provàre la macchina изпитвам кола; posso provàre questo vestito? мога ли да пробвам тази рокля?; 2) изпитвам, чувствам: provàre simpatia per qualcuno изпитвам симпатия към някого; provàre avversione per qualcuno изпитвам неприязън към някого; provàre piacere (paura) изпитвам удоволствие (страх); 3) доказвам: ti credo, ma sono cose che bisogna provàre вярвам ти, но са неща, които трябва да бъдат доказани; 4) опитвам се: proviamo a fare cosм нека опитаме да направим така; 5) претърпявам, изпитвам: so che tu hai provato tante disgrazie знам, че си претърпял много изпитания; 6) репетирам: questo pezzo l'abbiamo provato poco това парче сме го репетирали малко; 2. v rifl provàresi 1) опитвам се, упражнявам се; 2) меря си силите. -
8 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
9 amòre
m любов, обич: amòre fraterno (carnale) братска (плътска) любов; amòre proprio честолюбие; Ќ per amòre di Dio! за Бога!; fare l'amòre любя се; essere un amòre прелестен съм. -
10 avère
1. v 1) имам, притежавам: avère tempo имам време; avère una casa con piscina притежавам къща с басейн; 2) avère da трябва: ho da studiare трябва да уча; 2. m имущество, имот; pl пари, авоари; Ќ avère freddo студено ми е; avère fame гладен съм; avère in contrario имам против; avère ragione прав съм; avère per certo сигурен съм; avère da fare зает съм. -
11 bòtta
f 1) удар: ho ricevuto una bòtta in testa удариха ме по главата; 2) прен. сътресение, удар: per me questa и una bòtta tremenda за мен това е голям удар; Ќ dare botte бия; prendere botte ям бой; fare a botte бия се; bòtta e risposta словесен двубой. -
12 càusa
f 1) причина: qual'и la causa dell'incidente? каква е причината за катастрофата?; 2) юр. кауза: càusa penale наказателно дело; càusa amministrativa административно дело; 3) прен. кауза, дело: per la nostra càusa comune за нашето общо дело, за нашата кауза; Ќ fare càusa a qualcuno завеждам дело срещу някого; essere in càusa con qualcuno съдя се с някого; vincere (perdere) una càusa печеля (губя) дело; rinviare la càusa отлагам делото. -
13 commissiòne
f 1) комисия: la commissiòne della camera dei deputati комисия при камарата на депутатите; 2) поръчка; 3) pl дребни покупки: devo uscire per fare alcune commissioni трябва да изляза да направя някои покупки; Ќ delitto su commissiòne поръчково убийство; furto su commissiòne кражба по поръчка. -
14 cortesìa
f 1) вежливост, учтивост; 2) услуга; Ќ per cortesìa! моля!; fare una cortesìa правя услуга. -
15 dovère
1. v 1) длъжен съм, трябва: cosa devo fare? какво трябва да направя?; 2) дължа: quanto Le devo per le pesche? колко Ви дължа за прасковите?; 2. m дълг, задължение: sento il dovère di dirvi считам за личен дълг да ви съобщя. -
16 dùe
1. num две, два: dùe giorni два дни; sono le dùe два часът е; 2. m втори: ci vedremo il dùe di gennaio ще се видим на втори януари; Ќ fare dùe passi разхождам се; lavorare per dùe работя за двама. -
17 favòre
m услуга: posso chiederti un favòre? мога ли да те помоля за една услуга?; fare un favòre правя услуга; Ќ per favòre! моля! ако обичате!; con il favòre di с помощта на; a favòre di в полза на. -
18 garantìre
v 1) гарантирам, поръчителствам: io garantisco per lui аз гарантирам за него; 2) прен. уверявам: ti garantisco che si puт fare уверявам те, че може да се направи. -
19 idèa
f 1) идея, мисъл: la tua idèa non и male идеята ти не е лоша; и stata un'idèa mia идеята беше моя; venire un'idèa хрумва ми идея; 2) представа, понятие; non ne ho la piщ pallida idèa нямам абсолютно никаква представа; 3) намерение: ho idèa di fare una puntatina al mare имам намерение да отскоча до морето; 4) pl idee виждания, схващания, идеи: le tue idee sono interessantissime твоите виждания са изключително интересни; Ќ nemmeno per idèa! за нищо на света! -
20 natùra
f 1) природа: la natùra и in pericolo природата е застрашена; 2) характер, природа: non te la prendere, lui и cosм di natùra не се стягай, той си е такъв по природа; 3) същност, естество: di che natùra и la domanda che mi vuoi fare? от какво естество е въпросът, който искаш да ми зададеш?; Ќ natùra morta натюрморт; di (per) natùra по природа; una seconda natùra втора природа.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fare — fà·re v.tr. e intr., s.m. FO I. v.tr. I 1a. compiere, eseguire: fare un gesto, un passo; fare una risata, un viaggio; fare un sogno; unito a sostantivi forma costrutti verbali: fare compere, acquisti; fare colazione, merenda; fare la doccia, fare … Dizionario italiano
fare (1) — {{hw}}{{fare (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io faccio , raro fò , tu fai , egli fa , noi facciamo , voi fate , essi fanno ; imperf. io facevo , tu facevi , egli faceva , essi facevano ; pass. rem. io feci , tu facesti , egli fece , noi facemmo , voi … Enciclopedia di italiano
per-2: B. per-, perǝ- — per 2: B. per , perǝ English meaning: to carry over, bring; to go over, fare Deutsche Übersetzung: “hinũberfũhren or bringen or kommen, ũbersetzen, durchdringen, fliegen” Note: not certainly from per 2: C. to separate… … Proto-Indo-European etymological dictionary
Per sempre — Студийны … Википедия
per — /per/ prep. [lat. per ]. 1. [per indicare attraversamento di un luogo (compl. di moto per luogo): l aria penetra p. le fessure ; il corteo passerà per via Nazionale ] ▶◀ attraverso, da, in, lungo. 2. [per indicare il luogo entro il quale avviene… … Enciclopedia Italiana
fare — [fer] vi. fared, faring [ME faren < OE faran, to go, wander, akin to Ger fahren & Du raren < IE base * per , to come over, transport > L portare, to carry, Gr peran, to pass over, peira, a trial, poros, a way] 1. Old Poet. to travel; go… … English World dictionary
fare una filippica — Fare un discorso violento, scagliarsi in un inventiva contro qualcuno. Spesso è detto in tono scherzoso. Filippiche è il titolo delle orazioni pronunciate dal famoso oratore greco Demostene per spronare gli Ateniesi alla guerra contro Filippo lI… … Dizionario dei Modi di Dire per ogni occasione
fare — fare1 s.m. [uso sost. di fare ], solo al sing. 1. (non com.) [cosa o insieme di cose che occorre eseguire: ci vorrà un bel f. per calmarlo ] ▶◀ da farsi, daffare, fatica, impegno. 2. [modo di comportarsi, di agire: ha un f. che non mi piace ]… … Enciclopedia Italiana
fare — A v. tr. 1. (assol.) agire, operare, adoperarsi, affaticarsi, applicarsi, lavorare CONTR. oziare, riposare, poltrire, bighellonare, stare con le mani in mano, stare in panciolle □ omettere 2. (un edificio, un impianto, ecc.) creare, erigere,… … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
fare — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun 1 money paid to travel by bus, taxi, etc. ADJECTIVE ▪ expensive, high ▪ cheap, low ▪ adult (esp. BrE), full, normal … Collocations dictionary
Fare — A fare is the fee paid by a traveler allowing him or her to make use of a public transport system: rail, bus, taxi, etc. In the case of air transport, the term airfare is often used.UsesThe fare paid is a contribution to the operational costs of… … Wikipedia
