-
1 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
2 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
3 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
4 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
5 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
6 misère
f. (lat. miseria, de miser "malheureux") 1. мизерия, нищета, крайна нужда; vivre dans la misère живея мизерно, бедно; 2. нещастие, беда, безпомощност, страдание; 3. pl. неприятности; faire des misères а qqn. нося неприятности на някого; 4. нищожество; 5. дребно, незначително нещо (сума и др.); 6. прен. мръсотия, низост, дребнавост, клевета. Ќ comme la misère sur le pauvre monde бързо и безмилостно; toute la misère du monde всички нещастия на човечеството; faire des misères а qqn. измъчвам, разигравам някого; pleurer (crier) misère оплаквам се от материалното си състояние. -
7 chasteté
f. (a remplacé chastée, dér. de chaste) целомъдрие, целомъдреност; девственост, чистота, непорочност; липса на еротизъм; faire vњu de chasteté давам обет за целомъдрие; vivre dans la chasteté живея целомъдрено. Ќ ceinture de chasteté колан за запазване на девствеността ( през Средновековието). Ќ Ant. concupiscence, impureté, débauche, dépravation, immodestie, impudeur, indécence; érotisme, lubricité, luxure. -
8 étroit,
e adj. (lat. strictus) 1. тесен; ruban étroit, тясна панделка, лента; 2. прен. интимен, близък, тесен; étroit,e amitié близко, интимно приятелство; 3. буквален, пряк, тесен; le sens étroit, пряк, буквален смисъл; 4. ограничен; esprit étroit, ограничен ум; 5. стегнат, стиснат; faire un nњud étroit, правя стегнат възел; 6. суров, строг; un étroit, devoir строг дълг. Ќ vivre а l'étroit, живея натясно ( бедно). Ќ Ant. ample, large, ouvert. -
9 intelligence
f. (lat. intelligentia, var. de intellegentia, de intellegere "comprendre") 1. интелигентност, ум, разум, разсъдък; faire preuve d'intelligence показвам интелигентност; 2. разбиране; 3. умствено развитие; 4. досетливост; il a eu l'intelligence de me prévenir той има досетливостта да ме предупреди; 5. прен. съгласие, единомислие; agir d'intelligence avec qqn. действам в съгласие с някого. Ќ avoir des intelligences avec qqn. в отношения съм с някого; intelligence service английско разузнаване; intelligence artificielle комп. изкуствен интелект; vivre en bonne intelligence живея в разбирателство. Ќ Ant. bêtise, stupidité, inintelligence, aveuglement; incompréhension; mésintelligence; désunion, dissension. -
10 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
11 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
12 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
13 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Faire vivre quelqu'un — ● Faire vivre quelqu un lui fournir les moyens d assurer sa subsistance : Cette activité est loin de le faire vivre ; être un motif de réconfort pour lui, l aider à affronter les difficultés : C est sa foi qui le fait vivre … Encyclopédie Universelle
vivre — 1. (vi vr ), je vis, tu vis, il vit, nous vivons, vous vivez, ils vivent ; je vivais ; je vécus, nous vécûmes ; je vivrai ; je vivrais ; vis, qu il vive, vivons, vivez ; que je vive, que nous vivions, que vous viviez ; que je vécusse ; vivant,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vivre et laisser mourir (film) — Vivre et laisser mourir Vivre et laisser mourir (Live and Let Die) est un film américano britannique faisant partie de la saga James Bond. Il a été réalisé par Guy Hamilton et est sorti en 1973. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3… … Wikipédia en Français
Vivre et laisser mourir — Données clés Titre original Live and Let Die Réali … Wikipédia en Français
vivre — 1. vivre [ vivr ] v. <conjug. : 46> • X e; lat. vivere I ♦ V. intr. 1 ♦ Être en vie; exister. La joie de vivre. « Un vivant dégoûté de vivre » (Musset). « Je ne sais plus bien ce qui me maintient encore en vie sinon l habitude de vivre » (A … Encyclopédie Universelle
vivré — 1. vivre [ vivr ] v. <conjug. : 46> • X e; lat. vivere I ♦ V. intr. 1 ♦ Être en vie; exister. La joie de vivre. « Un vivant dégoûté de vivre » (Musset). « Je ne sais plus bien ce qui me maintient encore en vie sinon l habitude de vivre » (A … Encyclopédie Universelle
VIVRE — v. n. (Je vis, tu vis, il vit ; nous vivons, vous vivez, ils vivent. Je vivais. Je vécus. J ai vécu. Je vivrai. Je vivrais. Vis, vivez. Que je vive. Que je vécusse. Vivant.) Être en vie. Tous les hommes et tous les animaux qui vivent sur la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VIVRE — v. intr. être doué de vie, être en vie. Tous les hommes et tous les animaux qui vivent. Si nous vivons dans ce temps là. Saint Louis vivait au treizième siècle. Cesser de vivre. être las de vivre. Les poissons vivent dans l’eau. Les chênes vivent … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
vivre — I. Vivre. v. n. Estre en vie. Tous les hommes, & tous les animaux qui vivent sur la terre. Abraham vivoit en tel siecle. si vous vivez en ce temps là. il a vescu cent ans. s il vit en âge d homme. cesser de vivre. estre las de vivre. estre… … Dictionnaire de l'Académie française
Faire la manche — Mendiant Pour les articles homonymes, voir Mendiant (homonymie). Quatre mendiants au Pont au Change ; gravure de Marlet … Wikipédia en Français
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
