entre+tú+y+yo

prep между 1) място, пространство; 2) взаимодействие между елементи; entre cuatro hombres, se comieron un cordero четиримата мъже изядоха едно агне; 3) за времетраене: tanto (entretanto) междувременно; entre lobo y can прен. ни риба, ни рак; 4) неопределеност, преход от едно към друго; 5) част от група; в състава на; 6) свързано с друг предлог: hablando para entre los dos между нас казано; 7) вътре, в себе си; tal pensaba yo entre mí така си мислех аз ( вътрешно).

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

m 1) грам. скоба; abrir (cerrar) el paréntesis отварям (затварям) скоби; прен. между другото; отварям скоба; 2) грам. вметнато изречение; 3) прен. прекъсване, спиране; 4) прен. действие или разсъждение, с което се прекъсва друга мисъл или действие; entre (por) paréntesis прен. в скоби, между другото; poner entre paréntesis прен. поставям под съмнение.

m 1) ред; 2) перо (приходно, бюджетно); 3) перо, статия (на доход, разход); 4) Амер. търговски стоки от една промишлена област; 5) pl прен., разг. ръкописен или печатен текст; leer entre renglónes прен. чета между редовете; a renglón seguido прен. след малко, веднага; dejar entre renglónes una cosa прен. напълно забравям, не се сещам точно когато е необходимо.

f 1) вода; agua bendita светена вода; agua viva течаща вода; agua muerta застояла вода; agua cruda твърда вода; aguas termales минерални води; agua de cepas разг. вино; agua de borrajas прен. незначително нещо, дреболия; aguas jurisdiccionales, territoriales териториални води; 2) вода, разтвор, есенция; agua de Colonia одеколон; agua fuerte хим. разтвор от азотна киселина; agua regia хим. смес от азотна и солна киселина; 3) наклон на покрив; techo a dos aguas двускатен покрив; 4) pl дъжд; 5) pl отблясък (на плат, скъпоценен камък и др.); 6) сълзи; 7) мор. пробив, дупка; 8) мор. вж. marea; 9) урина; 10) минерален извор; 11) pl морски води; 12) мор. морско течение; 13) мор. следа, път на кораб; a flor de agua по повърхността на водата; agua abajo по течението; echar agua en el mar прен. правя нещо безполезно; estar entre dos aguas прен. колебая се; guàrdate del agua mansa proverb пази се от тихата вода; sin decir agua va прен., разг. тихомълком нанасям вреда; sacar agua de las piedras прен. извличам полза от неблагоприятна ситуация; romper aguas изтича ми водата (при родилка); parecer que uno no esturbia el agua прен. тиха вода (за обикновен и кротък човек, който таи качества, злоба и т. н.).

m памук (растение и влакно); estar criado entre algodónes прен., разг. отгледан с големи грижи и внимание; algodón bruto необработен памук; algodón de vidrio стъклена вата.

m 1) година; año bisiesto високосна година; año corriente текуща година; año fiscal бюджетна година; año escolar (académico) учебна година; año Nuevo Нова година; 2) pl рожден ден; entre año през годината; año de la nana (de la pera, de maricastaña) разг. отдавна; entrado en años зрял, възрастен; perder año разг. повтарям, губя годината (за студент); quitarse años разг. скривам от годините си; estar a años luz прен. на светлинни години съм от нещо, някого; no hay quince años feos разг. младостта винаги е красива, няма грозна младост.

m желязна къса греда; entre barrotes adv разг. зад решетките.

m 1) рамка; 2) прозоречна рамка; 3) гергеф; 4) техн. шаси; 5) театр. кулиси; entre bastidores adv разг. резервирано; предпазливо, задкулисно.

a 1. adj 1) глупав, простоват (човек); 2) глупав, нелеп (за постъпка); 2. m глупак; bobo, de capirote (de Coria) пословичен персонаж, символ на глупостта; entre bobo,s anda el juego ирон. пред мен това не минава.

f 1) вежда; 2) прен. връх или гребен на планина; 3) прен. облак над планина; 4) прен. издатина, изпъкналост; 5) Куб. пътека ( горска), тесен горски път; arquear las cejas прен. повдигам вежди; quemarse las cejas прен., разг. уча много; tener entre ceja y ceja прен., разг. съсредоточавам се (в мисъл, цел); hasta las cejas loc adv разг. докрай; до гуша.

f pl кавички; poner entre comillas поставям в кавички.

f 1) кръст; en cruz накръст; на кръст; Cruz Roja Internacional Международен Червен кръст; 2) кръстен знак, поставен пред име, което означава, че човекът е мъртъв; 3) разпятие; 4) кръст (орден); 5) анат. кръст (на животно); 6) разклонение (на дърво); 7) прен. кръст, тежест, товар, тежко изпитание, участ; 8) тур€ (обратната страна на монета); cruz gamada пречупен кръст; cruz del matrimonio прен., разг. брачни задължения; cruz y raya прен. слагам кръст на нещо; край!; entre la cruz y el agua bendita прен. в голяма опасност; quedarse uno en cruz y en cuadro прен. обеднявам, оставам без нищо; hacerse uno cruces прен., разг. кръстя се (като учудване, изумление); hacer la señal de la (santa) cruz кръстя се.

m 1) зъб; diente de leche млечен зъб; diente incisivo преден зъб; diente canino кучешки зъб; diente molar кътник; 2) зъбец; 3) зъбер; 4) висок стръмен връх (в алпинизма); 5) скилидка (чесън); diente de león глухарче, радика; a regaña dientes с отвращение, с неприязън; crujirle a uno los dientes скърцам със зъби (от яд, нетърпение); armado hasta los dientes разг. въоръжен до зъби; dar diente con diente разг. тракат ми зъбите, от студ (страх); hablar (decir) una cosa entre dientes говоря през зъби, процеждам през зъби.

1. f 1) меч; 2) воен. шпага; 3) пика (цвят на карти); 4) риба-меч; 2. m тореадор, въоръжен с шпага; entre la espada y la pared adv разг. в опасна ситуация; quedarse a espadas прен., разг. проигравам всичко, губя всичко; sacar la espada por заставам в защита на...; ser buena espada прен. умел съм в литературни диспути; tirar uno de la espada измъквам сабята.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

m 1) петел; 2) гребен на покрив; 3) разг. фалшива нота (при пеене); 4) прен., разг. плюнка, храчка; 5) прен., разг. лице, което иска във всичко да командва; 6) прен. силен, смел мъж; 7) агресивен, нападателен мъж, перко; bajar el gallo прен., разг. натривам носа някому, смачквам му фасона; engreído como gallo de cortijo прен., разг. надут като петел; otro gallo me (te, le, nos, os, les) cantara прен., разг. друга щеше да бъде съдбата ми (ти, му, ни, ви, им); tener mucho gallo прен., разг. наперен, надут, суетен; демонстрирам власт и авторитет; alzar el gallo прен. перча се; ser muy gallo Амер. много съм смел, храбър; en menos que canta un gallo прен. за един миг; al primer gallo в полунощ; entre gallos y media noche в неподходящ час, в неуместно време; andar de gallo прен., разг. веселя се цяла нощ.

f 1) изготвяне, правене, създаване; направа; 2) състав, структура; 3) кроене, фасон (на дреха); 4) външен вид; форма; 5) създание, творение; дело; 6) прен. креатура, протеже; 7) pl заплащане за извършена работа; 8) фигура, изработена от дърво, глина и др.; 9) pl бикоб. външен изглед на бика и тореадора; no tener hechura невъзможно е; no se pierde màs que la hechura не е голяма загуба; entre sastres no se pagan hechuras услуга за услуга.

m 1) вълк; lobo1 de mar прен. морски вълк, стар моряк; lobo1 marino зоол. тюлен; lobo1 cerval (cervario) зоол. рис; 2) зоол. вид пъстърва; 3) дебела желязна кука, използвана от защитниците на обсадено място; pillar (coger) uno un lobo1 прен., разг. напивам се; tener el lobo1 por las orejas прен. страшно объркан съм; lobo1s de una camada прен., разг. от една и съща глутница, от един дол дренки; entre lobo1s no hay mordiscos гарван гарвану око не вади.

f 1) светлина; media luz полусветлина, здрач, дрезгавина; 2) прен. ден, дневна светлина; a las primeras luces на разсъмване, призори; entre dos luces а) по здрач; б) на разсъмване; в) разг. полупиян; 3) прен. светлина, просвета; 4) източник на светлина; 5) арх. отвор в стена (на прозорец); 6) pl знания, култура; просвещение; El Siglo de las Luces векът на Просвещението; 7) радиомагнитно излъчване; 8) прен. интелигентност; 9) прен. модел, ръководна светлина; 10) прен., разг. пари; 11) мор. фар; 12) жив. точка, от която се осветява картината; 13) М. нощна фиеста; luz artificial (eléctrica) електрическо, изкуствено осветление; luz de la razón прен. разумност; luz mala Арж., Ур. блуждаещ огън върху гробовете; a la luz de algo в светлината на; имайки предвид (новина, факт и др.); a toda(s) luz(s) прен. а) навсякъде; по всякакъв начин; б) очевидно, несъмнено; dar luz verde прен. давам зелена светлина, разрешавам; echar luz а) светя; б) прен. хвърлям светлина върху нещо (проблем, факт); rayar la luz de la razón прен. проблясва разум; започвам да разбирам; persona de pocas luces прен. ограничен човек; sacar a (la) luz прен. изваждам на бял свят; ver la luz виждам бял свят; раждам се; a buena luz прен. разумно, внимателно; de pocas luces а) ограничен човек; б) слабограмотен човек; luz de Bengala бенгалски огън; dar a luz раждам; dar a la luz пускам на светлина; salir a la luz а) излизам от печат (книга); б) прен. излизам наяве; a dos luces двусмислено; traje de luces параден костюм на тореадор.