-
1 semaine
f. (lat. relig. septimane, fém. de septimanus "relatif au nobre sept", de septem "sept") 1. седмица, неделя; 2. седмична заплата; recevoir sa semaine получавам седмичната си заплата; 3. пари, които се изразходват за една седмица; 4. гривна или пръстен, който се състои от седем халки; 5. съвкупност от седем подобни предмета. Ќ être de semaine дежурен съм за една седмица; prêter а la petite semaine давам в заем пари за кратък период и с голяма лихва; semaine anglaise работна седмица с почивни дни събота следобед и неделя; semaine Sainte рел. Страстната седмица; en semaine през работните дни; la semaine des quatre jeudis на куково лято; никога. -
2 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
3 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
4 courant2
m. (de courir) 1. течение; nager contre le courant2 плувам срещу течението; courant2 d'air въздушно течение; 2. courant2 électrique електрически ток; courant2 continu постоянен (прав) ток; courant2 alternatif променлив ток; courant2 monophasé монофазен ток; coupure de courant2 спиране на тока; 3. течение (в политиката, мисленето). Ќ mettre qqn. au courant2 de qqch. поставям някого в течение на нещо; le courant2 de la semaine в течение на седмицата; le courant2 passe разг. установява се разбирателство между двама души; remonter le courant2 справям се с трудности; courant2 mai през (време на) месец май. -
5 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
6 jeudi
m. (lat. Jovis dies "jour de Jupiter") четвъртък; le jeudi gras последният четвъртък преди Великите пости. Ќ la semaine des quatre jeudis разг. на куков ден, никога. -
7 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
8 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
9 saint,
e adj. et n. (lat. sanctus "consacré, vénéré") I. 1. свят, свещен; lieux saint,s светите места; 2. праведен, чист, непорочен; une âme saint,e чиста, непорочна душа; 3. църк. велик, страстен; mercredi saint, велика сряда; vendredi saint, велики петък; semaine saint,e страстна седмица; II. n. 1. m., f. светец, светия; la Sainte Vierge Светата Дева; reliques d'un saint, реликви на светец; 2. статуя на светец; 3. свят, благочестив човек. Ќ а la Saint-Glinglin разг. на куково лято; comme on connaît les saint,s on les honore погов. според заслугите и уважението; la fête passée, adieu le saint, изтъка си платното, захвърли кросното; la Sainte-Touche нар. ден, в който се получава заплата; ne savoir а quel saint, se vouer не зная какво да правя; prêcher pour son saint, защищавам своите права, интереси. Ќ Hom. sain, sein, seing, cinq. -
10 semainier,
ère m., f. (de semaine) 1. дежурен за една седмица; 2. m. ведомост за седмични заплати; 3. m. малък шкаф със седем чекмеджета; 4. m. гривна, която се състои от седем халки.
См. также в других словарях:
semaine — [ s(ə)mɛn ] n. f. • 1119; samaine 1050; lat. relig. septimana, fém. de septimanus « relatif au nombre sept », de septem « sept » 1 ♦ Dans les calendriers de type occidental et chrétien, Chacun des cycles de sept jours (⇒ lundi, mardi, mercredi,… … Encyclopédie Universelle
semaine — Semaine. s. f. Suite de sept jours, à commencer par le Dimanche jusqu au Samedi inclusivement. Une semaine entiere. on y travaillera la semaine prochaine. l année est composée de cinquante deux semaines. au bout de la semaine. la semaine sainte.… … Dictionnaire de l'Académie française
Semaine du 4 janvier — Semaine 1 La semaine 1 est, d après la norme ISO 8601, la première semaine de l année contenant un jeudi. Dès lors, puisque une semaine débute un lundi et s achève un dimanche, la semaine 1 est également la toute première semaine à placer une… … Wikipédia en Français
Semaine Sainte à Séville — La Semaine Sainte (Semana Santa) de Séville, en Andalousie est la célébration religieuse la plus importante de la ville, et l une des plus célèbres d Espagne. Tout comme la Feria de Abril qu elle précède de quelques semaines, elle rythme le… … Wikipédia en Français
Semaine sainte a Seville — Semaine sainte à Séville La Semaine Sainte (Semana Santa) de Séville, en Andalousie est la célébration religieuse la plus importante de la ville, et l une des plus célèbres d Espagne. Tout comme la Feria de Abril qu elle précède de quelques… … Wikipédia en Français
Semaine sainte à séville — La Semaine Sainte (Semana Santa) de Séville, en Andalousie est la célébration religieuse la plus importante de la ville, et l une des plus célèbres d Espagne. Tout comme la Feria de Abril qu elle précède de quelques semaines, elle rythme le… … Wikipédia en Français
Semaine des As — de basket ball Semaine des As Sport basket ball Création 2003 … Wikipédia en Français
Semaine des As de basket ball — Semaine des As Sport basket ball Création 2003 … Wikipédia en Français
Semaine des as — de basket ball Semaine des As Sport basket ball Création 2003 … Wikipédia en Français
Semaine des as de basket-ball — Semaine des As Sport basket ball Création 2003 … Wikipédia en Français
Semaine du 11 janvier — Semaine 2 La semaine 2 est, d après la norme ISO 8601, la deuxième semaine de l année contenant un jeudi. Dès lors, une semaine débutant un lundi et s achevant un dimanche, c est également la deuxième à placer une majorité de ses sept jours dans… … Wikipédia en Français
