-
1 prix
m. (lat. pretium) 1. цена, стойност; prix d'une marchandise цена на стока; prix unique твърда цена; prix coûtant, prix de revient себестойност; prix de fabrique фабрична цена; prix de vente продажна цена; prix fob цена франко борда; prix fixe твърда цена; а bas prix, а vil prix, а non prix на безценица; а moitié prix на половин цена; hors de prix много скъп; sans prix безценен; 2. награда, премия; prix d'honneur почетна награда; prix Nobel Нобелова премия; remporter le prix получавам награда; 3. прен. възмездие, отплата за нещо; цена; le prix de la gloire цената на славата; 4. loc. adv. а tout prix на всяка цена; 5. loc. prép. au prix de с цената на. -
2 coûtant
adj. (de coûter) в съчет. prix coûtant костуема цена, себестойност; revendre au prix coûtant препродавам без печалба. -
3 vil,
e adj. (lat. vilis "а bas prix") 1. ост. малоценен, без стойност; métaux vil,s малоценни метали; 2. прен. долен, низък, подъл, гнусен; vil, flatteur долен ласкател; 3. ост. неблагороден; vil, métier неблагороден занаят. Ќ а vil, prix на безценица. Ќ Ant. noble, estimable; cher. Ќ Hom. ville. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 abordable
adj. (de aborder) 1. рядко достъпен; côte abordable достъпен бряг; 2. леснодостъпен, гостоприемен (за човек); 3. евтин, с разумна цена; le prix est très abordable цената е много ниска. Ќ Ant. inabordable, inaccessible; cher. -
6 adjuger
v.tr. (lat. adjudicare) 1. юр. присъждам (в полза на една от страните); 2. давам, присъждам; adjuger un prix давам награда; 3. s'adjuger отделям си, присвоявам си, запазвам си; s'adjuger la meilleure part отделям за себе си най-хубавата част; 4. отдавам, продавам на търг. -
7 astronomique
adj. (lat. d'o. gr. astronomicus) 1. астрономичен, астрономически; observations astronomiques астрономически наблюдения; année, jour astronomique астрономическа година, ден; 2. прен. извънмерен, преувеличен; prix astronomique много висока цена. -
8 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
9 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
10 blocage
m. (de bloquer) 1. блокиране; внезапно спиране; 2. строит. чакъл (за попълване на празно пространство между две стени); 3. псих. блокиране; 4. техн. спиране; le blocage d'une machine спиране на машина; blocage des prix прен. замразяване на цените; minorité de blocage малцинство с блокираща квота (в акционерно дружество); blocage d'une articulation блокиране на става. -
11 bloquer
v.tr. (de bloc) 1. обсаждам; блокирам; bloquer une ville обсаждам град; 2. затварям; bloquer une rue затварям улица; 3. спирам чрез сигнали; bloquer un train спирам влак чрез сигнали; 4. групирам, събирам заедно, съединявам; 5. запълвам с чакъл; 6. псих. блокирам; 7. прен. парализирам; 8. обграждам, блокирам, заграждам; обездвижвам; bloquer le ballon спирам топката; bloquer une articulation обездвижвам става; 9. (Канада) зубря, уча много; 10. (Канада) bloquer un examen пропадам на изпит; compte bloqué блокирана сметка (в банка); bloquer les prix замразявам цените. Ќ Ant. répartir, séparer; débloquer, dégager. -
12 bouger
v. (lat. pop. °bullicare, "bouillonner", de bullire) I. v.intr. 1. мърдам, шавам, движа се; que personne ne bouge! никой да не мърда! 2. премествам се; 3. разг. променям се, развалям се; les prix ne bougent pas цените не се променят; 4. вдигам се на протест; 5. преминавам към действие; II. v.tr. разг. помествам, отмествам, размествам; bouger les meubles размествам мебелите; se bouger мърдам се, помествам се. Ќ Ant. s'arrêter, rester, stagner. -
13 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
14 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
15 chuter
v. intr. (de chute) разг. 1. пропадам, провалям се (за пиеса); 2. не вземам достатъчно ръце (при игра на карти); 3. разг. падам; chuter dans les escaliers падам по стълбите; 4. прен. спадам; les prix chutent цените спадат. -
16 compétitif,
ve adj. (angl. competitive, même orig. que compétition) 1. ост. състезателен; 2. конкурентноспособен; конкурентен; prix compétitif,s конкурентни цени. -
17 consacré,
e adj. (de consacrer) 1. посветен, осветен; hostie consacré,e осветена нафора; prix consacré, а la mémoire de qqn. награда, посветена на паметта на някого; 2. затвърден, разрешен; expression consacré,e par l'usage затвърден в речта израз. -
18 courant1,
e adj. (de courir) 1. течащ; eau courant1,e течаща вода; 2. текущ; l'année courant1,e текущата година; le cinq courant1, на пети този месец; 3. банален, обикновен, говорим; langage courant1, говорим език; mot courant1, дума, която се употребява често в езика; 4. m. всекидневието. Ќ compte courant1, текуща сметка; prix courant1, пазарна цена; chien courant1, гонче, куче, което гони дивеча; main courant1,e книга, в която се записват търговски и счетоводни операции; парапет на стълбище, прикрепен към стената ( успоредно на предпазния парапет). -
19 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
20 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари.
См. также в других словарях:
Prix de Rome (musique) — Prix de Rome Palais Mancini, Rome, par Giovanni Battista Piranesi, 1752 … Wikipédia en Français
Prix de rome — Palais Mancini, Rome, par Giovanni Battista Piranesi, 1752 … Wikipédia en Français
Prix litteraire — Prix littéraire Un prix littéraire est une distinction remise pour une performance littéraire particulière par des institutions gouvernementales ou non, des associations, des académies, des fondations ou encore des personnes individuelles. La… … Wikipédia en Français
Prix littéraires — Prix littéraire Un prix littéraire est une distinction remise pour une performance littéraire particulière par des institutions gouvernementales ou non, des associations, des académies, des fondations ou encore des personnes individuelles. La… … Wikipédia en Français
prix — [ pri ] n. m. • pris 1050; lat. pretium I ♦ 1 ♦ Rapport de valeur d un bien à un autre bien; rapport d échange entre un bien ou un service et la monnaie. ⇒ coût, valeur. « L argent est le prix des marchandises ou denrées. Mais comment se fixera… … Encyclopédie Universelle
Prix Gemeaux — Prix Gémeaux Logo de la 24e édition des Prix Gémeaux, présentée en 2009. Les Prix Gémeaux, créés en 1986, sont des prix qui récompensent chaque année les professionnels de la production télévisuelle francophone du Canada. Les Prix Gemini (en… … Wikipédia en Français
Prix Gémaux — Prix Gémeaux Logo de la 24e édition des Prix Gémeaux, présentée en 2009. Les Prix Gémeaux, créés en 1986, sont des prix qui récompensent chaque année les professionnels de la production télévisuelle francophone du Canada. Les Prix Gemini (en… … Wikipédia en Français
Prix Gémeau — Prix Gémeaux Logo de la 24e édition des Prix Gémeaux, présentée en 2009. Les Prix Gémeaux, créés en 1986, sont des prix qui récompensent chaque année les professionnels de la production télévisuelle francophone du Canada. Les Prix Gemini (en… … Wikipédia en Français
Prix Nobel — Nom original Nobelpriset Prix remis Prix Nobel de physique Prix Nobel de chimie Prix Nobel de littérature Prix Nobel de la paix Prix Nobel de physiologie ou médecine … Wikipédia en Français
Prix d'Amerique — Prix d Amérique Le Prix d Amérique est une course hippique de trot attelé se déroulant le dernier dimanche de janvier sur l hippodrome de Vincennes. Il est considéré comme le championnat du monde du trot attelé. C est une course de Groupe I… … Wikipédia en Français
Prix de belgique — Le Prix de Belgique est une course hippique de trot attelé se déroulant au mois de janvier sur l hippodrome de Vincennes. C est une course de Groupe II internationale réservée aux chevaux de 4 à 10 ans, hongres exclus, ayant gagné au moins… … Wikipédia en Français
