-
1 pluie
f. (lat. pop. °ploia, class. pluria, d'apr. plovere) 1. дъжд; pluie battante проливен дъжд; grosse pluie дъжд на едри капки; recevoir la pluie намокря ме дъждът; le temps est а la pluie ще вали; 2. прен. изобилие, дъжд, град (от нещо); pluie d'étoiles дъжд от звезди; 3. loc. adv. par la pluie, sous la pluie, dans la pluie в дъжд. Ќ après la pluie le beau temps погов. след лошото идва хубавото; ennuyeux comme la pluie много скучен; faire la pluie et le beau temps много съм влиятелен, разпореждам се, както си искам; parler de la pluie et du beau temps говоря за банални неща; se jeter dans l'eau de peur de la pluie от трън та на глог. -
2 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
3 pèlerin,
e m., f. (lat. ecclés. pelegrinus "étranger, voyageur") I. поклонник, хаджия (посетител на свято място); II. 1. ост. пътешественик, странник; пилигрим; 2. вид едра акула; 3. народно название на сокола. Ќ vent du soir et pluie du matin n'étonnent pas le pèlerin, погов. щом духа вечер, на другия ден ще вали; la pluie du matin réjouit le pèlerin, погов. щом вали сутрин, времето през деня ще бъде хубаво. -
4 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
5 abri
m. (lat. apricari "se chauffer au soleil") 1. подслон, заслон, убежище; un abri contre la pluie заслон от дъжда; 2. временно жилище, колиба, заслон; 3. воен. укритие, окоп, заслон; un abri souterrain землянка; tranchée-abri покрита траншея; бомбоубежище; 4. прен. убежище, защита; abri contre l'hostilité защита срещу враждебността; 5. loc. adv. а l'abri на завет; а l'abri de на завет от, предпазен съм от. Ќ être а l'abri de tout soupçon извън всяко подозрение съм. Ќ Ant. а découvert. -
6 battant1
m. (de battre) 1. крило (на врата); porte а double battant1 двукрилна врата; 2. език на камбана; 3. мор. платно на знаме; 4. в съчет. battant1 brocheur стан за тъкане на брокардова тъкан; 5. подвижна част, която се удря в друга; 6. adj. обикн. в съчет. porte battant1e врата, която се затваря от само себе си; pluie battant1e силен, проливен, пороен дъжд; battant1 neuf разг. съвсем нов; cњur battant1 с разтуптяно сърце; tambour battant1 при звука на барабан; разг. бързо. -
7 battement
m. (de battre) 1. удряне, биене, пляскане; le battement du fer биенето, коването на желязото; le battement de la pluie contre les vitres плющението на дъжда в стъклата; 2. биене, пулсиране; battement du cњur биене на сърцето; 3. размах; мах; battement d'ailes мах с крила; 4. хореогр. повдигане и спускане на крака; 5. промеждутък от време; nous avons un battement de 20 minutes има 20 минути време; 6. battement d'une porte подпорка, в която се опира врата, когато се отвори напълно. -
8 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
9 continuer
v. (lat. continuare "joindre de manière а former un tout sans interruption") I. v.tr. продължавам, удължавам; continuer ses études продължавам следването си; II. v.intr. 1. продължавам, не спирам; la pluie continue дъждът продължава; 2. продължавам, упорствам; III. v.tr.ind. continuer а, de продължавам да; continuer а (de) parler продължавам да говоря; se continuer продължавам се. Ќ Ant. cesser, interrompre, discontinuer, arrêter, abandonner, suspendre. -
10 diluvien,
ne adj. (du lat. diluvium "inondation") 1. който се отнася до потопа; dépôt diluvien, утайка, нанос от предисторическо време; terrain diluvien, почва, образувана от предисторическо време; 2. разш. много голям, изобилен; pluie diluvien,ne силен дъжд. -
11 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
12 fouetter
v. (de fouet) I. v.tr. 1. удрям, бия с камшик; 2. бия, разбивам; fouetter des њufs разбивам яйца; 3. прен. бия силно (за артилерия); 4. прен. бичувам, критикувам остро; II. v.intr. 1. шибам, блъскам, удрям; la pluie fouette contre les volets дъждът шиба по прозорците; 2. въртя на празен оборот (за механична част); 3. нар. мириша неприятно, воня; 4. прен. страхувам се. Ќ avoir d'autres chats а fouetter погов. имам много други работи да върша; имам си други грижи. -
13 gâcher
v.tr. (frq. °waskan "laver") 1. разбърквам, гася (вар или гипс); gâcher du plâtre разбърквам гипс с вода; 2. прен., разг. върша нещо без старание; 3. разг. разпилявам, прахосвам; gâcher son temps прахосвам си времето; gâcher son talent прахосвам таланта си. Ќ gâcher le métier работя за нищо, плаща ми се много малко за работата; gâcher le plaisir развалям удоволствие; la pluie gâche le voyage дъждът проваля пътуването. -
14 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
15 grossir
v. (de gros) I. v.tr. 1. уголемявам, увеличавам; la pluie grossit la rivière дъждът увеличава нивото на реката; le microscope grossit mille fois микроскопът увеличава хиляда пъти; 2. правя по-дебел, надебелявам; 3. прен. правя по-значителен, по-важен, увеличавам; II. v.intr. 1. увеличавам се, прииждам; la rivière grossit реката приижда; 2. пълнея, надебелявам, напълнявам; 3. ставам неспокоен, бурен (за море); 4. увеличавам се, засилвам се; le bruit grossit звукът се увеличава; 5. разпространявам се (за новина); se grossir увеличавам се, уголемявам се. Ќ Ant. maigrir; rapetisser; décroître, faiblir; amincir; minimiser. -
16 infiltration
f. (de infiltrer) 1. инфилтрация, инфилтриране, процеждане, просмукване; infiltration des eaux de pluie dans le sol просмукване на дъждовните води в почвата; 2. мед. инфилтрат; 3. прен. проникване; infiltration d'espions проникване, инфилтриране на агенти; 4. инжектиране на медикамент. -
17 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
18 né,
e adj. (de naître) 1. роден; създаден; 2. от рождение; noble né, благородник по рождение. Ќ ne pas être né d'hier (de la dernière pluie, de la dernière couvée) не съм вчерашен. -
19 orage
m. (de l'a. fr. ore "brise"; lat. aura) 1. буря, стихия; pluie, vent d'orage бурен дъжд, вятър; 2. прен. вълнение, буря; силно душевно вълнение, беда, нещастие; orage magnétique магнитна буря; il y a de l'orage dans l'atmosphère нажежена обстановка ( преди скандал). -
20 parapluie
m. (de para2- et pluie) чадър (за дъжд); fermer son parapluie умирам; la maison Parapluie полиция.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pluie — [ plɥi ] n. f. • 1080; lat. pop. °ploia, class. pluvia, d apr. plovere → pleuvoir 1 ♦ Eau qui tombe en gouttes des nuages sur la terre. ⇒fam. 3. flotte. La pluie tombe, tombe à seaux, à torrents, à verse. ⇒ pleuvoir. Gouttes de pluie. Pluie fine … Encyclopédie Universelle
Pluie — tombant dans une rue de Kolkata en Inde. La pluie désigne généralement une précipitation d eau à l état liquide tombant de nuages vers le sol. Il s agit d un hydrométéore météorologique qui fait partie du cycle de l eau. La pluie se forme à… … Wikipédia en Français
Pluie de grenouilles — Pluie d animaux Il pleut des chats, des chiens, et des fourches, sur cette image humoristique du XIXe siècle, illustrant ainsi les dictons concernant de fortes pluies, anglais (it s raining cats and dogs il pleut des chats et des chiens) et… … Wikipédia en Français
Pluie de poissons — Pluie d animaux Il pleut des chats, des chiens, et des fourches, sur cette image humoristique du XIXe siècle, illustrant ainsi les dictons concernant de fortes pluies, anglais (it s raining cats and dogs il pleut des chats et des chiens) et… … Wikipédia en Français
Pluie torrentielle sous orage — Pluie torrentielle sous un orage à la Nouvelle Orléans Une pluie torrentielle sous orage, aussi appelée lame d eau, est un événement météorologique violent qui se produit lorsqu un orage contenant une masse importante d eau la déverse en très peu … Wikipédia en Français
Pluie, vapeur, vitesse — Pluie, vapeur et vitesse Pluie, Vapeur et Vitesse Le Grand Chemin de fer de l Ouest. Joseph Mallord William Turner, 1844 Huile sur toile 90,8 × 122 cm … Wikipédia en Français
Pluie noire — (film) Pour les articles homonymes, voir Pluie noire (film) (homonymie). Pluie noire (黒い雨, Kuroi ame?) est un film japonais de Shohei Imamura, sorti en 1989. Il s inspire du rom … Wikipédia en Français
Pluie, vapeur et vitesse — Le Grand Chemin de fer de l Ouest. Artiste Joseph Mallord William Turner Année 1844 Technique Huile sur toile … Wikipédia en Français
Pluie extraterrestre — Pluie rouge au Kerala Photomicrographie de particles contenues dans des échantillons de pluie … Wikipédia en Français
Pluie rouge de Kerala — Pluie rouge au Kerala Photomicrographie de particles contenues dans des échantillons de pluie … Wikipédia en Français
Pluie rouge de kerala — Pluie rouge au Kerala Photomicrographie de particles contenues dans des échantillons de pluie … Wikipédia en Français
