-
1 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
2 maître-à-danser
m. (de maître et danser, par anal. de forme des branches avec les jambes) (pl. maîtres-а-danser) пергел за измерване на дебелината на дадено тяло. -
3 maître-chien
m. (de maître et chien) (pl. maîtres-chiens) дресьор на кучета за специални случаи (охрана, спасяване и др.). -
4 maître-mineur
m. (de maître et mineur) (pl. maîtres-mineurs) минен кондуктор. -
5 maître-chanteur
m. (de chanter) 1. шантажьор, изнудвач; 2. (calque de l'all. Meistersinger) поет. музикант (член на асоциация в Германия (ХIV в.)) -
6 petit-maître
m. (de petit et maître) (pl. petits-maîtres), petite-maîtresse f. (pl. petites-maîtresses) ост. добре облечен човек със смешни, глупави маниери, конте, денди. -
7 sous-maître
m., sous-maîtresse f. (de sous- et maître) (pl. sous-maîtres, sous-maîtreses) помощник на учител. -
8 quartier-maître
m. (p.-к. du néerl. kwartiermeester) (pl. quartiers-maîtres) мор. първият по-висш чин след моряка, старши матрос. -
9 aliboron
m. (nom propre) разг., ост., в съчет. maître aliboron невежа; глупав, смешен човек. -
10 apprenti,
e m., f. (lat. pop. °apprenditum) 1. чирак, помощник; 2. новак. Ќ Ant. maître, patron, instructeur, moniteur. -
11 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
12 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
13 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
14 assistant,
e n. (de assister) 1. pl. присъстващи, публика; 2. помощник; 3. m. асистент; помощник; maître assistant, главен асистент. -
15 autel
m. (lat. altare, de altus "haut") 1. жертвеник; 2. олтар; maître autel главен олтар; le trône et l'autel монархията и църквата; il en prendrait sur le grand autel алчен, безскрупулен човек. -
16 ballet
m. (it. balleto, dimin. de ballo "bal") балет. Ќ corps de ballet балетен състав; maître de ballet балетмайстор. -
17 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
18 chanteur,
euse m., f. (lat. cantor, accus. cantorem "chantre") 1. певец; chanteur, d'opera оперен певец; 2. adj. поен; oiseaux chanteur,s пойни птици. Ќ maître chanteur шантажист. -
19 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
20 charbonnier,
ère adj. et n. (lat. carbonarius) 1. въглищен, който се отнася до произвеждането и продажбата на въглища; régions charbonnier,ères области със залежи от въглища; 2. m., f. въглищар; 3. m. мор. кораб за пренасяне на каменните въглища; 4. ист. член на политическо дружество във Франция по време на Реставрацията; 5. f. място в гора, където се правят дървени въглища. Ќ charbonnier, est maître dans sa maison (chez soi) погов. всеки е господар в къщата си; la foi du charbonnier, простодушна вяра; mésange charbonnier,ère зоол. голям синигер.
См. также в других словарях:
maître — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
maître\ assistant — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
maître-autel — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
maître-couple — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
maître-cylindre — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
maÎtre-esclave — maître, maîtresse [ mɛtr, mɛtrɛs ] n. • maistre 1080; maistresse XIIe; lat. magister I ♦ Personne qui exerce une domination. 1 ♦ N. m. Personne qui a pouvoir et autorité sur qqn pour se faire servir, obéir. Le maître et l esclave. Le maître et le … Encyclopédie Universelle
Maitre Eckhart — Maître Eckhart Johannes Eckhart Philosophe allemand Moyen Âge tardif Naissance : 1260 (Hochheim) Décès : 1327 École/tradition : Scolastique et Mys … Wikipédia en Français
Maître Eckart — Maître Eckhart Johannes Eckhart Philosophe allemand Moyen Âge tardif Naissance : 1260 (Hochheim) Décès : 1327 École/tradition : Scolastique et Mys … Wikipédia en Français
Maitre de conference — Maître de conférences (France) Vie scientifique Chercheur Laboratoire Recherche Financement Congrès Publication … Wikipédia en Français
Maitre de conferences en France — Maître de conférences (France) Vie scientifique Chercheur Laboratoire Recherche Financement Congrès Publication … Wikipédia en Français
Maitre de conférence — Maître de conférences (France) Vie scientifique Chercheur Laboratoire Recherche Financement Congrès Publication … Wikipédia en Français
