-
1 église
f. (lat. eclesia, var. pop. du lat. ecclés. d'o. ge. ecclesia) 1. църква; храм; église catholique католическа църква; église orthodoxe bulgare grecque, russe българска, гръцка, руска православна църква; 2. прен. духовенство. -
2 adventiste
m.,f. (lat. adventus) рел. адвентист, член на евангелска секта, която очаква второто пришествие на Месията; adj. église adventiste адвентистка църква. -
3 anglican,
e adj. (lat. méd. anglicanus) англикански; église anglican,e англиканска църква. -
4 cathédral,
e, aux adj. (lat. médiév. cathedralis, de cathedra "siège épiscopal") катедрален, епископски, който се отнася до поста на епископ; église cathédral,e катедрална църква. -
5 cathédrale
f. (de église cathédrale) катедрала, епископална църква. Ќ verre cathédrale полупрозрачно стъкло с неравна повърхност. -
6 catholique
adj. (lat. chrét. catholicus, gr. katholikos) 1. католически; église catholique католическа църква; 2. m., f. католик; 3. ост., рел. универсален. Ќ une affaire pas très catholique разг., прен. мръсна афера. Ќ Ant. incroyant, païen; hérétique. -
7 chandelier
m. (de chandelle) 1. свещник, светилник; chandelier d'église църковен свещник; 2. прен., ост. невинен човек, върху когото се насочва ревността на съпруга; 3. подпора. -
8 chant1
m. (lat. cantus) 1. пеене; l'art du chant1 певческото изкуство; chant1 d'église църковно пеене; chant1 choral хорово пеене; 2. ария, мелодия; le chant1 du violon мелодията на цигулката; 3. песен (в поема); chant1 nuptial сватбена песен, епиталамия; 4. химн; chant1 national национален химн; 5. поет. поезия, поема, стихотворение. Ќ chant1 du cygne лебедова песен; au premier chant1 du coq при първи петли, на разсъмване. Ќ Hom. champ. -
9 cierge
m. (lat. cereus, de cera "cire') 1. восъчна свещ, вощеница; mettre un cierge а l'église запалвам свещ в църква; 2. бот. перуански кактус. -
10 collégial,
e, aux adj. (de collège) 1. църк. съборен; église collégial,e съборна църква; 2. училищен; 3. колегиален, другарски (който се отнася до една колегия); 4. f. съборна църква. -
11 conformiste
m., f. et adj. (de conformiste) 1. конформист, който е от англиканската църква; l'église conformiste англиканската църква; 2. adj. конформистки, който се придържа към обичаите и традициите, традиционалистки; конвенционален. Ќ Ant. anticonformiste, non-conformiste; dissident, marginal. -
12 consacrer
v.tr. (lat. consecrare "sacrer") 1. ръкополагам; consacrer un prêtre ръкополагам свещеник; 2. рел. освещавам; consacrer une église освещавам църква; 3. посвещавам; consacrer un temple а un Dieu посвещавам храм на някой бог; 4. затвърдявам; разрешавам; mot que l'usage a consacré дума, която употребата е затвърдила; se consacrer посвещавам се, отдавам се, обричам се se consacrer а l'étude посвещавам се на учението. Ќ Ant. profaner; abolir, annuler, invalider; abandonner. -
13 consécration
f. (lat. consecratio, même o. que consacrer) 1. църк. осветяване, освещаване; consécration d'une église осветяване на църква; 2. посвещаване; consécration d'un temple а un Dieu посвещаване на храм на божество; 3. рел. ръкополагане; consécration d'un evêque ръкополагане на епископ; 4. потвърждаване, затвърдяване; consécration d'une théorie потвърждаване на теория. Ќ Ant. violation; abolition, annulation. -
14 cure
f. (lat. cura "soin") 1. лечение; cure d'eau водолечение; cure thérapeutique терапевтично лечение; cure d'amaigrissement спазване на режим за отслабване; 2. ост. грижа; 3. (lat. cura, d'apr. curé) енория; църковен приход; 4. длъжност на свещеник; 5. ост. жилище на свещеник. Ќ cure située а côté de l'église жилище на свещеник, разположено до църквата. -
15 décanat
m. (lat. ecclés. decanatus) 1. деканат; 2. деканство; 3. управа; le décanat d'une église cathédrale управата на катедрала. -
16 dignitaire
m. (lat. dignitas) сановник; les hauts dignitaires de l'Etat висшите сановници на държавата; un dignitaire de l'Eglise висш духовен сановник. -
17 docteur
m. (lat. doctor) 1. доктор, лекар; 2. доктор (научна степен); docteur ès Lettres доктор по литература или филология; docteur en médicine доктор по медицина; docteur honoris causa почетен доктор; les docteurs de l'Eglise теолози догматици. -
18 épiscopalien,
ne adj. (lat. episcopalis) в съчет. église épiscopalien,ne англиканска църква ( за която събранието на епископите е по-високо от папата). -
19 giron
m. (frq. °gêro "pièce d'étoffe en pointe") 1. скут, лоно; le giron de la mère майчиният скут; le giron de l'Eglise лоното на църквата; 2. архит. ширина на стълбищно стъпало; 3. част от дреха, покриваща тялото от кръста до коленете; 4. част от дреха, чийто край завършва с връх; 5. триъгълно поле, чийто връх достига средата на главното поле на герб. Ќ Hom. girond. -
20 gueux,
se adj. et n. (moy néerl. guit "fripon, fourbe") ост. 1. бедняшки, сиромашки; 2. m., f. бедняк, голтак, просяк; мошеник; 3. f. лека жена, проститутка. Ќ être gueux, comme un rat d'église разг. беден съм като църковна мишка; courir la gueux,se разг. тичам подир жените.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
église — [ egliz ] n. f. • XIe; lat. eclesia ou ecclesia, gr. ekklesia « assemblée » I ♦ (Avec un É majuscule) 1 ♦ Assemblée réunissant les premiers chrétiens. L Église primitive. « Il a assemblé autour de lui une société d hommes qui le reconnaissait… … Encyclopédie Universelle
église — ÉGLISE. subs. f. L Assemblée des Fidèles. L Église Catholique, Apostolique et Romaine. L Église Universelle. Notre Mère Sainte Église. Les Commandemens de l Église. La primitive Église. Les Pères de l Église. Le Pape est le Chef visible de l… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
eglise — EGLISE. s. f. L Assemblée des Fidelles. L Eglise Catholique, Apostolique & Romaine. l Eglise universelle. nostre mere sainte Eglise. les commandements de l Eglise. la primitive Eglise. les Peres de l Eglise. le Pape est le chef de l Eglise. les… … Dictionnaire de l'Académie française
Eglise — Église Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Eglise — Eglise* [e gli:z] die; , n [...zn̩] <aus gleichbed. fr. église, dies über (kirchen)lat. ecclesia aus gr. ekklēsía, vgl. ↑Ecclesia> franz. Bez. für Kirche … Das große Fremdwörterbuch
eglise — Eglise, vient de {{t=g}}ékklêsia,{{/t}} id est, Conuocatio, Congregatio. Gens d Eglise, Sacricolae. B. ex Tacito … Thresor de la langue françoyse
Eglise — (fr., spr. Eklihs), Kirche; E. chrétienne primitive, so v.w. Neue Tempelherren … Pierer's Universal-Lexikon
Eglise — (frz. Eglihs), Kirche … Herders Conversations-Lexikon
ÉGLISE — s. f. L assemblée des chrétiens en général ; et, dans un sens plus restreint, Toute assemblée ou communion de personnes unies par une même foi chrétienne. À la naissance de l Église. L Église primitive. L Église universelle. Histoire de l Église … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÉGLISE — n. f. Assemblée des chrétiens en général; et, dans un sens plus restreint, Toute assemblée ou communion de personnes unies par une même foi chrétienne. à la naissance de l’église. L’église primitive. L’église universelle. Histoire de l’église.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
église — (é gli z ) s. f. 1° L assemblée des chrétiens ; toute communion ou secte chrétienne. L Église primitive. Les Pères de l Église. L Église catholique. Les Églises réformées. L Église anglicane. L Église d Orient ou l Église grecque. L Église d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
