-
1 zèle
m. (bas lat. zelus "jalousie, ardeur", gr. zêlos) 1. усърдие, ревност, старание; travailler avec zèle работя с усърдие, старание; 2. ост., рел. силно желание да се служи на бога. Ќ faire du zèle старая се прекалено; grève du zèle стачка, при която се работи прекалено бавно и старателно, така че да се парализира производствения процес. Ќ Ant. laisser-aller, négligence, tiédeur; sabotage. -
2 zélé
adj. (de zèle) усърден, старателен, ревностен. Ќ Ant. indittérent, négligent. -
3 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
4 négligence
f. (lat. negligentia) 1. небрежност, нехайство, немарливост; 2. неглиже ( небрежност в облеклото). Ќ Ant. soin, application, zèle. -
5 nonchalance
f. (de nonchalant) 1. небрежност, безгрижие, отпуснатост, ленивост; 2. равнодушие, апатия. Ќ Ant. vivacité, ardeur, entrain, zèle. -
6 ranimer
v.tr. (de re- et animer) 1. съживявам, връщам към живот; ranimer le passé съживявам миналото; ranimer un noyé връщам към живот удавник; 2. ободрявам, въодушевявам; ranimer les gens въодушевявам хората; 3. прен. поощрявам; ranimer le courage de qqn. поощрявам смелостта на някого; ranimer le zèle поощрявам старанието, усърдието; 4. прен. събуждам за живот, подмладявам; se ranimer 1. оживявам; 2. събирам сили; 3. съживявам (за чувство); 4. събуждам се, активизирам се; le volcan s'est ranimé вулканът се събуди отново. Ќ Ant. assoupir, attiédir; éteindre, étouffer. -
7 redoublé,
e adj. (de redoubler) 1. удвоен, който се прави два (или повече) пъти; assauts redoublé,s многобройни атаки; 2. ускорен; pas redoublé,s ускорени крачки; 3. увеличен; zèle redoublé, увеличено усърдие. -
8 studieux,
se adj. (lat. studiosus, de studium "étude, zèle") 1. прилежен, старателен; усърден; 2. отдаден на учение; de studieux,ses vacances ваканция, отдадена на учение. Ќ Ant. dissipé, oisif; paresseux.
См. также в других словарях:
zèle — [ zɛl ] n. m. • 1512; zel XIVe; bas lat. zelus « jalousie, ardeur », gr. zêlos 1 ♦ Littér. ou vieilli Vive ardeur à servir la cause de Dieu et de la religion. ⇒ ferveur. « Son devoir était de réchauffer le zèle d un chrétien si tiède » (Larbaud) … Encyclopédie Universelle
zélé — zèle [ zɛl ] n. m. • 1512; zel XIVe; bas lat. zelus « jalousie, ardeur », gr. zêlos 1 ♦ Littér. ou vieilli Vive ardeur à servir la cause de Dieu et de la religion. ⇒ ferveur. « Son devoir était de réchauffer le zèle d un chrétien si tiède »… … Encyclopédie Universelle
zele — ZELE. s. m. Affection ardente pour quelque chose. Il se dit principalement à l égard des choses saintes & sacrées. Zele pour la gloire de Dieu. zele pour la foy, pour les choses saintes. le zele du salut des ames. le zele de la Religion. le zele… … Dictionnaire de l'Académie française
Zele — Zele … Deutsch Wikipedia
zélé — zélé, ée (zé lé, lée) adj. Qui a du zèle. • Car il contrôle tout, ce critique zélé, MOL. Tart. I, 1. • Nous ne sommes plus étonnés de voir que les papes et quelques évêques aient été si zélés contre le sens de Jansénius, PASC. Prov. XVIII.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Zele (Begriffsklärung) — Zele steht für: Zele, Gemeinde in Belgien eine ägyptische Festungsanlage, siehe Tjaru zele, (von gr. κήλη), Wortteil mit der Bedeutung Bruch oder Geschwulst, meist nachgestellt wie z. B. in „Hydrozele“ Zagato Zele, Elektroauto Zele ist der… … Deutsch Wikipedia
zelé — Zelé, [zel]ée. adj. Qui a du zele. Les devots zelez. c est un zelé serviteur de Dieu. il est zelé pour la foy, pour le service de son Prince, pour le salut de sa patrie. je ne vis jamais d homme plus zelé, si zelé … Dictionnaire de l'Académie française
žele — žèlē (želȇ) m <G želèa> DEFINICIJA 1. voćni sok ukuhan sa šećerom i stvrdnut hlađenjem [žele bomboni] 2. kulin. hladetina, usp. želadija ETIMOLOGIJA fr. gelée … Hrvatski jezični portal
želė — želė̃ sf. ind. TrpŽ; ŠT67 1. DŽ toks valgis, gaminamas iš vaisių sulčių ar kitų saldžių skysčių, pridedant želatinos ar želatininių medžiagų, drebučiai: Raudona želė LKGIII403. Želė gaminama verdant vaisių sultis su cukrumi ir kartais pridedant… … Dictionary of the Lithuanian Language
Zele — es una localidad de Bélgica de la provincia de Flandes Oriental. La población de Zele, a 1 de enero de 2006, es de 20.371 habitantes. El área de la localidad es 33.06 Kilómetros cuadrados, lo que da una densidad de población de 616 habitantes por … Wikipedia Español
žèlē — (želê) m 〈G želèa〉 1. {{001f}}voćni sok ukuhan sa šećerom i stvrdnut hlađenjem [∼ bomboni] 2. {{001f}}kulin. hladetina ✧ {{001f}}fr … Veliki rječnik hrvatskoga jezika
