-
101 taper
v. (a. provenç. tapar, d'un germ. °tappon, néerl. tap "bouchon") I. v.tr. 1. шляпам, пляскам, бия; taper un enfant бия дете; 2. хлопам, удрям, чукам; 3. пиша на пишеща машина; 4. разг. заемам пари на някого; je l'ai tapé de cent francs заех му сто франка; II. v.intr. 1. удрям, потупвам; taper du pied удрям с крак; 2. жуля, пека (за слънцето); 3. прен. удрям в главата (за алкохол); 4. нар. мириша лошо; ça tape ici! тук мирише лошо!; 5. бъркам, вземам си (от храна и др.); Tapez dedans! Вземете си от това! se taper 1. удряме се един друг; 2. нар. ям, тъпча; 3. вулг. se taper qqn. имам сексуални отношения с някого; преспивам (чукам се) с някого; 4. нар. извършвам, правя някаква работа; se taper tout le travail извършвам цялата работа; 5. разг. s'en taper подигравам се. Ќ taper dans le tas бия, удрям, където попадне; taper dans l'њil разг. нравя се, харесвам се; taper du piano разг. дрънкам на пиано. -
102 télétravail
m. (de télé- (1.) et travail) професионална дейност, която се върши извън офиса благодарение на телематичните средства. -
103 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
104 terminer
v.tr. (lat. terminare, de terminus "fin") 1. ограничавам, поставям граница; 2. довършвам, завършвам, свършвам; terminer un travail довършвам дадена работа; élément qui termine la série елемент, който се явява завършек на серията; 3. se terminer 1. свършвам,завършвам; le déjeuner venait de se terminer обядът току-що бе привършил; 2. se terminer par завършвам на, имам за завършек...; la soirée se termine par un petit bal вечерта завършва с малък бал. Ќ Ant. commencer. -
105 tôt
adv. (probabl. lat. pop. °tostum, neutre adv. de tostus "grillé, brûlé", de torrere, par une metaph. semlable aux emplois fig. de brûler, griller (une étape)) рано, скоро; très, trop tôt много рано; beaucoup plus tôt много отдавна; mon travail sera terminé dans quinze jours au plus tôt ще свърша работата си най-малко за петнадесет дни; se lever tôt ставам рано ( по навик). Ќ au plus tôt незабавно; tôt ou tard рано или късно. -
106 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
107 travailliste
m. (de travail) полит. 1. лейбърист (член на лейбъристката партия в Англия); 2. adj. лейбъристки; politique travailliste лейбъристка политика. -
108 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
109 usant,
e adj. (de user) изхабяващ, изтощителен, изнурителен; travail usant, изтощителна работа. -
110 vacance
f. (vacance (de la foy) "manque"; de vacant) 1. юр., в съчет. vacances judiciaires съдебна ваканция; 2. pl. ваканция (в училище, университет), отпуск; partir en vacances излизам в отпуск; les vacances de Noël коледна ваканция; 3. свободно, вакантно място. Ќ colonie de vacances детски ваканционен лагер; la vacance du pouvoir период, през който държавните институции не са в състояние да функционират. Ќ Ant. rentrée; occupation, travail. -
111 vanter
v.tr. (lat. ecclés. vanitare, de vanitas "vanité") хваля, превъзнасям; vanter les vertus d'une femme хваля добродетелите на жена; vanter sa marchandise хваля стоката си; se vanter хваля се, превъзнасям се; il se vantait d'avoir le travail bien payé той се хвалеше, че има добре платена работа. Ќ Ant. abaisser, dénigrer, déprécier; s'excuser. Ќ Hom. venter. -
112 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir. -
113 volume
m. (lat. volumen "feuilles manuscrites enroulées", rad. volvere "rouler") 1. обем, вместимост; le volume d'un récipient вместимостта на съд; le volume d'un corps обемът на тяло; le volume de la production обемът на продукцията; gros volume de travail голям обем работа; volume de mémoire обем, капацитет на компютърна памет; 2. муз. обем, диапазон (на глас); 3. геом. геометрична триизмерна фигура; 4. том (за книга); bibliothèque de 30 000 volumes библиотека от 30 000 тома; dictionnaire en 6 volumes речник в шест тома. Ќ écrire des volumes а qqn. пиша много дълги писма на някого; volume d'eau d'un fleuve воден дебит на река; un litre de vin а 10 % en d'alcool литър вино, съдържащ 100 милилитра алкохол.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
Travail (economie) — Travail (économie) Pour les articles homonymes, voir Travail. Lewis Wickes Hine, Mécanicien tra … Wikipédia en Français
TRAVAIL - Le droit du travail — Le droit du travail est la branche du droit qui régit l’ensemble des relations entre employeurs et salariés. Malgré son nom, il ne s’applique donc pas à toutes les formes de travail: il ne concerne que le travail dépendant – c’est à dire effectué … Encyclopédie Universelle
Travail (homonymie) — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail de devoir — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail individuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail manuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
TRAVAIL - La médecine du travail — La médecine du travail s’inscrit dans le cadre plus général des actions préventives qui contribuent au maintien de la bonne santé et de l’hygiène de la population, telles que les vaccinations systématiques ou le dépistage de certaines maladies… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Nouvelle division du travail — Adam Smith estimait au XVIIIe siècle que la division du travail provenait d’une «propension [de la nature humaine] au trafic, au troc et à l’échange d’une chose contre une autre». C’est l’extension du marché qui entraîne la nécessité de ne faire… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Physiologie — La physiologie du travail, branche spécialisée de la physiologie, s’intéresse au fonctionnement de l’organisme engagé dans une activité physique ou mentale. Une partie des connaissances acquises l’ont été sur l’animal, mais c’est l’homme qui est… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Travail et non-travail — À une époque récente, travail et non travail ont été tour à tour présentés comme des sources d’aliénation pour l’homme, le premier parce que ses formes actuelles ne permettent pas à la plupart des individus de se réaliser dans une œuvre achevée,… … Encyclopédie Universelle
