-
61 invalide
adj. et n. (lat. invalidus "faible, débile") 1. нетрудоспособен, неработоспособен, инвалид; 2. юр., ост. невалиден, несъстоятелен, недействителен; 3. m., f. инвалид; Hôtel des Invalides Дом на инвалидите (в Париж); invalide du travail човек, останал инвалид след трудова злополука. -
62 journée
f. (de jour) 1. ден; pendant, dans la journée през деня; dans le courant de la journée през деня; belle journée хубав ден; journée de travail работен ден; 2. работен ден; instaurer la journée de huit heures въвеждам осемчасов работен ден; femme de journée прислужница, която работи през деня; 3. надница; 4. преход, един ден път. -
63 laborieux,
se adj. (du lat. labor "travail") 1. трудолюбив, работлив, старателен; 2. тежък, труден, мъчен, уморителен. Ќ Ant. paresseux, fainéant. -
64 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
65 louper
v.tr.(de loup) нар. пропущам, изпущам, изпускам, не сполучвам; louper un train изпускам влак. Ќ louper un travail претупвам, лошо свършвам работа. -
66 manœuvre1
f. (lat. tardif manuopera, manopera "travail avec la main") 1. маневриране, управляване; 2. воен. маневра, операция; 3. мор. изкуство да се управлява кораб; въжета на кораб; manœuvre1 dormante неподвижно въже на кораб; manœuvre1 courante подвижно въже на кораб; 4. прен. маневра, машинации, уловка, интриги; manœuvre1s frauduleuses юр. средства за измамване; ça y va а la manœuvre1! работи се здравата ( някъде). -
67 manœuvre2
m. (de manњuvre1) ост. общ работник, надничар; travail de manœuvre2 труд, за който не се изисква квалификация или познания. -
68 manuel1,
le adj. (lat. manualis) ръчен; travail manuel1, ръчна работа. -
69 manufacture
f. (lat. médiév. manufactura "travail manuel") 1. ост. или ист. фабрика, завод (за промишлени стоки); работилница, тъкачница; манифактура; 2. ост. производство, изработка. -
70 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
71 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
72 mercenaire
adj. (lat. mercenarius, de merces "salaire") 1. наемен; travail mercenaire наемна работа; soldat mercenaire наемен войник, наемник; 2. прен. продажен; 3. m. наемен войник, наемник. Ќ travailler comme un mercenaire работя много и при лоши условия. -
73 mon
adj.poss (de l'adj lat. а l'accus. meum) мой; mon travail моята работа. -
74 oisiveté
f. (de oisif) мързел, леност, безделие, бездействие, незаетост; l'oisiveté est mère de tous les vices безделието е майка на всички пороци. Ќ Ant. travail, étude, occupation. -
75 organiser
v.tr. (de organe) 1. организирам, подреждам, натъкмявам; organiser le travail организирам работата; 2. устройвам, уреждам, организирам; 3. съгласувам, управлявам; s'organiser организирам се, устройвам се. Ќ Ant. désorganiser, déranger, dérégler, détruire. -
76 parcellisation
f. (de parcelliser) разделяне на парцели, на отделни части; parcellisation du travail разпределение на труда. -
77 paresse
f. (lat. pigritia, de piger "paresseux") 1. мързел, леност; 2. поет. бавност; отпуснатост; s'abandonner а la paresse отдавам се на мързел. Ќ Ant. activité, application, effort, énergie, travail; rapidité. -
78 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
79 poursuite
f. (de poursuivre d'apr. suite) 1. преследване, гонене; 2. прен. стремеж, цел; 3. юр. тъжба, съдебно преследване, иск; 4. спорт. колоездене; 5. продължение, продължаване; poursuite d'un travail продължаване на извършването на дадена работа. -
80 pourvu
que loc. conj. (p. p. de pourvoir) 1. стига да, само да, ако, само; je vous permets de partir pourvu vous ayez terminé votre travail разрешавам ви да си тръгнете, ако сте свършили работата си; 2. дано; pourvu qu'il vienne дано да дойде.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
Travail (economie) — Travail (économie) Pour les articles homonymes, voir Travail. Lewis Wickes Hine, Mécanicien tra … Wikipédia en Français
TRAVAIL - Le droit du travail — Le droit du travail est la branche du droit qui régit l’ensemble des relations entre employeurs et salariés. Malgré son nom, il ne s’applique donc pas à toutes les formes de travail: il ne concerne que le travail dépendant – c’est à dire effectué … Encyclopédie Universelle
Travail (homonymie) — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail de devoir — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail individuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail manuel — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
TRAVAIL - La médecine du travail — La médecine du travail s’inscrit dans le cadre plus général des actions préventives qui contribuent au maintien de la bonne santé et de l’hygiène de la population, telles que les vaccinations systématiques ou le dépistage de certaines maladies… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Nouvelle division du travail — Adam Smith estimait au XVIIIe siècle que la division du travail provenait d’une «propension [de la nature humaine] au trafic, au troc et à l’échange d’une chose contre une autre». C’est l’extension du marché qui entraîne la nécessité de ne faire… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Physiologie — La physiologie du travail, branche spécialisée de la physiologie, s’intéresse au fonctionnement de l’organisme engagé dans une activité physique ou mentale. Une partie des connaissances acquises l’ont été sur l’animal, mais c’est l’homme qui est… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - Travail et non-travail — À une époque récente, travail et non travail ont été tour à tour présentés comme des sources d’aliénation pour l’homme, le premier parce que ses formes actuelles ne permettent pas à la plupart des individus de se réaliser dans une œuvre achevée,… … Encyclopédie Universelle
