-
1 public,
que adj. (lat. publicus) 1. публичен, обществен; opinion public,que обществено мнение; 2. държавен; homme public, държавен мъж; 3. общ, открит, явен; общодостъпен; 4. m. публика, зрители; общество; 5. loc. adv. en public, публично, явно, в присъствие на всички. Ќ charges public,ques данъци; femme (fille) public,que лека жена. -
2 semi-public
adj. (de semi- et public) юр. полуобществен; organisme semi-public полуобществена институция. -
3 domaine
m. (lat. dominium) 1. имот, имение; domaine familial семеен имот; 2. управление на държавните имоти; domaine de l'Etat държавни имоти; domaine privé частен сектор (имот); domaine public обществени имоти (които не могат да се закупуват: гори, водоизточници и др.); 3. достояние; tomber dans le domaine public творби, които престават да бъдат собственост на авторите си (или наследниците им) и които могат да се ползват от всеки издател; 4. област, ведомство; 5. компетентност; специалност; област на изследване. -
4 troubler
v.tr. (lat. pop. °turbulare, de °turbulus) 1. мътя, размътвам; troubler l'eau размътвам водата; 2. вълнувам, развълнувам; le spectacle troubla le public спектакълът развълнува публиката; 3. прен. смущавам, нарушавам, безпокоя, внасям раздор; troubler l'ordre public смущавам обществения ред; troubler le silence нарушавам тишината; troubler le sommeil de qqn. нарушавам съня на някого; 4. развалям, обърквам; troubler les plans, les projets de qqn. обърквам плановете, намеренията на някого; 5. слисвам, хвърлям някого в недоумение; il y a un détail qui me trouble има един детайл, който ме хвърля в недоумение; 6. правя неясен, замъглявам; l'émotion lui troublait la vue емоцията замъгляваше зрението му; 7. развълнувам, вълнувам любовно; se troubler 1. размътвам се; 2. заоблачавам се, потъмнявам; 3. затъмнявам се; замъглявам се; 4. отслабвам, загубвам предишните си способности; 5. прен. смущавам се, обърквам се. Ќ Ant. clarifier, purifier; calmer, apaiser, tranquilliser. -
5 affecter2
v.tr. (du lat. médiév. affectatus, latinis. prob. de l'a. fr. afaitier) предоставям, предназначавам; affecter2 un bâtiment а un service public предоставям сграда на дадена администрация. Ќ Ant. désaffecter. -
6 avis
m. (du lat. visum) 1. мнение; je suis d'avis que аз съм на мнение, че; 2. ост. съвет; donner un avis amical давам приятелски съвет; 3. известие, съобщение, предупреждение, обявление; обява; avis au public обявление (обява за гражданите); avis de sinistre известие за щета. Ќ avis au lecteur предисловие към читателя (в началото на книгата); autant de têtes, autant d'avis погов. колкото хора, толкова и мнения; être de l'avis de tout le monde нямам свое мнение; lettre d'avis търг. известително писмо, известие. -
7 bien1
m. (de bien, adverbe) 1. добро, добрина; faire le bien1 правя добро; un ami qui vous veut du bien1 приятел, който ви желае доброто, доброжелател (в анонимните писма); 2. благо, облага, полза; le bien1 public обществено благо; 3. имот, имущество, собственост; un bien1 immeuble недвижим имот; bien1s publics обществени имоти; bien1s privés частни имоти. Ќ abondance de bien1 ne nuit погов. от много глава не боли; grand bien1 vous fasse! правете каквото щете! mener une entreprise а bien1 водя начинание до добър край; un homme de bien1 ост. милостив, състрадателен човек; честен човек. Ќ Ant. mal; dommage; injustice. -
8 blâme
m. (de blâmer) 1. порицание, вина, осъждане; мъмрене, неодобрение; blâme public обществено порицание; 2. дисциплинарна санкция спрямо служител. Ќ Ant. approbation, éloge, louange. -
9 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
10 clandestin,
e adj. et n. (lat. clandestinus, de clam "en secret") 1. таен, потаен, скрит; 2. нелегален; passager clandestin, нелегален пътник; 3. m., f. нелегален деец; нелегално пребиваващ. Ќ marché clandestin, черен пазар. Ќ Ant. autorisé, légal, public, licite. -
11 crieur,
euse m., f. (de crier) човек, който продава стока, като вика по улиците. Ќ crieur, public ост. глашатай; crieur, de journaux вестникопродавец. -
12 écrivain
m. (lat. pop. °scribanem, class. scribam, accus. de scriba "scribe") писател; femme écrivain писателка; écrivain public ост. просбописец. -
13 enseignement
m. (de enseigner) 1. преподаване, обучание; 2. образование; l'enseignement primaire основно образование; enseignement secondaire средно образование; enseignement supérieur висше образование; enseignement professionnel професионално образование; enseignement public образование в държавни училища (на всички нива, вкл. и висше); enseignement privé образование в частни училища (на всички нива, вкл. и висше); 3. лит наставление, напътствие, завет, поука; 4. учение, доктрина. -
14 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
15 fantasmagorie
f. (du gr. phantasma "fantôme" et agoreuein "parler en public") фантасмагория, измислица. -
16 guincher
v.intr. (de guinche "bal public"; o. i., p.-к. du même rad. que guinguette) разг. танцувам. -
17 immoler
v.tr. (lat. immolare) 1. лит. принасям жертва, правя жертвоприношение; 2. убивам, коля; immoler les coupables избивам виновните; 3. прен., ост. жертвам; пожертвам; immoler ses intérêts au bien public жертвам интересите си за общото благо; immolerà принасям в жертва; il l'a immolé а son ambition той го принесе в жертва на своята амбиция; s'immoler жертвам се. -
18 individuel,
le adj. (de individu) 1. индивидуален, личен, едноличен, частен; qualités individuel,les индивидуални качества; exploitation individuel,le еднолично стопанство; liberté individuel,le лична свобода; chambre individuel,le самостоятелна стая; sport individuel, индивидуален спорт; 2. m., f. спорт. състезател, който не принадлежи към някой клуб, към някой отбор; 3. m. едвоместно купе в спален вагон. Ќ Ant. collectif, commun, général, générique, universel; public, social. -
19 international,
e, aux adj. (de inter- et national) 1. интернационален, международен; droit international, международно право; droit international, public международно публично право; droit international, privé международно частно право; Fonds monétaire international, Международен валутен фонд; 2. m., f. спец. спортист, който участва в международни състезания; 3. L'international,e Интернационалът. -
20 intimité
f. (de intime) 1. интимност, задушевност, близост, дружба; близки отношения; 2. същност ( на нещо). Ќ le mariage aura lieu dans la plus stricte intimité на сватбата ще присъстват само най-близки приятели. Ќ Ant. extériorité; en public.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Public broadcasting — includes radio, television and other electronic media outlets whose primary mission is public service. Public broadcasters receive funding from diverse sources including license fees, individual contributions, public financing and commercial… … Wikipedia
Public libraries in Ontario — is a list of public libraries in the Canadian province of Ontario.BackgroundOntario public libraries are created by municipal by laws and governed by public library boards. The Ontario Ministry of Culture [… … Wikipedia
public — public, ique [ pyblik ] adj. et n. m. • 1239; lat. publicus I ♦ Adj. 1 ♦ Qui concerne le peuple pris dans son ensemble; qui appartient à la collectivité sociale, politique et en émane; qui appartient à l État ou à une personne administrative. La… … Encyclopédie Universelle
PUBLIC AUTHORITY — PUBLIC AUTHORITY, in the context of this article, a term referring to an authoritative body composed of representatives of the public – whether appointed or elected by the latter – and entrusted with the duty and power to arrange various matters… … Encyclopedia of Judaism
Public-access television — Public access redirects here. For the film, see Public Access. For PEG cable television channels, see Public, educational, and government access. For international cable television channels, see Community television. Public access television is a … Wikipedia
Public education — is education mandated for or offered to the children of the general public by the government, whether national, regional, or local, provided by an institution of civil government, and paid for, in whole or in part, by taxes. The term is generally … Wikipedia
Public administration — can be broadly described as the development, implementation and study of branches of government policy. Public administration is linked to pursuing the public good by enhancing civil society and social justice. Though public administration has… … Wikipedia
Public management — considers that government and non profit administration resembles private sector management in some important ways. As such, there are management tools appropriate in public and in private domains, tools that maximize efficiency and effectiveness … Wikipedia
Public sociology — is an approach to the discipline which seeks to transcend the academy and engage wider audiences. Rather than being defined by a particular method, theory, or set of political values, public sociology may be seen as a style of sociology, a way of … Wikipedia
Public policy school — Public policy schools teach students policy studies, policy analysis, public policy, public administration, and public affairs. Public policy schools offer a wide range of public policy degrees including the Master of Public Policy (MPP), the… … Wikipedia
public health — public health, adj. health services to improve and protect community health, esp. sanitation, immunization, and preventive medicine. [1610 20] * * * Science and art of preventing disease, prolonging life, and promoting health through organized… … Universalium
