-
1 distrain
{dis'trein}
v юр. изземвам
запорирам, налагам запор (upon на)* * *{dis'trein} v юр. изземвам; запорирам, налагам запор (upon н* * *1 v налагам запор на;2 n запор;distrain; v юр. изземвам; запорирам, налагам запор (upon на).* * *1. v юр. изземвам 2. запорирам, налагам запор (upon на)* * *distrain[dis´trein] v юрид. изземвам, запорирам, налагам запор на; to \distrain upon s.o.'s belongings изземвам вещите на някого; to \distrain upon s.o. правя запор на някого. -
2 distress
{dis'tres}
I. 1. беда, нещастие, бедствие, страдание
DISTRESS signal мор. сигнал за помощ (SOS)
ship in DISTRESS кораб в опасност
2. нужда, нищета
DISTRESS committee благотворителен комитет, изтощение, умора
юр. distraint
DISTRESS merchandise стоки с голямо намаление
II. 1. опечалявам, натъжавам, наскърбявам, причинявам страдание/скръб на, озлочестявам
to DISTRESS oneself измъчвам се, терзая се
2. изтощавам, изморявам, distrain* * *{dis'tres} n 1. беда, нещастие; бедствие; страдание; distress signa(2) {dis'tres} v 1. опечалявам, натъжавам; наскърбявам, прич* * *страдание; терзая; умора; огорчавам; опечалявам; огорчение; бедствие; беда; запор; изморявам; изтощавам; злочестина; изтощение; наскърбявам; натъжавам; нищета; нещастие;* * *1. distress committee благотворителен комитет, изтощение, умора 2. distress merchandise стоки с голямо намаление 3. distress signal мор. сигнал за помощ (sos) 4. i. беда, нещастие, бедствие, страдание 5. ii. опечалявам, натъжавам, наскърбявам, причинявам страдание/скръб на, озлочестявам 6. ship in distress кораб в опасност 7. to distress oneself измъчвам се, терзая се 8. изтощавам, изморявам, distrain 9. нужда, нищета 10. юр. distraint* * *distress[dis´tres] I. n 1. беда, злочестина, нещастие; бедствие; страдание; \distress signal мор. сигнал за помощ ( SOS); a ship in \distress кораб в опасност; 2. нужда; нищета; 3. изтощение, умора; 4. юрид. право на задържане (на наемодател върху имуществото на наемател); 5. юрид. изземване, запор; II. v 1. опечалявам, натъжавам, наскърбявам, правя нещастен, причинявам страдание (скръб) на; озлочестявам; 2. изтощавам, изморявам.
См. также в других словарях:
distrain — dis·train /di strān/ vb [Anglo French destreindre, literally, to constrict, force, from Old French, from Late Latin distringere to hinder, punish, from Latin, to pull in different directions, distract, from dis apart + stringere to draw tight] vt … Law dictionary
Distrain — Dis*train , v. t. [imp. & p. p. {Distrained}; p. pr. & vb. n. {Distraining}.] [OE. destreinen to force, OF. destreindre to press, oppress, force, fr. L. distringere, districtum, to draw asunder, hinder, molest, LL., to punish severely; di =… … The Collaborative International Dictionary of English
distrain — dis‧train [dɪˈstreɪn] verb [transitive] LAW to take goods from someone to be sold in order to pay rent that is owed: • Legislation has largely restricted the right to distrain goods found upon the premises but not belonging to the tenant.… … Financial and business terms
Distrain — Dis*train , v. i. To levy a distress. [1913 Webster] Upon whom I can distrain for debt. Camden. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
distrain — [di strān′] vt., vi. [ME distreinen < OFr destreindre < ML distringere, to force by seizure of goods < L, to pull asunder, detain < dis , apart + stringere, to draw tight, stretch: see STRICT] Law to seize and hold (property) as… … English World dictionary
distrain — verb Etymology: Middle English distreynen, from Anglo French destreindre, from Medieval Latin distringere, from Latin, to draw apart, detain, from dis + stringere to bind tight more at strain Date: 14th century transitive verb 1. to force or… … New Collegiate Dictionary
distrain — distrainable, adj. distrainee, n. distrainment, n. distrainor, distrainer, n. /di strayn /, Law. v.t. 1. to constrain by seizing and holding goods, etc., in pledge for rent, damages, etc., or in order to … Universalium
distrain — verb /dɪˈstɹeɪn/ To seize somebodys property in place of, or to force, payment of a debt. But when he heard her answeres loth, he knew / Some secret sorrow did her heart distraine [...]. Syn: distress … Wiktionary
Distrain — To force a person to do something or act out an obligation under threat of being dispossessed. Cf. Distraint of knighthood; Disseisin, Distress; Distringas … Dictionary of Medieval Terms and Phrases
distrain — v. a. 742, 752 B … Oldest English Words
distrain — dis·train || dɪ streɪn v. foreclose on property, take property in payment for debts … English contemporary dictionary
