-
1 disloquer
v.tr. (lat. méd. dislocare) 1. разединявам, разделям; 2. размествам; disloquer des meubles размествам мебели; 3. хир. измествам, изкълчвам; 4. разлагам, разпадам; 5. техн. разглобявам, повреждам; disloquer un mécanisme повреждам механизъм; se disloquer разединявам се, разделям се; изкълчвам се; разглобявам се, повреждам се. Ќ Ant. emboîter, monter, remettre, assembler. -
2 articuler
v.tr. (lat. articulare) 1. анат. сглобявам, свързвам; 2. език. учленявам, произнасям; articuler un son учленявам звук; 3. твърдя с положителност; s'articuler сглобявам се; очертавам се; учленявам се. Ќ Ant. désarticuler, disloquer. -
3 dégingander
v.tr. (dehingander "disloquer") 1. придавам отпуснат вид (на снага, стойка, вървеж и под.); 2. прен. извършвам нещо небрежно, нехайно. -
4 disloqué,
e adj. (de disloquer) 1. разединен, разглобен; 2. разместен; 3. хир. изместен, изкълчен; 4. разложен, разпаднал се; 5. техн. разглобен; повреден. -
5 rassembler
v.tr. (de re- et assembler) 1. събирам отново (хора, които са били разделени); 2. обединявам; 3. събирам (предмети); rassembler ses affaires събирам нещата си; 4. сглобявам разглобен механизъм; 5. съсредоточавам войска; se rassembler 1. събирам се; 2. спорт. свивам се (преди скок); 3. обединявам се. Ќ Ant. disloquer, disperser, disséminer, éparpiller, fragmenter. -
6 remonter
v. (de re- et monter) I. v.intr. 1. издигам, повдигам, изкачвам отново; remonter dans sa chambre качвам се в стаята си; remonter а cheval качвам се отново на кон; 2. възвишавам се, простирам се (за път, гора); 3. прен. отново израствам, издигам се; 4. датирам от, водя своето начало от; cela remonte au déluge това датира от много отдавна; 5. цъфтя отново; 6. повишавам се отново (за температура); 7. вървя срещу течението; II. v.tr. 1. поставям, отнасям нагоре; качвам; 2. отново изкачвам; remonter l'escalier отново изкачвам стълбището; 3. вървя срещу течението; le bateau remonte la rivière корабът се изкачва по реката, движи се срещу течението; 4. издърпвам към себе си; 5. попълвам, снабдявам; 6. отново монтирам, сглобявам; 7. навивам (за часовник); 8. прен. увеличавам, засилвам, повдигам; remonter le courage de qqn. повдигам смелостта на някого; 9. попълвам отново с това, което е необходимо; 10. театр. поставям отново пиеса; 11. прен. стремя се към първоизточника, началото; 12. вкарвам във форма, правя по-енергичен; se remonter 1. навивам се отново (за механизъм); 2. разг. набирам сили, бодрост. Ќ remonter au vent мор. движа се срещу вятъра; remonter un adversaire спорт. наваксвам нещо, загубено срещу противник; remonter un mur издигам стена. Ќ Ant. descendre, dévaler, redescendre; déprimer; affaiblir; démonter, disloquer.
См. также в других словарях:
disloquer — [ dislɔke ] v. tr. <conjug. : 1> • 1545; lat. méd. dislocare « déboîter » 1 ♦ Déplacer violemment (les parties d une articulation). ⇒ déboîter, démantibuler, 1. démettre, désarticuler. Par ext. ⇒ démancher. Se disloquer l épaule. Pronom. «… … Encyclopédie Universelle
disloquer — DISLOQUER. v. a. Démettre, déboîter. Il se dit Des os qu on fait sortir de leur place. Disloquer les os. f♛/b] On dit aussi, Disloquer le bras, disloquer le pouce, pour dire, Disloquer les os du bras, les os du pouce. [b]f♛/b] On dit figurément… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
disloquer — ou desmettre, ou desboiter, Luxare. Membre disloqué, Luxatum membrum, vel eluxatum, Membrum loco motum, Membrum quod suis sedibus excidit, vel quod suo loco non est … Thresor de la langue françoyse
disloquer — DISLOQUER. v. a. Demettre, deboister. Il se dit des os qu on fait sortir de leur place. On luy a disloqué un bras. il s est disloqué un bras. On dit fig. Cela luy a disloqué la cervelle, pour dire, Cela luy a mis l esprit hors de son assiette … Dictionnaire de l'Académie française
disloquer — (di slo ké) v. a. 1° Déboîter des pièces d une machine. Cette lorgnette est disloquée. 2° Luxer. Disloquer le bras, les os du bras. Se disloquer le bras. Rompre les articulations, soit par un accident, soit par un supplice. • C est elle… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
disloquer — vt. , désassembler, démantibuler, démonter, mettre en pièces, démembrer, séparer, disperser, disjoindre, desserrer les différentes parties de, désarticuler, (ep. de meubles, outils, machines, jouets) ; démancher (un outil) : délokâ vt.… … Dictionnaire Français-Savoyard
DISLOQUER — v. a. Démettre, déboîter. Il se dit en parlant Des pièces d une machine, ou des os qu on fait sortir de leur place. Disloquer une machine. Disloquer les os. On l emploie aussi avec le pronom personnel. La machine s est disloquée. Des os qui se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DISLOQUER — v. tr. Déplacer une ou plusieurs parties d’un tout. En tombant je me suis disloqué le poignet, le bras. Fig., Disloquer une armée, En séparer les différents corps pour les répartir en plusieurs cantonnements ou garnisons. Par extension, Voilà… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
dislocation — [ dislɔkasjɔ̃ ] n. f. • 1314; lat. méd. dislocatio 1 ♦ Le fait de se disloquer, état de ce qui est disloqué. ♢ Méd. Déplacement anormal, en général par traumatisme (d un organe ou d une partie du corps). Dislocation d une articulation. ⇒… … Encyclopédie Universelle
déglinguer — [ deglɛ̃ge ] v. tr. <conjug. : 1> • 1842; altér. de déclinquer, de clin ♦ Fam. Disloquer. ⇒ abîmer, démantibuler, désarticuler, détraquer. Déglinguer un appareil. Pronom. Ce réveil se déglingue sans arrêt. P. p. adj. Une bicyclette toute… … Encyclopédie Universelle
désarticuler — [ dezartikyle ] v. tr. <conjug. : 1> • 1778; de dés et articuler I ♦ 1 ♦ Faire sortir (un os) de son articulation. ⇒ déboîter, 1. démettre, disloquer. Genou désarticulé. 2 ♦ Chir. Amputer dans l articulation. Désarticuler la cuisse. 3 ♦… … Encyclopédie Universelle
