-
81 ineffable
adj. (lat. ineffabilis, rac. effari "dire, formuler") 1. неизразим, необикновен, неописуем; bonheur ineffable неописуемо щастие; 2. който предизвиква смях. -
82 interdire
v.tr. (lat. interdicere) 1. забранявам, запрещавам; interdire qqch. а qqn. забранявам нещо на някого; interdire les jeux de hasard забранявам хазартните игри; il est interdit de fumer пушенето е забранено; 2. временно лишавам, отстранявам от длъжност някого; 3. попречвам, изключвам възможността; la discrétion m'interdit de dire plus дискретността ми пречи (не ми позволява) да кажа нещо повече; 4. ост. слисвам, смайвам, вцепенявам; s'interdire qqch. забранявам си нещо. Ќ Ant. permettre, autoriser. -
83 jurer
v.tr. (lat. jurare) 1. кълна се в; jurer son honneur кълна се в честта си; 2. обещавам под клетва; jurer obéissance а qqn. обещавам под клетва да съм покорен на някого; 3. заклевам се, кълна се; заричам се; jurer de dire la vérité кълна се, че ще кажа истината; je vous jure que заклевам ви се, че; 4. проклинам, кълна, псувам; jurer comme un charretier псувам като каруцар; 5. не подхождам, намирам се в крещящ контраст (за цветове); les couleurs des chaussures jurent avec cette robe цветовете на обувките не подхождат на тази рокля; se jurer 1. кълнем се взаимно, псуваме се взаимно; 2. обещавам си. Ќ jurer Dieu богохулствам. Ќ Ant. abjurer; s'accorder. -
84 justification
f. (lat. ecclés. justificatio) 1. оправдание, оправдаване, доказателство за невинност; защита; qu'avez-vous а dire pour votre justification какво можете да кажете във ваша защита, за ваше оправдание; la justification de la guerre оправдаването на войната; 2. изкупване на грешка; 3. печ. дължината на реда между две полета, придаване на необходимата дължина на редовете; 4. кадриране на текст при компютърна обработка. -
85 ladite
adj. (de la et dire) 1. казан вече, гореказан; 2. m., f. лице, за което е говорено ( вече). -
86 lallation
f. (lat. lallare "dire la-la", onomat.) 1. дефект в произнасянето на звука "л". 2. бъблене (артикулиране на звукове от дете, което се учи да говори). -
87 ledit
m., ladite f. (de le et dire) горепосоченият, гореказаният. -
88 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
89 maldisant,
e adj. (de mal3 et dire) злословен. -
90 mea-culpa
m. inv. (mot lat. "par ma faute") признаване на грешка; разкаяние; faire (dire) son mea-culpa разкайвам се, покайвам се. -
91 méchanceté
f. (de l'a. fr. mescheance) 1. лошота, злоба; 2. pl. лоши думи, деяния; злина, пакост; dire des méchancetés казвам лоши думи, злословя; 3. ост. посредственост; незначителност. Ќ Ant. bienveillance, bonté, gentillesse, humanité. -
92 médire
v.tr.ind. (de més- et dire) злословя; médire de (sur) qqn. злословя против някого. -
93 merveille
f. (lat. pop. °miribilia) 1. чудо, прелест; 2. малка мекица; 3. loc. adv. а merveille чудесно; faire merveille правя чудесно впечатление; promettre monts et merveilles обещавам чудеса, големи работи; свалям звездите от небето; la huitième merveille du monde нещо забележително, чудесно; dire merveille de говоря хубави неща за; les Sept Merveilles du monde седемте чудеса на света. -
94 non
adv. (lat. non) 1. не; ni oui ni non ни да, ни не; non loin недалеч; non sans cause не без причина; 2. loc. adv. non plus, non seulement не само, нито; 3. loc. conj. не че, не затова че; non pas que, non plus que не повече отколкото; 4. m. отказ; un non catégorique категоричен отказ. Ќ pour un oui ou pour un non без достатъчно основание; ne pas dire non не отказвам, приемам. -
95 obéir
v.tr. (lat. obњdire) 1. подчинявам се, покорявам се; obéir а une puissance подчинявам се на силата, на властта на някого; 2. намирам се в зависимост; obéir а un maître зависим съм, подчинен съм на господаря си; 3. слушам; enfant qui obéit а ses parents дете, което се подчинява, слуша родителите си; 4. изпълнявам; obéir а un ordre изпълнявам заповед; 5. следвам; obéir а la mode следвам модата. Ќ obéir au doigt et а l'њil безпрекословно се подчинявам. Ќ Ant. commander, diriger, désobéir, résister. -
96 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
97 pendre
(lat. pop. °pendere) I. v.tr. 1. окачвам, закачвам; 2. обесвам; II. v.intr. вися, увисвам; se pendre обесвам се; окачвам се. Ќ dire pis que pendre de (qqn.) говоря лошо за някого (повече от достатъчното, за да бъде обесен); pendre au nez заплашен, застрашен съм от нещо; il ne vaut pas la corde pour le pendre такъв негодник е, че никой не е в състояние до го оправи; être pendu aux lèvres de qqn. слушам някого с голямо внимание (не пропускам нито дума); cela lui pend sur la tête нещо го застрашава; se pendre au cou de qqn. увисвам на врата на някого. -
98 pis1
adv. (lat. pejus, neutre de pejor "pire") 1. по-лошо, по-зле; tant pis1! толкоз по-зле; 2. loc. adv. de mal en pis1 (de pis1 en pis1) все по-зле и по-зле; au pis1 aller в най-лошия случай (в краен случай); 3. m. най-лошото; в съчет. le pis1 aller най-лошото, което може да се случи, най-лошият случай. Ќ dire pis1 que pendre de qqn. бълвам змии и гущери срещу някого. -
99 pour
prép. (lat. class. pro "devant", lat. pop. por) 1. за; faire qqch. pour правя нещо за; 2. поради, заради; le magasin est fermé pour cause de maladie магазинът не работи поради болест на собственика; 3. що се отнася до, като, за; pour toi, je suis d'accord що се отнася до теб, съм съгласен; 4. вместо; se présenter pour elle представи се вместо нея; 5. за да; il est trop poli pour être honnête много е учтив, за да бъде честен; 6. защото, тъй като; понеже; pour l'avoir trahie, elle le détesta понеже я издаде, тя го намрази; 7. против, срещу, по отношение на, към; médicament pour la fièvre лекарство против настинка; 8. loc. adv. pour ainsi dire тъй да се каже; pour lors тогава; 9. loc. conj. pour que за да; pour peu que колкото и малко да, стига само да (+ subj.); 10. loc. prép. pour l'amour de заради; 11. m. нещо за; le pour et le contre за и против. -
100 préface
f. (lat. prњfatio, de prњfari "dire d'avance") предговор, предисловие, увод. Ќ Ant. conclusion.
См. также в других словарях:
dire — DIRE. v. a. Je dis, tu dis, il dit; nous disons, vous dites, ils disent. Je disois; nous disions. Je dirai, tu diras, il dira; nous dirons. Dis. Je dirois. Que je dise. Que je disse. Disant. Exprimer, énoncer, expliquer, faire entendre par la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dire — Dire, Dicere, Praedicere, Eloqui, Enuntiare. Dire par jeu, et non à bon escient, Dicere ioco. Dire à bon escient et de courage, Ex animo dicere. Dire à bon escient et selon qu on le pense, Dicere sedulo. Dire d or, C est dire avec grande maniere… … Thresor de la langue françoyse
dire (1) — {{hw}}{{dire (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io dico , tu dici , egli dice , noi diciamo , voi dite , essi dicono ; imperf. io dicevo ; pass. rem. io dissi , tu dicesti , egli disse , noi dicemmo , voi diceste , essi dissero ; fut. io dirò , tu… … Enciclopedia di italiano
dire — (ant. dicere / ditʃere/) [lat. dicĕre ] (pres. dico, dici [ant. o pop. di ], dice, diciamo, dite, dìcono ; imperf. dicévo, ecc.; pass. rem. dissi, dicésti, ecc.; fut. dirò, ecc.; condiz. dirèi, ecc.; cong. pres. dica,... diciamo, dìcano ; cong.… … Enciclopedia Italiana
Diré — Commune and town … Wikipedia
dire — [ daır ] adjective 1. ) very severe or serious: News reports portray the situation as dire. in dire need: Refugees are arriving in dire need of food and medical attention. in dire straits (=in a very bad situation): The farming industry in this… … Usage of the words and phrases in modern English
dire — dire; dire·ful; dire·ly; dire·ness; ar·thro·dire; cryp·to·dire; dire·ful·ly; dire·ful·ness; pleu·ro·dire; … English syllables
dire — [daıə US daır] adj [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: dirus] 1.) extremely serious or terrible ▪ warnings of dire consequences that often don t come true ▪ The country is in dire need of food aid. ▪ The situation looked dire. 2.) be in dire… … Dictionary of contemporary English
dire´ly — dire «dyr», adjective, dir|er, dir|est. causing great fear or suffering; dreadful: »the dire consequences of a nuclear war, dire necessity. Dire was the noise of conflict (Shakespeare). ╂[< Latin dīrus] … Useful english dictionary
Dire — (d[imac]r), a. [Compar. {Direr} (d[imac]r [ e]r); superl. {Direst}.] [L. dirus; of uncertain origin.] 1. Ill boding; portentous; as, dire omens. [1913 Webster] 2. Evil in great degree; dreadful; dismal; horrible; terrible; lamentable. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Diré — Géographie Pays Mali Région Tombouctou Cercle … Wikipédia en Français
