-
21 amen
adv. (hébreu amen "oui, ainsi soit-il") амин, така да бъде. Ќ dire amen разг. съгласявам се с нещо, одобрявам нещо; dire (répondre) amen а qqch. приемам безусловно; jusqu'а amen докрай. Subst. invar. Un (des) amen. Ќ Hom. amène. -
22 boniment
m. (de l'arg. bonnir "dire", proprem. "en dire de bonnes") 1. шарлатанска хвалба ( на стока), панаирджийска разгласа (на акробати и др. за цирково представление); 2. разг. хитро стъкмена реч (за да се убеди и измами някой); raconter des boniments разправям небивалици. -
23 ouïr
v.tr. (lat. audire) 1. в съчет. c dire: j'ai ouï dire que чух да се казва, че; 2. слушам, изслушвам; ouïr des témoins изслушвам показанията на свидетели. -
24 vérité
f. (lat. veritas, de verus "vrai") 1. истина; toutes vérités ne sont pas bonnes а dire посл. всяка истина не е за казване; chercher la vérité търся истината; c'est la pure vérité това е чистата истина; taire la vérité премълчавам истината; la vérité historique историческата истина; la vérité d'un principe истинност на принцип; vérité banale банална истина; dire ses quatre vérités а qqn. казвам неприятната истина в очите на някого; heure de vérité часът на истината; 2. loc. adv. en vérité наистина, в действителност; а la vérité наистина, да си кажа правото; 3. прилика, точност, вярно възпроизвеждане; la vérité d'un portrait приликата на портрет (с изобразения човек); 4. искреност, спонтанност, автентичен израз ( в изкуството). Ќ Ant. erreur, fausseté; illusion; ignorance; contrevérité, mensonge; absurdité; conte, invention; apparence, fiction. -
25 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
26 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
27 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
28 necessity
{ni'sesiti}
1. необходимост, нужда, неизбежност, принуда
by/from/out of NECESSITY по необходимост/принуда/принуждение
of NECESSITY по необходимост, неизбежно
to be under the NECESSITY of doing something принуден съм да направя нещо
doctrine of NECESSITY фил. детерминизъм
2. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа/жизнена необходимост
3. нужда, бедност, нищета, мизерия
NECESSITY is the mother of invention нуждата учи човека* * *{ni'sesiti} n 1. необходимост, нужда; неизбежност; принуда;* * *потребност; принуждение; принуда; бедност; мизерия; наложителност; необходимост; нищета; нужда; неизбежно;* * *1. by/from/out of necessity по необходимост/принуда/принуждение 2. doctrine of necessity фил. детерминизъм 3. necessity is the mother of invention нуждата учи човека 4. of necessity по необходимост, неизбежно 5. to be under the necessity of doing something принуден съм да направя нещо 6. необходимост, нужда, неизбежност, принуда 7. нужда, бедност, нищета, мизерия 8. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа/жизнена необходимост* * *necessity[ni´sesiti] n 1. необходимост, потребност, нужда; принуда, принуждение; by ( from, out of)
ecessity по необходимост, по принуда; of
ecessity по необходимост; неизбежно; to bow to
ecessity приемам (отстъпвам пред) неизбежното; to be under the
ecessity of doing s.th, to be compelled by
ecessity to do s.th принуден съм да направя нещо; to make a virtue of
ecessity приемам неизбежното и го извършвам с охота, независимо дали ми харесва или не; doctrine of
ecessity филос. детерминизъм; a case of absolute
ecessity форсмажор;
ecessity is the mother of invention нуждата учи човека; in case of
ecessity в случай на нужда; is there any
ecessity? нужно (необходимо) ли е? 2. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа необходимост, жизнена необходимост; 3. нужда, бедност, нищета, мизерия; to be in dire
ecessity в крайна нужда съм. -
29 chiàro
1. agg 1) ясен, светъл: colore chiàro светъл цвят; 2) чист, прозрачен, бистър: vino chiàro бистро вино; mente chiara бистър ум; 3) звънлив: voce chiara звънлив глас; 2. m светлина: il chiaro di luna лунна светлина; sonata al chiàro di luna лунната соната; 3. avv ясно: parlare chiàro говоря ясно; Ќ dire chiàro e tondo казвам открито, без заобикалки; avere idee chiare наясно съм; patti chiari amicizia lunga ясни сметки дълго приятелство. -
30 confidènza
f близост, фамилиарност; Ќ avere confidènza con qualcuno близък съм с някого; prendersi delle confidenze фамилиарнича; dire in confidènza казвам под секрет. -
31 così
avv така, по такъв начин, тъй: così ho perso il lavoro така си загубих работата; non guardarmi così! не ме гледай по този начин!; Ќ e così sia! тъй да бъде!; e così via и така нататък; per così dire така да се каже. -
32 difèsa
f защита, отбрана: cosa hai da dire in tua difèsa? какво имаш да кажеш в твоя защита?; Ќ prendere le difese di qualcuno застъпвам се за някого; in stato di difèsa в отбранителна позиция; legittima difèsa самозащита; in difèsa di в защита на. -
33 fàccia
f 1) лице: la sua fàccia era irriconoscibile лицето му беше непознаваемо; 2) лицева страна; 3) аспект, лик, вид: dopo la tua dichiarazione la cosa cambia fàccia след твоето заявление нещата променят лика си; Ќ dire qualcosa in fàccia казвам нещо право в очите; alla fàccia tua! напук!; ridere in fàccia a qualcuno изсмивам се на някого в очите; fàccia tosta нахалник; fàccia a fàccia лице в лице. -
34 fòrse
avv 1) може би, вероятно: fòrse sei stanco може би си уморен; 2) нима: fòrse che non sono capace anch'io di risolvere il problema? нима аз не мога да разреша проблема? avresti fòrse qualcosa da dire? да не би да имаш да кажеш нещо? -
35 intèndere
1. v 1) разбирам; 2) имам намерение, възнамерявам: che cosa intendi dire? какво искаш да кажеш?; intendo fare in viaggio in Australia имам намерение да направя едно пътуване до Австралия; 2. v rifl intènderesi разбирам се, договарям се: ok, ci siamo intesi! добре, разбрахме се!; prima i compiti, poi i giochi, intesi? първо домашните, после игрите, разбрахме ли се?; Ќ s'intende разбира се, естествено. -
36 limitàre
1. v ограничавам, слагам граници: limitàre le spese ограничавам разходи; 2. v rifl limitàresi ограничавам се: mi sono limitato a dire ограничих се да кажа. -
37 mài
avv 1) никога (отрицание): non lo permetterт mài! никога няма да го разреша!; mài piщ! никога вече!; 2) ако, някога, кога ли (въпроси): quando mài ti ho minacciato? кога ли пък съм те заплашвал?; caso mài ако, в случай че; sei mài stato in Australia? бил ли си някога в Австралия?; Ќ piщ che mài повече от всякога; come mài? как така?; meglio tardi che mài по-добре късно, отколкото никога; mài dire mài никога не казвай никога. -
38 rifiutàre
1. v отказвам, не приемам: ho rifiutato il suo invito не приех неговата покана; lui rifiuta di dire la veritа той отказва да каже истината; 2. v rifl rifiutàresi отказвам се: mi rifiuto di credere a queste cose! отказвам да вярвам на тези неща!; il malato si rifiuta di bere болният отказва да пие. -
39 rincrèscere
v съжалявам, неприятно ми е: mi rincresce di dover dire queste cose съжалявам, че се налага да кажа тези неща. -
40 sciocchézza
f 1) глупост: non dire delle sciocchezze! недей да говориш глупости!; 2) прен. дреболия, дребна работа: и una sciocchézza, la sistemo subito това е дребна работа, веднага ще я оправя.
См. также в других словарях:
dire — DIRE. v. a. Je dis, tu dis, il dit; nous disons, vous dites, ils disent. Je disois; nous disions. Je dirai, tu diras, il dira; nous dirons. Dis. Je dirois. Que je dise. Que je disse. Disant. Exprimer, énoncer, expliquer, faire entendre par la… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dire — Dire, Dicere, Praedicere, Eloqui, Enuntiare. Dire par jeu, et non à bon escient, Dicere ioco. Dire à bon escient et de courage, Ex animo dicere. Dire à bon escient et selon qu on le pense, Dicere sedulo. Dire d or, C est dire avec grande maniere… … Thresor de la langue françoyse
dire (1) — {{hw}}{{dire (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io dico , tu dici , egli dice , noi diciamo , voi dite , essi dicono ; imperf. io dicevo ; pass. rem. io dissi , tu dicesti , egli disse , noi dicemmo , voi diceste , essi dissero ; fut. io dirò , tu… … Enciclopedia di italiano
dire — (ant. dicere / ditʃere/) [lat. dicĕre ] (pres. dico, dici [ant. o pop. di ], dice, diciamo, dite, dìcono ; imperf. dicévo, ecc.; pass. rem. dissi, dicésti, ecc.; fut. dirò, ecc.; condiz. dirèi, ecc.; cong. pres. dica,... diciamo, dìcano ; cong.… … Enciclopedia Italiana
Diré — Commune and town … Wikipedia
dire — [ daır ] adjective 1. ) very severe or serious: News reports portray the situation as dire. in dire need: Refugees are arriving in dire need of food and medical attention. in dire straits (=in a very bad situation): The farming industry in this… … Usage of the words and phrases in modern English
dire — dire; dire·ful; dire·ly; dire·ness; ar·thro·dire; cryp·to·dire; dire·ful·ly; dire·ful·ness; pleu·ro·dire; … English syllables
dire — [daıə US daır] adj [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: dirus] 1.) extremely serious or terrible ▪ warnings of dire consequences that often don t come true ▪ The country is in dire need of food aid. ▪ The situation looked dire. 2.) be in dire… … Dictionary of contemporary English
dire´ly — dire «dyr», adjective, dir|er, dir|est. causing great fear or suffering; dreadful: »the dire consequences of a nuclear war, dire necessity. Dire was the noise of conflict (Shakespeare). ╂[< Latin dīrus] … Useful english dictionary
Dire — (d[imac]r), a. [Compar. {Direr} (d[imac]r [ e]r); superl. {Direst}.] [L. dirus; of uncertain origin.] 1. Ill boding; portentous; as, dire omens. [1913 Webster] 2. Evil in great degree; dreadful; dismal; horrible; terrible; lamentable. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Diré — Géographie Pays Mali Région Tombouctou Cercle … Wikipédia en Français
