-
1 desuetude
{di'sjuitju:d}
n книж. остарялост, неизползваемост
to fall into DESUETUDE излизам от употреба* * *{di'sjuitju:d} n книж. остарялост, неизползваемост; to fall* * *остарялост; неизползваемост;* * *1. n книж. остарялост, неизползваемост 2. to fall into desuetude излизам от употреба* * *desuetude[di´sju:i¸tju:d] n книж. остарялост, неизползваемост; to fall into \desuetude излизам от употреба. -
2 obsolescence
f. (du lat. obsolescere "tomber en désuétude") остаряване, излизане от употреба; obsolescence technologique техническо остаряване на дадено оборудване. -
3 tomber1
v. (frq. °tûmon) I. v.intr. 1. падам; tomber1 de tout son poids (tomber1 comme une masse) падам с цялата си тежест; tomber1 par (а) terre падам на земята; le gouvernement est tombé правителството падна; 2. падам, вися; de charmants lustres tombent du plafond красиви полилеи висят от тавана; 3. падам, спускам се; eau qui tombe en cascade вода, която пада на каскада; la pluie, la neige tombe дъждът, снегът пада; les feuilles tombent листата падат; le rideau tombe завесата се спуска; 4. падам, умирам (на бойното поле); 5. падам, хвърлям се пред; tomber1 а ses pieds падам пред краката Ј; 6. падам, предавам се; 7. изпадам; tomber1 en léthargie изпадам в летаргичен сън; tomber1 en syncope (en défaillance) изпадам в безсъзнание, прилошава ми; 8. връхлитам; des malheurs tombent sur moi връхлитат ме нещастия; 9. пристигам ненадейно, попадам; tomber1 bien, mal пристигам (попадам) на място, не на място; 10. утихвам, затихвам, отслабвам, залязвам; le jour tombe денят е към края си; sa colère tombe гневът Ј отслабва; 11. разпадам се, превръщам се в; tomber1 en ruines разрушавам се; 12. отпадам, пропадам; la difficulté tombe трудността отпада; 13. замирам; le son tomber1 звукът замира (намаля); 14. попадам; tomber1 dans un piège попадам в клопка; tomber1 au pouvoir de qqn. попадам във властта на някого; 15. изпадам; tomber1 en désespoir изпадам в отчаяние; 16. съвпадам; fêtes tombant le même jour празници, които съвпадат (са в един и същи ден); 17. спадам, намалям; les prix tombent цените намалят; la température tombe температурата спада; 18. в съчет. laisser tomber1 изпускам; разг. забравям, изоставям, пренебрегвам, не се интересувам; faire tomber1 повалям, събарям; II. v.tr. 1. спорт., нар. повалям (в борба); 2. нар. съблазнявам, свалям (жена); III. v.imp. пада; il tombe de la neige вали, пада сняг. Ќ tomber1 а l'eau пропадам; tomber1 а plat провалям се; tomber1 d'accord споразумяваме се; tomber1 de Charybde en Scylla падам от трън на глог; tomber1 de son haut (des nues) оставам крайно изненадан, падам от облаците; tomber1 en désuétude излизам от употреба; en panne развалям се, претърпявам авария (за мотор); tomber1 sur un bec излъгвам се в сметките, сбърквам при броенето; ça tombe comme а Gravelotte вали силно. -
4 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
5 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude. -
6 vogue
f. (p.-к. it. voga, même rac. que voguer) 1. известност, популярност; мода; la vogue des jupes courtes модата на късите поли; être en vogue на мода съм, моден съм, популярен съм; процъфтявам; 2. диал. годишен празник на село, събор. Ќ Ant. impopularité; désuétude.
См. также в других словарях:
désuétude — [ desɥetyd; dezɥetyd ] n. f. • 1596, rare av. XVIIIe; lat. desuetudo ♦ Abandon où est tombée une chose dont on a cessé depuis longtemps de faire usage (surtout dans tomber en désuétude). « loi tombée en désuétude, mais dont l observance… … Encyclopédie Universelle
Desuetude — Désuétude Voir « désuétude » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
desuetude — de·sue·tude / de swi ˌtüd, ˌtyüd; di sü ə ˌtüd/ n [Latin desuetudo disuse, from desuescere to lose the habit of]: a doctrine holding that a statute may be abrogated because of its long disuse Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster.… … Law dictionary
Desuetude — Des ue*tude, n. [L. desuetudo, from desuescere, to grow out of use, disuse; de + suescere to become used or accustomed: cf. F. d[ e]su[ e]tude. See {Custom}.] The cessation of use; disuse; discontinuance of practice, custom, or fashion. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
désuétude — DÉSUÉTUDE. s. f. (On prononce le S comme s il étoit double.) Il se dit Des Lois, Réglemens, etc. qui sont en quelque manière anéantis par le non usage. Cette Loi est tombée es désuétude … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
desuetude — 1620s, from M.Fr. désuétude (16c.), from L. desuetudo disuse, from desuetus, pp. of desuescere become unaccustomed to, from de away, from (see DE (Cf. de )) + suescere become used to (see MANSUETUDE (Cf. mansuetude)) … Etymology dictionary
desuetude — [des′wi to͞od΄, des′wityo͞od΄] n. [ME < L desuetudo < desuetus, pp. of desuescere, to disuse < de , from + suescere, to be accustomed: see CUSTOM] the condition of not being used or practiced any more; disuse [laws fallen into desuetude] … English World dictionary
desuetude — ► NOUN formal ▪ a state of disuse. ORIGIN Latin desuetudo, from desuescere make unaccustomed … English terms dictionary
Desuetude — In law, desuetude (from the Latin desuetudo, outdated, no longer custom) is a doctrine that causes statutes, similar legislation or legal principles to lapse and become unenforceable by a long habit of non enforcement or lapse of time. It is what … Wikipedia
Désuétude — Sur les autres projets Wikimedia : « Désuétude », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) La désuétude exprime le fait de ne plus être utilisé, de ne plus être employé, de ne plus être en phase avec la société contemporaine;… … Wikipédia en Français
Desuetude — (Roget s Thesaurus) < N PARAG:Desuetude >N GRP: N 1 Sgm: N 1 desuetude desuetude disusage Sgm: N 1 obsolescence obsolescence disuse &c. 678 Sgm: N 1 want of habit want of habit want of practice Sgm: N 1 inusitation inusitation … English dictionary for students
