-
1 irruption
f. (lat. irruptio) 1. нахлуване, нахълтване, нашествие; faire irruption нахлувам; l'irruption des Barbares dans l'Empire romain нахлуването на варварите в Римската империя; 2. внезапно наводняване, прииждане; l'irruption des eaux прииждане на водите. -
2 branchement
m. (de brancher) 1. разклонение (на тръба, път и пр.); 2. комп. прекъсване в изпълнението на операциите в комютърна програма. Ќ branchement d'évacuation des eaux втори кръг от канализационната отводна мрежа. -
3 captation
f. (du lat. captatio, de captare "capter") 1. използване на незаконни методи за получаване на наследство, дарения със завещание; 2. улавяне, приемане, прибиране, каптиране; captation des eaux каптиране на водите. -
4 écoulement
m. (de écouler) 1. течене, изтичане; écoulement des eaux-vannes изтичане на отпадните води; 2. изнизване, извървяване; faciliter l'écoulement de la foule улеснявам изнизването на тълпата; 3. търг. продаване, разпродаване; пазар, пласмент. Ќ Ant. stagnation. -
5 infiltration
f. (de infiltrer) 1. инфилтрация, инфилтриране, процеждане, просмукване; infiltration des eaux de pluie dans le sol просмукване на дъждовните води в почвата; 2. мед. инфилтрат; 3. прен. проникване; infiltration d'espions проникване, инфилтриране на агенти; 4. инжектиране на медикамент. -
6 ligne
f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти. -
7 partage
m. (de partir "partager") 1. делба, подялба, разделяне, разпределение; 2. прен. присъщо свойство, природна черта; avoir en partage присъщо ми е; 3. юр. равенство, равен брой (на гласове, на противоположни мнения); 4. ост. дял (който се пада по наследство); sans partage всецяло, напълно. Ќ ligne de partage des eaux водоразделна линия, вододел. Ќ Ant. indivision. -
8 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
9 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
10 saint-galmier
m. (nom d'un bourg de la Loire où se trouvent des sources d'eaux minérales) в израза avoir des épaules comme une bouteille de saint-galmier увиснали рамене. -
11 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste.
См. также в других словарях:
Histoire des eaux d'Aix-en-Provence — Histoire d Aix en Provence Antiquité Oppidum d Entremont Aquae Sextiae Moyen Âge Aix au Moyen Âge Époque moderne Aix sous l A … Wikipédia en Français
Epuration des eaux — Épuration des eaux L’épuration des eaux est un ensemble de techniques qui consistent à purifier l eau soit pour recycler les eaux usées dans le milieu naturel, soit pour transformer les eaux naturelles en eau potable. Sommaire 1 Eaux usées 1.1… … Wikipédia en Français
Lyonnaise Des Eaux — Logo de Lyonnaise des Eaux Création 1880 (Société Lyonnaise des Eaux et de l’Eclairage) Dates clés 1997 (fusion avec Suez) … Wikipédia en Français
Lyonnaise des Eaux — Création 1880 (Société lyonnaise des eaux et de l’éclairage) Dates clés 1997 (fusion avec Suez) … Wikipédia en Français
Lyonnaise des eaux — Logo de Lyonnaise des Eaux Création 1880 (Société Lyonnaise des Eaux et de l’Eclairage) Dates clés 1997 (fusion avec Suez) … Wikipédia en Français
Traitement des eaux — Épuration des eaux L’épuration des eaux est un ensemble de techniques qui consistent à purifier l eau soit pour recycler les eaux usées dans le milieu naturel, soit pour transformer les eaux naturelles en eau potable. Sommaire 1 Eaux usées 1.1… … Wikipédia en Français
Épuration des eaux — L’épuration des eaux est un ensemble de techniques qui consistent à purifier l eau soit pour recycler les eaux usées dans le milieu naturel, soit pour transformer les eaux naturelles en eau potable. Sommaire 1 Eaux usées 1.1 Les filières… … Wikipédia en Français
Calédonienne des eaux — CDE Suez Lyonnaise des eaux Création 1989 : Société calédonienne des eaux (SCE) Dates clés 1995 : Calédonienne des eaux, filiale de la Lyonnaise des Eaux 1998 : Obtention des services de distribution d eau d EEC 2002 :… … Wikipédia en Français
Datation des eaux souterraines — Au sein des aquifères, l’âge des eaux souterraines, c est à dire de son temps de transfert de son point d’infiltration vers son exutoire naturel ou non (captage) peut varier du jour au(x) million(s) d’années suivant le contexte géologique et… … Wikipédia en Français
Correction Des Eaux Du Jura — Localisation de la région : en rouge les canaux créés dans le cadre de la correction. La correction des eaux du Jura est une vaste entreprise d aménagements hydrauliques réalisée en Suisse dans la région des trois lacs de Neuchâtel, Morat et … Wikipédia en Français
Correction des eaux du Jura — Localisation de la région : en rouge les canaux créés dans le cadre de la correction. La correction des eaux du Jura est une vaste entreprise d aménagements hydrauliques réalisée en Suisse dans la région des trois lacs de Neuchâtel, Morat et … Wikipédia en Français
