-
1 protège-dents
m.inv. (de protéger et dent) предпазител за зъби ( при бокс). -
2 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
3 anodontie
f. (du gr. anodous "sans dents") мед. беззъбие. -
4 arracheur,
euse m., f. (de arracher) 1. човек, който вади, изтръгва, изкоренява; 2. f. зем. сечиво за вадене от земята на картофи, цвекло и др. Ќ il ment comme un arracheur, de dents лъже като дърт циганин. -
5 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани. -
6 chocottes
f. pl. (p.-к. du rad. de chicot ou de choquer (dents choquées)) 1. арго, ост. зъби; 2. в израза avoir les chocottes страхувам се. -
7 claquer
v. (onomat.) I. v.intr. 1. пляскам, плющя; le drapeau claque au vent знамето плющи на вятъра; 2. тракам; claquer des dents тракам със зъби; 3. неодобр. умирам, пуквам; 4. разг. скъсвам се, счупвам се; II. v.tr. 1. наплесквам; 2. блъсвам силно; claquer la porte затръшвам вратата; 3. арго прахосвам, изхарчвам, разпилявам; 4. разг. преуморявам, изморявам; claquer un cheval преуморявам кон; se claquer v. pron. 1. разг. изморявам се, изтощавам се; 2. разг. разтягам, скъсвам ( мускул). Ќ claquer la porte au nez а qqn. блъскам, затварям врата под носа на някого; claquer du bec разг. гладен съм. -
8 cure-dent
m. (de curer et dent) (pl. cure-dents) клечка за зъби. -
9 curer
v.tr. (lat. curare) чистя, прочиствам; curer un canal чистя канал; se curer чистя си; se curer les dents чистя си зъбите; se curer les oreilles чистя си ушите. Ќ Hom. curée, curé. -
10 dent-de-lion
f. (adapt. lat. méd. dens leonis) (pl. dents-de-lion) бот. глухарче, радика, Tarascacum officinale. -
11 desserrer
v.tr. (de dés- et serrer) развързвам, разхлабвам, отпускам, разпускам; se desserrer отпускам се; ne pas desserrer les dents дума не продумвам, не обелвам зъб. Ќ Ant. serrer, resserrer. -
12 fourche
f. (lat. furca) 1. вила за сено; 2. разклонение; faire la fourche разклонявам се; 3. разг. чатал, разкрач (между двата крака); 4. fourche а trois dents харпун; 5. (Белгия) междучасие. Ќ fourches patibulaires бесило през Средните векове. -
13 grincement
m. (de grincer) скърцане; grincement des dents скърцане със зъби; прен. тъга, болка. -
14 grincer
v.intr. (forme nasalisée de l'a. v. grisser, doublet de crisser) 1. скърцам; grincer des dents скърцам със зъби; la porte grince вратата скърца; 2. цвърча, пищя (за животно, напр. прилеп и др.). -
15 grincheux,
se adj. et n. (var. dial. de grinceur "qui grince facilement des dents") 1. който постоянно мърмори и се оплаква; 2. n. мърморко. -
16 gronder
v. (lat. grundire, var. de grunnire) I. v.intr. 1. ост., лит. мърморя, сумтя, ръмжа; gronder entre ses dents мърморя между зъбите си; 2. ръмжа (за мечка или куче); 3. буча; гърмя, тътна; la mer gronde морето бучи; le canon gronde оръдието гърми; le volcan gronde вулканът тътне; II. v.tr. карам се, мъмря, порицавам ( най-често дете). -
17 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
18 incisif,
ve adj. et f. (lat. méd. incisivus) 1. ост. който реже, режещ; 2. прен. язвителен, хаплив; critique incisif,ve хаплива критика; 3. f. резец ( зъб). Ќ dents incisif,ves резци. Ќ Ant. mou, plat. -
19 jaune
adj., n. et adv. (lat. imp. galbinus) 1. жълт; or jaune жълто злато; le maillot jaune жълтата фланелка (в колоезденето); la race jaune жълтата раса; dents jaunes жълти, пожълтели зъби; fièvre jaune жълта треска; presse jaune жълта преса; 2. m. жълт цвят; robe d'un jaune clair светложълта рокля; un jaune vif яркожълт цвят; 3. m. жълта боя; un tube de jaune тубичка с жълта боя; 4. m., f. човек от жълтата раса, азиатец; 5. m., f. стачкоизменник; 6. m., f. ост. член на синдикат, чиято емблема е била жълтуга и жълъд и се е противопоставял на другите работнически синдикати; 7. adv. в съчет. rire jaune смея се насила, през зъби, принудено. Ќ jaune d'њuf жълтък; nain jaune вид игра на карти; syndicats jaunes ист. синдикати, основани през 1899, имащи в емблемата си жълтуга и жълъд и които са се противопоставяли на работническите синдикати. -
20 laniaire
adj. (du lat. laniare "déchirer") в съчет. dents laniaires зъби резци. Ќ Hom. lanière.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
DENTS — Situées à l’entrée du tube digestif, les dents constituent des organes très particuliers et hautement différenciés, tant par leur structure histologique très spéciale que par leurs remarquables propriétés mécaniques et physiologiques. En effet,… … Encyclopédie Universelle
dents — Eléments transversaux équidistants qui font saillie à la peripheric d¢une poulie et avec lesquels les dents d¢une courroie engrenent pour transmettre un effort tangential de l¢une à l¢autre Источник: ГОСТ 28500 90: Передачи ременные синхронные.… … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
dents — DENTS: Sont gâtées par le cidre, le tabac, les dragées, la glace, boire de suite après le potage et dormir la bouche ouverte. DENT ŒILLÈRE: dangereux de l arracher parce qu elle correspond à l œil. L arrachement d une dent «ne fait pas jouir» … Dictionnaire des idées reçues
Dents — Dent Pour les articles homonymes, voir dent (homonymie). Détail d une molaire Une dent est un organe enveloppé d os, dur … Wikipédia en Français
dents — accidents buissons ardents confidents dents excédents protège dents présidents résidents tridents … Dictionnaire des rimes
dents — Organes de la mastication et de l’élocution. La dentition participe à l’expression du sourire et à l’esthétique globale du visage. Mais outre sa valeur symbolique, liée par exemple aux empreintes de la succion du sein maternel ou à la perte des… … Dictionnaire de Sexologie
Dents Du Midi — Géographie Altitude 3 257 m, Haute Cime … Wikipédia en Français
Dents du midi — Géographie Altitude 3 257 m, Haute Cime … Wikipédia en Français
Dents-de-Sabre — Pour l’article homonyme, voir Smilodon, l animal qui donne son nom au personnage. Dents de Sabre (VF) Sabretooth (VO) … Wikipédia en Français
Dents-de-sabre — Pour l’article homonyme, voir Smilodon, l animal qui donne son nom au personnage. Dents de Sabre (VF) Sabretooth (VO) … Wikipédia en Français
Dents De Sabre — Pour l’article homonyme, voir Smilodon, l animal qui donne son nom au personnage. Dents de Sabre (VF) Sabretooth (VO) … Wikipédia en Français
