-
1 deja vu
deja vu[´deiʒa´vu] n усещането, че изживяваш същата ситуация за втори път. -
2 deja
f техн. пространство между две легла или каналчета. -
3 déjà
adv. (de des ja) вече; преди. Ќ Ant. après, ensuite. -
4 déjà-vu
m.inv. разг. нещо, което е познато, се знае отдавна; познато нещо. -
5 comer2
1. intr 1) ям, храня се; 2) обядвам; 2. tr 1) изяждам, ям; 2) прен. харча, пилея; 3) прен. разяждам; 4) прен. вземам (фигура на дама или шах); 5) правя да избелее (за цвят); 6) прен. износвам; 3. prnl 1) пропускам, изпускам, изяждам (буква, израз при писане); 2) смъкнати са ми чорапите; comer2se algo o a alguien con los ojos прен. поглъщам с очи, гледам жадно, страстно; sin comer2lo ni beberlo прен., разг. нямам нищо общо; ни лук ял, ни лук мирисал; ni come ni deja comer2 прен. не яде кокала, но и на друг не го дава. -
6 dejar
1. tr 1) оставям; dejar en paz оставям на мира, не безпокоя; 2) позволявам; не преча; 3) поверявам; dejó la casa al cuidado de su hijo остави къщата на грижите на сина си; 4) пускам, пропускам; 5) давам назаем, отстъпвам временно; 6) (de + inf) преставам да; dejó de hacer lo prometido престана да изпълнява обещаното; 7) нося доход; 8) изоставям; 9) напускам; 10) прекъсвам, не продължавам; 11) отрицателна форма + inf означава все още продължава + значението на глагола в инфинитив; no deja de pensar en ella продължава да мисли за нея; 2. prnl изоставям се, запускам се, отпускам се (от леност, умора, мързел); dejar atràs a uno прен. изпреварвам, надминавам; превъзхождам; dejar a uno bizco прен., разг. правя някого разноглед (от учудване); dejar caer а) пускам; б) прен. изпускам се, казвам нещо като по невнимание; dejar correr una cosa позволявам, разрешавам; dejar(se) llevar имам слаба воля, оставям се да ме водят; dejarse vencer отстъпвам пред друг; dejarse ver показвам се, разкривам се; dejar temblando una cosa прен., разг. изпразвам съдържанието (изяждам, изпивам почти всичко); no dejarse ensillar не позволявам да ми заповядват; no dejar verde ni seco прен. унищожавам всичко, изтребвам наред; dejar a alguien fresco (plantado) прен., разг. измамвам, надсмивам се над някого; dejar a uno seco прен., разг. а) убивам на място; б) оставям някого стъписан, изумен. -
7 perro2
m 1) куче; perro2 galgo хрътка; perro2 perdiguero птичар; perro2 policía полицейско куче; perro2 terranova нюфаундленд; pastor alemàn немска овчарка; 2) прен. негодник; 3) мързеливец; 4) твърдоглавец; 5) прен. измама, затруднение; забавяне; 6) прен. верен, предан слуга (служител); perro2 caliente прен. хот-дог; perro2 de casta расово куче; perro2 viejo прен., разг. човек с много опит; a espeta perro2s прен., разг. внезапно; a perro2 flaco todo son pulgas proverb неприятностите винаги се струпват върху главата на бедните; dar perro2 a uno прен., разг. карам някого да чака дълго, създавам пречки; darse uno a perro2s прен., разг. побеснявам от яд; el perro2 del hortelano, que ni come ni deja comer al amo proverb не яде кокала, но и на друг не го дава; estar como perro2s en misa прен., разг. не съм си на мястото, преча; muerto el perro2, se acabó la rabia прен. умрял кон не рита; como perro2s y gatos като куче и котка; ponerse como un perro2 избухвам. -
8 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
9 avancé,
e adj. (de avancer) 1. издаден; toit avancé, изаден покрив; 2. прогресивен, напредничав; 3. напреднал; son ouvrage est déjà très avancé, работата му е доста напреднала вече ; 4. изнесен, изказан; 5. фин. авансиран. Ќ heure avancé,e късен час; poste avancé, воен. преден пост; viande avancé,e престояло развалено месо; vous voilà bien avancé,! дали сте си много труд за нищо! -
10 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
11 interlocutoire
adj. (lat. médiév. interlocutorius, de interloqui, déjà usité en lat. jur.) юр., в съчет. arrêt interlocutoire временно решение, предварителна присъда. -
12 jà
adv. (du lat. jam "а l'instant, déjà, dorénavant, dès maintenant") 1. ост. вече; 2. ост. разбира се. -
13 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
14 or1
conj. (lat. pop. hora pour hac hora "а cette heure") 1. и тъй, не щеш ли? 2. впрочем, следователно; 3. в съчет. or1 ça! хайде, какво пък! 4. adv. ост. сега; d'ores et déjà от сега нататък. -
15 ores
adv. (de or1) в съчет. d'ores et déjà отсега нататък. -
16 saburre
f. (lat. saburra "lest", déjà au fig. dans l'adj. saburratus "lesté", en parlant de l'estomac) мед., ост. хранителни остатъци, които се е смятало, че се натрупват в стомаха поради лошо храносмилане. -
17 sardonyx
f. (déjà en a. fr.; mot gr. "sardoine") минер. сардоникс. -
18 tombe
f. (gr. tumbos) 1. надгробен камък; гроб; descendre un cercueil dans une tombe спускам ковчег в гроб; commander une tombe chez le marbrier поръчвам надгробен паметник при каменаря; 2. прен., поет. смърт; être au bord de la tombe; avoir déjà un pied dans la tombe близо съм до смъртта, с единия крак съм в гроба; descendre dans la tombe умирам. -
19 vu,
e adj. et prép. (de voir) 1. adj. видян, виждан; 2. adj. приет, разбран, погледнат; c'est bien vu това се приема добре; 3. prép. предвид; vu, les difficultés предвид на трудностите; vu, les circonstances предвид на обстоятелствата; 4. loc.conj. ост., диал. vu, que като се има предвид; тъй като. Ќ vu, la loi имайки предвид закона; bien vu, добре оценен, приет; c'est du déjà vu, това не е нещо ново; au vu, et au su de tout le monde пред очите на всички, открито; au vu,, sur le vu, de виждайки.
См. также в других словарях:
déjà — déjà … Dictionnaire des rimes
déjà — [ deʒa ] adv. • des ja 1265; de des (dé ) et a. fr. ja « tout de suite », lat. jam; cf. jadis, jamais 1 ♦ Dès l heure présente, dès maintenant. Il a déjà fini son travail. Il est déjà quatre heures. Vous pouvez déjà lire le début. C est prêt !… … Encyclopédie Universelle
Deja-vu — Déjà vu Pour les articles homonymes, voir Déjà vu (homonymie). Le terme déjà vu, ou paramnésie (du grec para, à côté, et mnésis, mémoire, formé sur amnésis), décrit la sensation d avoir déjà été témoin ou d avoir déjà vécu une situation présente … Wikipédia en Français
Déjà-Vu — Pour les articles homonymes, voir Déjà vu (homonymie). Le terme déjà vu, ou paramnésie (du grec para, à côté, et mnésis, mémoire, formé sur amnésis), décrit la sensation d avoir déjà été témoin ou d avoir déjà vécu une situation présente. Cette… … Wikipédia en Français
Déjà vu — Pour les articles homonymes, voir Déjà vu (homonymie). Le terme déjà vu, ou paramnésie (du grec para, à côté, et mnésis, mémoire, formé sur amnésis), décrit la sensation d avoir déjà été témoin ou d avoir déjà vécu une situation présente. Cette… … Wikipédia en Français
déjà-vu — → 1. vu ● déjà vu nom masculin invariable Familier. Ce qui n est pas nouveau, ce qui est banal, sans originalité : Ce n est que du déjà vu. Trouble de la mémoire donnant au sujet l impression soudaine et intense d avoir déjà vécu dans le passé la … Encyclopédie Universelle
Deja Vu — Déjà vu (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le déjà vu est un concept ; DejaVu est une police de caractères libre ; DjVu est un format d archivage numérique ;… … Wikipédia en Français
Déjà Vu — (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Le déjà vu est un concept ; DejaVu est une police de caractères libre ; DjVu est un format d archivage numérique ; Musique Déjà … Wikipédia en Français
deja — DEJÁ adv. În acest (sau acel) moment, de pe acum (sau pe atunci), încă de pe acum (sau de pe atunci). – Din fr. déjà. Trimis de RACAI, 30.09.2003. Sursa: DEX 98 DEJÁ adv. v. încă. Trimis de siveco, 13.09.2007. Sursa: Sinonime dejá adv … Dicționar Român
déja — DÉJA. adv. de temps. Dès cette heure, dès à présent. Avez vous déjà fait? Est il déjà quatre heures? Le Courrier est il déjà arrivé? Quoi! vous voilà déjà revenu? Quoi! déjà? f♛/b] Il signifie aussi, Dès l heure dont on parle. Déjà le Soleil… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Déjà Q — Star Trek: The Next Generation episode Data tries to console an inconsolable Q. Episode no. Sea … Wikipedia
